Де Хеа: от изгубено сираче до доверен страж

Не бе много далеч назад във времето, когато Давид де Хеа се нуждаеше от закрила. Той бе младеж в началото на 20-те си години с рехава брада и хърбав, а мнозина критици се чудеха дали наистина е висок 1,91 м. Беше нервен и много му личеше. Съперниците и медиите използваха всеки повод да му скочат и да го нараняват с постоянни захапвания.

По това време на “Олд Трафърд” взеха колективното решение да действат като заместващи попечители на този изключителен млад талант, който бе сменил слънчев Мадрид за суровия вятър и депресарската слава на Манчестър.

Вместо да даде на новака вратар малко милост заради крехката му възраст и драматична промяна на обстановката, пресата наточи ножовете от самото начало. И как иначе, след като за него бяха платени рекордните за британския футбол за вратар 17,8 млн. паунда, което изключваше позволение за всякаква грешка.

Привържениците на Манчестър Юнайтед винаги са се грижели добре за своите, когато външни сили ги атакуват, и следва бърза отплата. От наказанието на Кантона през низвергването на Бекъм до намигването на Кристиано Роналдо след изгонването на Рууни на Мондиал 2006, Манчестър си остава нещо като рай за повсеместно осъжданите.

Така беше и с Де Хеа, чието единствено престъпление бе, че се намира в началото на своето професионално и личностно развитие. Дали са видели семето на величието при все спънките му, или просто са усетили импулсивната жажда да защитят един срамежлив момък, феновете застанаха зад гърба му.

Алекс Фъргюсън също агитираше за него. Това бе може би последният типичен дързък акт на Фърги, който винаги се е славел с успехи в полето на високорисковия хазарт, макар че последните му години бяха малко по-различни – с по-консервативен и внимателен подход (може би разбираемо, когато с едното око постоянно следиш какво лично наследство скоро ще трябва да оставиш). Въпреки че не успя да стори същото с Пол Погба, великият човек си остана, по един чудесен начин, упорито вярващ в своя иберийски вратар.

В една ера, когато само моментните изяви се броят, Давид де Хеа следваше бавната пътека към идеала. Той не е и никога няма да бе бурната стена от тестостерон на име Петер Шмайхел от зенита му, нито може да се състезава с уменията на Вратаря-паяк Мануел Нойер. Де Хеа е Харолд Лойд на модерното вратарство: тихо и успокоително присъствие, но способно на такива изумителни в естетически и физически план прояви, които да те оставят ням от възторг.

Вчера видяхме Де Хеа да спасява отново и отново с почти обиден непукизъм, влизайки в ролята на анимационен супергерой малко след първия съдийски сигнал. Ливърпул може и да бе прахосник в неделя, ала това се дължи до голяма степен на многоръкия променящ формата си организъм, който се движеше наляво-надясно по вратата като подсилена завеса.

Има едно особено удоволствие да гледаш някого толкова излъчващ самоувереност и добра форма. Ако Рахийм Стърлинг страда от безсъние нощем, е защото Де Хеа боксира надалеч овците, които нападателят се опитва да брои.

На “Олд Трафърд” има промяна. Там където някога стоеше едно кльощаво момче, обиждано отвън и обичано вътре, сега има мъж, който е очевидно блестящ и единодушно хвален. Да не говорим и че е силно желан от други.

Със своята крехка физика и поглед на кошута, Де Хеа все още прилича на човек в нужда от закрила. Обичайният му израз на лицето, мек и нежен, почти раним, обаче е лъжа. Днес той дава закрилата: стражът, който пази Юнайтед в безопасност.

Ноорудин Чудри, “Мирър”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe