Меките опорни халфове разкриват защитата на Челси

Между харченето на стотици милиони в Челси и Реал Мадрид Жозе Моуриньо има и друга, алтернативна история във визитката си – превръщането на талантливи неособено популярни офанзивни играчи в световни имена. Неговият Порто спечели Шампионската лига с Дмитрий Аленичев и Карлос Алберто, а в Интер едно от най-високите му постижения бе помагането на 30-годишния Диего Милито да се превърне в лидера на атаката на европейски шампион.

За тревога на Моуриньо този процес сякаш се възкреси с обратен знак в последните седмици, когато Челси разви нежелания навик да превръща съперниковите нападатели в неочаквано неудържими.

На 1 януари Хари Кейн от Тотнъм бе истински огън при разбиването на лидера в Премиър Лийг с 5:3 на “Уайт Харт Лейн”, а в събота бе ред на Джон Стед да надхитри и покаже сила срещу защитата на Челси – късен зенит на кариерата на един централен нападател, който преди десетилетие направи победния гол за младежите до 21 г. на Англия срещу тим, в чиято атака бяха Клаас-Ян Хунтелаар и Робин ван Перси, но който оттогава смени 10 отбора за 10 години и сега е под наем от Хъдърсфийлд Таун в Брадфорд Сити. Челси: правещ новаци и средняци да изглеждат велики от началото на годината. Рики Ламбърт, който ще гостува на “Стамфорд Бридж” във вторник, несъмнено ще наблюдава ситуацията с интерес.

Преди първия съдийски сигнал в събота Моуриньо бе видян за кратко да кръжи около Бранислав Иванович, оправяйки джобовете на лилавото яке на почиващия десен бек. Дали за момент не се е почудил да не би да има нещо нередно тук? Физиката и умението за пресиране на Иванович липсваха на защитата на “сините”, съставена от Курт Зума, Гари Кейхил, Сесар Аспиликуета и датския тийнейджър Андреас Кристенсен. Истинският проблем обаче не бе персоналът в отбрана, а пространството пред нея, първата линия баласт, без която дори най-добрите централни защитници са уязвими за нападатели, бягащи от дълбочина или получаващи време да се издърпат назад, да задържат топката и да се обърнат към вратата, което Стед правеше така добре.

Първият гол на Брадфорд бе подпомогнат от рехавите опити на Рамирес да затвори пространството на границата на наказателното поле. Вторият дойде след слабо защитено странично хвърляне, а останалите – след атаки през центъра на защитния блок, лидер иначе в лигата, за трети път през сезона.

Първият бе в Нюкасъл, където четирима играчи на Челси можеха да бъдат видени да потичкват назад при двата гола на Папис Сисе, а после и на гости на Тотнъм. И най-добрите отбори губят от време на време. Само че това обичайно се дължи на малки детайли – статични положения или индивидуални грешки, а не на способността внезапно защитата ти да се разпада на парчета.

И макар най-лесното да е да бъде търсена причината в спад на индивидуалности, проблемът със сигурност е в равновесието, за да не стигаме и по-далеч да припомняме сложното естество на градеж на даден тим. Дори и комплект класни футболисти като титулярите на Челси могат да изпитат някои малки инженерни “неравности” по пътя.

Това може да звучи извратено, след като Неманя Матич със сигурност би попаднал в отбора на сезона до момента, ала неговата класа като опорен халф на моменти прикрива потенциална слабост в защитното ядро на отбора. Особено ако негов партньор е Сеск Фабрегас, който обича да излиза пред линията на топката – тогава сърбинът може да бъде оставен да се върти наоколо в опит да покрие твърде голямо пространство срещу готови за контраатака противници.

Повод за похвала на Челси във всички други области е това, че тази слабост бе разкрита само на моменти, но тя пак си е там. Дори Шалке 04 съумяваше често да надбягва полузащитата на лондончани през септември на “Стамфорд Бридж”, когато през второто полувреме Юлиан Дракслер ефикасно парираше Матич, докато останалите нахлуваха в оставените около него дупки.

Срещу Тотнъм, с блуждаещи между линиите Кейн и Кристиан Ериксен, Моуриньо подсили тази зона, пускайки Рамирес за Оскар. Проблемът е, че нито бразилецът, нито Джон Оби Микел е адекватен вариант за втори (и готов за титуляр) опорен халф в тим с толкова висококласен талант в останалите си части. Нито пък за тим, поставящ такова ударение върху този пост – жизненоважен в система, в която атакуващите играчи често се впускат в комплект напред. Микел беше полезен детайл в множество добри мачове. Той обаче е единствено играч с достатъчно умения и интелигентност да играе роля там, но не и да доминира с присъствие.

Макар да изглежда прекалено да се съсредоточава вниманието върху единствената нота извън тоналност във вълнуващ и успешен до момента сезон, феновете на Челси могат да са сигурни, че познаващият по-добре от всекиго слабостите на своя тим Моуриньо ще прави точно това преди визитата на Ливърпул в полуфиналния реванш за Купата на лигата.

Това вече си е зона, върху която мениджърът на “сините” постоянно се концентрира да оправя през сезона. Широкото схващане е за утвърдена двойка пивоти Матич – Фабрегас, ала всъщност фактът е, че Челси е използвал един тандем в два поредни мача само веднъж от средата на декември насам: Матич – Микел е най-честият избор, следван от Матич – Рамирес и Микел – Рамирес.

Сигурното е едно: че евентуалните успехи накрая ще зависят от намирането на баланс с единствената нотка на несигурност в отбора при продължаващото развиване на Моуриньовия Челси 2.0.

Барни Роней, “Гардиън”