Владимир Николов: Бяхме близо до медала, но това близо е изкуствено!

Ако продължаваме в тази насока, скоро волейболът няма да може да се класира на Олимпиада

Около час след загубата на България от Италия с 1:3 в малкия финал Владо Николов продължаваше да бъде обект на интерес от страна на феновете в „Арена Армеец”. Повече от 100-ина зрители, основно деца, оформиха нестихваща опашка с желание да се снимат с героя от изминалото европейско първенство. Капитанът от своя страна не отказа на никого. На 38 години ветеранът показа нагледно, че освен лидер на терена е и голям човек. Той говори пред „Тема Спорт” за отминалия вече шампионат и цялостната ситуация в родния волейбол.

Г-н Николов, каква равносметка и оценка можете да дадете след края на европейското първенство?

Непосредствено след загубата от Италия около вас се изви огромна опашка от деца, може би над 100, които искаха автограф и снимка...

- Това говори за радостта, която волейболът набира в България. Аз бях единственият от отбора в залата. Ако имаше други от състава, сигурно и около тях щяха да се съберат фенове за автографи. За мен все пак това е независима оценка за работата ни и нещо, което е радващо.

Сигурно ви ласкае все пак. Още повече че на тази възраст показахте страхотна воля и играхте на наистина много високо ниво.

- В интерес на истината можех да играя и по-добре при определени обстоятелства. Това обаче няма значение. Важното е, че хората през тази седмица в България говореха за волейбол, а волейболните хора извън родината ни 

говореха за България

Това е радващото.

Какъв е изводът? Заслужавахме да приключим европейското с медал, но не успяхме...

- Както бяхме близо, така и сме далеч. Бяхме близо, но това близо беше изкуствено, на мускули. Трябва да се опитаме такива неща да станат закономерни. Казвам на мускули, защото в момента в България пари се отделят за представителния отбор, който е под патронажа на господин Борисов и на министър Кралев. Но в направление подрастващи нещата, които се правят, са крайно недостатъчни. Ако искате като финансиране, създаване на условия за работа, тренировки... Там трябва да се вложат повече усилия, ако искаме да гледаме волейбол на високо ниво и след световното първенство през 2018-а.

Става въпрос за лъскавата опаковка, която прикрива проблемите отвътре. Нали така?

- В крайна сметка в момента има еуфория от нашето представяне, от това, че хората бяха в залата и се радваха. Но ако искаме тази радост да се повтаря, сега е моментът

да се отдели внимание на целия процес

В същото време при вас в Левски и при ЦСКА мъжките отбори са изградени от юноши и ветерани.

- Точно така. Това са неща, за които би трябвало да се намери решение.

За да не се окаже, че това четвърто място ще ни е последната радост?

- Да, така е. Както виждате, на всяка олимпиада отиваме с по-малко участници. Волейболът е изключение от правилото, но ако продължаваме в тази насока, скоро волейболът няма да може да се класира на олимпийски игри.

Красен Кралев каза, че волейболът е религия в България, но бе контриран от Тони Зетова, която попита къде са му храмовете.

- Абсолютно е права. 

В София няма храмове за волейбол

Има „Арена Армеец”, която е мавзолей и няма зала, в която да може да се играе и да се тренира нормално волейбол.

Картината е доста черна...

- Не искам да я правя черна, просто такава е ситуацията. Кажете вие, ако знаете една зала, която е топла, светла и може да се играе волейбол нормално. Оставяме настрана „Арена Армеец”, която е непосилна за федерацията с държавната помощ, камо ли за клубовете. Дайте пример за друга в София.

Какво се случва с „Христо Ботев” и не може ли да се използва от клубовете?

Вие се борите вече няколко години за спасяването на Левски. След тази еуфория има ли положителни новини около вашия клуб?

- Надявам се. Да, има. Дано да е достатъчно. В събота в 10 часа в зала „Арена Исаев” 

ще имаме представяне на спонсор

който иска името му да бъде асоциирано с волейбол, с този печеливш модел. Надявам се да не е единствен.

Имаше протест на феновете на ЦСКА, на който бе забелязан и треньорът на Левски Христо Илиев...

- Да, проблемите на ЦСКА и Левски са идентични. Единствената разлика е, че ЦСКА има зала, докато ние нямаме и това.

Ще ви върна към националния отбор. През януари предстои изключително тежка олимпийска квалификация. Ще участвате ли и какви са шансовете ни, предвид и че част от контузените играчи се очаква да се възстановят?

- Горещо се надявам някои от момчетата да се възстановят и да са готови да играят. Поне трима от тях. Ако бъда повикан, ще се отзова. За мен националният отбор е въпрос на чест. Ако успеем да се класираме, ще се опитам да дам най-добрата си игра на Олимпиадата в Рио, която ще ми е последната.

Ще успеете ли да покажете това много високо ниво от „Арена Армеец”? Все пак в Лион няма да сте само на терена, но ще съчетавате и спортно-техническа дейност. Ще издържите ли физически?

- Надявам се, че ще успея. Бъдещето ще покаже. Ще се опитам.

С какво запомнихте европейското?

- Наистина невероятната подкрепа на феновете. Тази любов, която почувствахме. Това ни накара да направим неща, които не мислехме, че е възможно. Определено надскочихме себе си и това стана благодарение на нашите фенове, които ни подкрепяха от първия до последния момент.

Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"