Топките, топките, топките са най-различни, най-различни по големина и цвят. Велика детска песен на Борис Карадимчев. Детска е, сериозно – изучавахме я навремето в училище. Топките обаче са най-различни и по дължина, в чисто футболно отношение, и тази тема се превърна през седмицата в една от главните около машината за пари Премиър Лийг. Нищо чудно: все пак там най-големите проблеми са главоболията от тревожните мисли къде да се изхарчи поредната порция изсипани от телевизиите милиарди.
Манчестър Юнайтед, който харчи една от най-големите порции изсипани от телевизията милиарди, прие в сряда вечер новака и предпоследен в класирането Бърнли на своя “Олд Трафърд”. Разликата в класирането между двата отбора е 16 места и, разбира се, Юнайтед е облагодетелстваният в това сравнение.
Има обаче едно друго класиране, там двата тима са челниците, в което Бърнли е над именития си съперник: това по дългите подавания, по-красиво определени като дълги топки (1877 срещу 1861). Или поне така беше преди сряда, просто още не са излезли статистиките по този показател след снощи. С оглед на видяното обаче, няма да е учудващо “червените дяволи” да са изпреварили и тук новаците с най-изумяващите екипи за гостуване в лигата, страната, континента, планетата, галактиката и всички възможни вселени.
Бърнли разиграваше далеч по-добре топката, въпреки по-малкото й владение, и създаваше от игрови ситуации по-чистите положения. Повтарям: похарчилият около 5 млн. паунда за трансфери миналото лято новак и опашкар надиграваше и накара хвърлилия над 150 млн. паунда за Анхел ди Мария, Радамел Фалкао, Дейли Блинд, Андер Ерера, Люк Шоу и разполагащ в мача с Уейн Рууни, Робин ван Перси и, на пейката, Хуан Мата свой именит домакин да трепери до оргазмено облекчителна дузпа в 82-рата минута.
Луис ван Гаал обърква всички с постоянното променяне на схеми, изпълнители и мястото на изпълнителите до степен, в която всеки мач на отбора му довежда до повече главоблъсканици от гледане на епизод от първи сезон на “Туин Пийкс” след двукратно четене на “Пикник на Висящата скала”.
Човек вече сяда на трибуните или пред телевизора да гледа Юнайтед в очакване на види Рууни ляв централен защитник, Ди Мария десен бек, Мата опорен халф и Блинд централен нападател. Все едно да гледате Секс Пистълс с хор на Националния миньорски синдикат на частно парти на кралицата с любезната подкрепа на банка Ротшилд Лондон. Или нещо още по-нелепо неуместно: български министър-председател на изложба право след оперно представление.
Та тъй. Дългите топки са болната тема на деня в територията на безпроблемието. Луис ван Гаал разбира от топки и не се страхува да го покаже – питайте Лука Тони, Марк ван Бомел и още техни бивши колеги от онзи Байерн (Мюнхен). Само че не показа топки, като тръгна да се обяснява комсомолски на пресконференция след обвиненията от Големия Сам за Вангааловия отбор с дългите топки.
Навремето Боб Пейзли казваше, че “не са важни дългите топки или късите топки, а точните топки”. Точно! Затова и за момента публиката на Театъра на мечтите, генетично вградила в съществото си след две златни десетилетия вълната след вълна светкавични атаки до капитулацията на съперника, сдържа стаеното си недоволство – заради соченото от класирането.