Юнайтед МОЖЕ да спечели лигата, но... няма!
Да, теоретично, Манчестър Юнайтед може да спечели лигата. Само че ще си изям шапката, ако на практика го стори. Защо ли? Защото не мисля, че имат какъвто и да е реален шанс да изместят и Челси, и Манчестър Сити.
С това не искам да кажа, че не се възхищавам на вършената от Луис ван Гаал работа в гиганта от “Олд Трафърд”. Застигнат от куп контузии, представянето под негово ръководство отразява до какви невероятни висоти е стигнал, че Юнайтед въобще дори е влязъл в този разговор.
В края на миналия сезон – грозен, тъмен, обезсърчаващ – изглеждаше, че това може да е началото на период в бездната. Мъдрото водачество на Ван Гаал в комплект с купищата похарчени пари обаче промениха този ход.
Битката за титлата е по-добра заради завръщането в нея на най-големия отбор в английския футбол, особено сега когато се връща и дръзката приключенска страна в играта му. “Червените дяволи” изглеждат сигурни за Топ 4 и завръщане в Шампионската лига следващия сезон, което би било огромна стъпка напред в тяхното възстановяване.
Но да спечелят титлата сега? Моля ви се! Следващия сезон, може би. Дотогава може да са действителен претендент. Сега обаче не.
Да, те разбиха Ливърпул в неделя, но само защото съперникът се доказа изключително кадърен в пропиляването на положения. А положения Юнайтед им осигури предостатъчно – “червените” разсичаха защитата им с лекота, отново и отново.
Имаше моменти, в които отбраната на домакините изглеждаше като рехабилитационен колектив в помощ на Марио Балотели. Италианецът страда в Премиър Лийг, ала Юнайтед го направи отново да изглежда световна класа. Ако Давид де Хеа не бе в блестяща форма, Балотели можеше да си тръгне с хеттрик.
По-добър отбор, не такъв с ужасяващ спад на самочувствието като този на Брендън Роджърс, щеше да накаже манчестърци. Челси щеше да ги накаже, Манчестър Сити също. И преди сезонът да е свършил, ще има тимове, които ще сторят това.
Защото, колкото и блестящ да е Юнайтед в атака, колкото и фантастична да е гледката на Уейн Рууни, Хуан Мата и възкръсналия Робин ван Перси на пълни обороти, това не е достатъчно да се спечели титлата.
Те са също така на осем точки зад Челси. Това не им дава поле за грешка във втората половина на сезона. А грешките са изписани по цялото лице на хората от защитната им четворка.
Джони Еванс изигра приличен мач срещу Ливърпул, но какво беше това с този пас назад, дал на Рахим Стърлинг едно от многото чисти положения за съперника? Представете си какво биха сторили Еден Азар, Диего Коща или Серхио Агуеро в подобна ситуация.
Да, Юнайтед спечели шест поредни двубоя и вярата започва да се влива обратно в играта на тима. И да, предстои прилична програма, която позволява възможността да създадат малко напрежение за водещата двойка. Но не съм сигурен, че са екипирани за подобна възможност.
Някъде им е заложено да се препънат, може би на “Уайт Харт Лейн” срещу Тотнъм няколко дни след Рождество. И макар че са в чудесна серия, ще трябва да бият и Сити, и Челси през втората половина от сезона, за да се качат нагоре в сметките.
В първите им две срещи този сезон те загубиха от “гражданите” на “Етихад” и завършиха наравно с Челси на “Олд Трафърд”. Повторения на тези резултати в двубоите със същите противници в рамките на една седмица през април няма да са достатъчни за Ван Гаал и отбора му.
В някои отношения се надявам да бъркам за Юнайтед. Повтарям: лично за мен битката за титлата е по-добра заради тяхното наличие в нея. Те отново забавляват. Те са радост за публиката. Те пълнят стадионите. Не можем отмести очи от тях. Те се пресягат към някогашната си слава...Но не са готови да я грабнат в обятията си отново. Не и все още.
Оливър Холт, “Мирър”