Владо Николов за жребия, Пламен Константинов, Казийски и държавната подкрепа (ВИДЕО)
България се падна в компанията на тежки противници за Олимпийската европейска квалификация в Берлин (5-10 януари), но капитанът на националния ни отбор Владимир Николов е спокоен и уверен, че имаме своите шансове. Както е известно, жребият отреди "трикольорите" да бъдат в група с домакина Германия, световния шампион Полша и Белгия. В другия поток са Русия, Сърбия, Финландия и отбора на Франция, който в неделя спечели титлата на Европейското първенство в София."В отбора има само амбиция и огромно желание. Няма от какво да се притесняваме. Ако трябва да съм честен, по-добре да трябва да играем с Германия и Полша, отколкото с Франция, Сърбия и Русия. Самочувствието е много важно в спорта и всеки трябва да бъде уверен в собствените си възможности. Преди няколко дни казах, че Франция е по-добра от нас в момента, но не сащото нямам самочувствие или се страхувам от нея. Ние имаме реални шансове да ги победим", заяви в сутрешния блок на bTV Владо Николов. Ето какво каза още капитанът на мъжкия ни национален отбор по волейбол пред водещия Антон Хекимян.РавносметкатаМинаха два дни от края на Европейското и мога да кажа, че не ни достигна много малко късмет. Това малко обаче е много. Разликата в спортно-техническите качества към момента е много голяма. Благодарение на публиката направихме тази разлика минимална, но тя съществува. Публиката ни накара да направим невероятни неща. Щяхме да играем на финал, но това, че Франция спечели първенството е закономерно. Ако един спортист тръгне с мисъл за поражение, ще е трагично. Това обаче е реално съотношението на силите в момента. Обратът започна по-рано, когато Франция започна да посреща нашия флот сервис с двама играчи. С ефективна игра успяхме да изкараме от мача техния най-добър играч Ървин Нгапет. Те обаче стабилизираха посрещането и елиминираха нашето предимство. По време на мача се опитваме да не се поддаваме на емоциите, а за част от секундата да преценим кое е най-правилното решение. Емоциите в такива мачове пречат. Съжаление за пропуснатия шанс имаше във всички. Казахме си, че въпреки разочарованието утре имаме мач с Италия и трябва да съберем сили да го изиграем.За извинението след загубата от ФранцияТака го почувствах. В крайна сметка отговорност на най-опитния състезател е да реши тези моменти. Можехме да затворим мача и с 3:0, но в петия гейм тези две точки бяха най-важните и отидоха във Франция. Гледах запис от мача и имаше доста други моменти, които можеха да повлият върху изхода от него. Но все пак мисля, че тези две точки бяха най-важните.За геройството и прокобатаВ никакъв случай не се чувствам като герой. Единственото, което направих, бе да играя волейбол. А що се отнася до прокобата - такава категорично няма.За спортното дълголетиеДоста време мина. Бях повикан в отбора през 1997 година като "водоноска". От 2000 година играя с кратко прекъсване. За това време много неща се промениха в мен. Промених се и като човек, и като спортист. Но помня абсолютно всичко.За Пламен КонстантиновС Пламен имаме много добри работни отношения. Сега е много по-просто. Като състезатели имахме различия и неособено добри отношения, защото всеки мислеше, че той е прав. Сега пак имаме различни мнения, но правим това, което той иска. Сега няма проблем, защото той е треньорът и той решава. Пламен е треньор, който знае какво иска от играта, държи на схемата и визията, която той има за волейбола, и не се допитва до мен.За Матей КазийскиКазийски не е тук, защото не иска да играе за България. Скандали не искам да зачеквам, но истината е това. Да, щяхме да сме по-силни с него, но Матей не иска да играе за България.Дали и той не е искал да напусне националнияЧестно казано, не знам. По-скоро не, като изключим времето, когато след олимпийските игри беше логично да се откажа.За децата и волейболаДали синовете ми един ден ще се занимават с волейбол е въпрос на личен избор. За момента Алекс и Мони се интересуват от волейбол и искат да тренират. Ако през годините продължат да имат този интерес към спорта, защо не?За 30 000 лева лични пари, с които изплати задълженията на ВК Левски към НАПТова, което съм аз, и статутът ми в обществото, са благодарение на волейбола. Така че, ако аз мога да помогна на някой бъдещ Владо Николов, който да тръгне по нашите стъпки, защо не? Много са хората, които на мен лично са ми помогнали. Няма как да изброя всички, но ще спомена треньорката Янка Пахорова, която дойде в нашето училище, избра ме и буквално за ръчичката ме заведе в залата. Ако това не се беше случило, аз може би никога нямаше да играя волейбол.За БФВ и държавната подкрепаВ националния отбор винаги е имало идеални условия за работа. Имаме държавната подкрепа и това, което правим, е благодарение на нея и на Българската федерация по волейбол.За гласуванетоЩе гласувам, защото за мен е важно да се гласува. Ние, българите като народ, много се оплакваме, а много често, когато трябва да се гласува, не сим правим труда дори да отидем до урните. Но с гласа си ние имаме възможност да изразим своята позиция. Ние сме отбор на народа и нямаме право да се асоциираме с една или друга политическа сила, но аз ще гласувам. Ще гласувам за София, за човека и за жената Йорданка Фандъкова. Виждам много положителни промени в България. Особено много ми харесва начина, по който се развива София в последните години. Трябва да има електронно гласуване.За момчетата от отбораУтре заминавам за Франция, но съотборниците ми няма да ми липсват (б.р. смее се). Пет месеца сме били заедно по цял ден, предпочитам да съм известно време без тях, само с моето семейство. Всъщност те не са моите момчета, те са моите колеги. Ники Пенчев беше най-младият на терена, а се показа като най-големият мъж. Затова не е редно да ги наричаме момчета.