)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
В един отбор не може да има черна овца, която да гледа в друга посока, убеден е легендарният волейболист
Легендата на българския волейбол Димитър Златанов е врял и кипял в големи мачове. Той е сребърен медалист от световното през 1970 г., когато е определен и за най-добър нападател в света. Медалист е от олимпийските игри в Москва през 1980 г. Златанов изгледа мачовете от европейското първенство и коментира пред "7 дни спорт" видяното в "Арена Армеец".
- След всички емоции, как оценявате представянето на България на европейското първенство?
- Четвъртото място е добро представяне на базата на това с какво разполагахме. Съставът не беше в пълния си вид. Имаме двама основни състезатели, които са контузени. С Цецо Соколов и Тодор Скримов отборът изглежда по съвсем различен начин. Момчетата показаха това, на което са способни. Имаше и контузии по време на тренировъчния процес, което е най-неприятното в работата на един треньор. Тогава нещата не се получават така както ти се иска.
- Това ли ни отдалечава от най-силните - че нямаме толкова равностойни заместници при проблеми с контузии?
- За да стигнеш до големите мачове с най-силните отбори, трябва да имаш 12 равностойни играчи. Когато един се контузи и влезе друг, да няма разлика в играта на отбора. На един турнир със 7-8 мача не може да се играе с 6 човека. Трябва да има повече равностойни играчи. Това е важно и за тренировъчния процес, защото имаш по-голяма конкуренция на отделните постове, има добри изпълнители и се получават идеите на треньора.
- Наистина ли разликата между това да сме четвърти и да сме европейски шампиони са двете точки, които не ни стигнаха срещу Франция, или има и обективни причини?
- Не.
Дори да бяхме се класирали на финала, едва ли щяхме да издържим
За да имаме някаква реална представа къде сме, трябва да градим отбора стъпка по стъпка. Сега знаем, че нашите възможности стигат до тук. Трябва да видим какво да направим, за да отидем по-нагоре, т.е. да вземем медал. След загуба да видим с какво ни превъзхожда съперникът - техника, тактика, ръст, мощ. Всичко това дава отражение. Но това не може да стане от ден за ден или за година-две. Този отбор на Франция играе заедно от 4-5 години, за да стигне до това ниво. Те са със същия отбор, който победихме в квалификацията за олимпийските игри в Лондон. Ето сега каква разлика има при тях.
- Тук май винаги сме в двете крайности - като бият и стигнат полуфинал, са най-добрите, след това с две загуби стават слаби.
- Има една приказка: "Голям залък лапни, голяма дума не казвай." В спорта и волейбола е много важна правилната преценка за това докъде може да стигне отборът. Когато очакванията надвишат възможностите на отбора, има разочарование. Ние винаги критикуваме и искаме повече след даден резултат. Ами това е реалното, което заслужаваме. Защо трябва да искаме повече, отколкото можем. Това е неправилна преценка. Това важи и в индивидуалните спортове. Не можеш да разчиташ от някой да направи чудеса, когато той няма тези възможности. Преценката е важна, за да не се получават големи колебания. Толкова можем, такива състезатели сме подготвили и това е. Ако ги изградим всички да скачат и забиват като центъра на Франция Льо Ру, няма кой да ни бие. Но дайте да намерим и да ги изградим. Иначе всички искаме да бием, но като не можем, какво да направим
Тук не е въпросът да искаш, а да се подготвиш по най-добрия начин.
- Кои са основните слабости в играта ни?
- Отстъпваме като прецизност в техниката на елементите. Другите отбори ги отработват по-добре някои неща. Например другите отбори посрещат по-точно силния начален удар и дават добри топки на разпределителя. За това е важно да имаш добри изпълнители на силен начален удар по време на подготовката. Ако нямаш добри изпълнители, няма как да го тренираш. И като не си тренирал и излезеш срещу Рузие, Хуанторена или Урнаут, които бият с всичка сила, ще сбъркаш.
- Как виждате работата на Пламен Константинов. През миналата година нямаше много време да подготви отбора за световното, но през тази играхме финал на втора дивизия в Световната лига и стигнахме до топ 4 на европейското?
- Пламен е бил в големия спорт и знае как стоят нещата. Трябва да му се даде време. Трябва да се има предвид, че той разполага с играчите в един определен период след края на клубните първенства. Я има 3-4 месеца, я няма. В това време той не може да работи много за техника. Това се прави в детска и юношеска възраст.
- Променя ли се волейболът с годините?
- Променя се, разбира се. Станал е много по-бърз, по-мощен, променил се е технически, и тактически.
- А с тези т. нар. наредени мачове не се ли губи от стойността на играта? Пример беше мачът Германия - Холандия в нашата група. Имаше ли такива мачове по ваше време?
- Не. И сега няма много такива. Когато трябва, се играе, има интрига и става интересно. На това първенство Словения показа страхотен стойностен отбор и заслужено завърши на второ място. До онзи ден Словения не знаеше какво е финал на европейско първенство.
- Предвид големия контраст между националния отбор и нивото на вътрешното първенство, можем ли да очакваме, че за години напред ще имаме силни играчи, или това са последни издихания на хора като Владо Николов, Теодор Салпаров и Тодор Алексиев?
- Това е големият въпрос. Един състезател не се гради от днес за утре и е готов за националния отбор
Трябва да се вземе от 11-12 години и да минат поне 2-3 олимпийски цикъла. За това време трябва да научи 90% от основните неща във волейбола. След това да се усъвършенства и да трупа тактическа и психическа устойчивост. Това е свързано и с участие в турнири на високо ниво. Тези, които са сега на 18-20 години, дали можем от тях да съберем 12 или 5-6, които да влязат в мъжкия отбор и да заменят хора като Владо, Алексиев, Салпаров и Жеков? Точно тези на 20-21 години трябва да дойдат на тяхно място. А те готови ли са да играят на това ниво, пробвани ли са в големи първенства? Не са. Как тогава да направим силен национален отбор.
- Бил сте най-добър нападател на световно първенство и в годините се славим с мощта си в атака. Променя ли се българският стил във волейбола?
- Волейболът като цяло се променя. Ние винаги сме имали силни нападатели и сега също имаме. Само като кажем Матей Казийски, и няма какво повече да говорим. Имаме и Цецо Соколов. Въпросът е да се работи правилно с тези играчи, за да може те да влизат в националния отбор.
- Какви са шансовете ни за олимпийската квалификация, където ще играем с Полша и Германия?
- Ще играем с тях, но там са още Франция, Русия и Сърбия. Шансовете ни са почти нулеви, като се има предвид, че само един отбор се класира директно, а вторият и третият ще играят на друга квалификация. Там ще има три места.
- Преди първенството разказахте, че едно време най-големите истини в отбора сте си ги казвали на маса. Липсват ли сега такива разговори?
- Това е принцип, и сега трябва да е така. Не знам сега какъв е животът в отбора. Те си говорят, няма как да не си говорят. Тези разговори са полезни. Когато нещо не се получава в играта, трябва да се види какво е, да се говори за това и после всеки да се стреми да го прави. Ако някой има нещо против и не е съгласен, трябва да каже. Когато не е прав, другите ще го убедят. Когато някой кръшка, другите ще му кажат: "Виж какво - тук всички вървим в една посока и ти не може да си черната овца и да вървиш настрани. Или си с колектива, или не си." В крайна сметка колективът се поти заедно на тренировка, всички се радват, когато отборът печели, и плачат заедно, когато губят
Когато ще се ходи на дискотека, отиваме, защото ни е писнало и ще се забавляваме. Но когато тренираме, тренираме мъжки.
- Може ли това първенство да направи така, че децата да видят своите кумири, както едно време такива са били Димитър Златанов, Димитър Каров и всички останали?
- Да. Идва момент, в който децата си намират примера и се запалват по футбол, волейбол, баскетбол или нещо друго. А този контакт с големите звезди е много полезен, защото той им показва, че спортът е нещо хубаво и може да ги отдели от лошите страни в днешно време.
- Оптимист ли сте за развитието на българския волейбол?
- Да. Трябва да се запретнат ръкави и да се работи, но по определени правила, равни за всички. Да няма - този е мой човек. Волейболът, който се играе в ЦСКА, "Левски" или "Казанлък" е един и същ. Посреща се, забива се, блокира се, играе се защита. Въпросът е на всички тези места да работят по една система и когато състезателите дойдат в националния отбор, да са готови.
Тодор Христов, "7 дни спорт"
Легендата на българския волейбол Димитър Златанов е врял и кипял в големи мачове. Той е сребърен медалист от световното през 1970 г., когато е определен и за най-добър нападател в света. Медалист е от олимпийските игри в Москва през 1980 г. Златанов изгледа мачовете от европейското първенство и коментира пред "7 дни спорт" видяното в "Арена Армеец".
- След всички емоции, как оценявате представянето на България на европейското първенство?
- Четвъртото място е добро представяне на базата на това с какво разполагахме. Съставът не беше в пълния си вид. Имаме двама основни състезатели, които са контузени. С Цецо Соколов и Тодор Скримов отборът изглежда по съвсем различен начин. Момчетата показаха това, на което са способни. Имаше и контузии по време на тренировъчния процес, което е най-неприятното в работата на един треньор. Тогава нещата не се получават така както ти се иска.
- Това ли ни отдалечава от най-силните - че нямаме толкова равностойни заместници при проблеми с контузии?
- За да стигнеш до големите мачове с най-силните отбори, трябва да имаш 12 равностойни играчи. Когато един се контузи и влезе друг, да няма разлика в играта на отбора. На един турнир със 7-8 мача не може да се играе с 6 човека. Трябва да има повече равностойни играчи. Това е важно и за тренировъчния процес, защото имаш по-голяма конкуренция на отделните постове, има добри изпълнители и се получават идеите на треньора.
- Наистина ли разликата между това да сме четвърти и да сме европейски шампиони са двете точки, които не ни стигнаха срещу Франция, или има и обективни причини?
- Не.
Дори да бяхме се класирали на финала, едва ли щяхме да издържим
За да имаме някаква реална представа къде сме, трябва да градим отбора стъпка по стъпка. Сега знаем, че нашите възможности стигат до тук. Трябва да видим какво да направим, за да отидем по-нагоре, т.е. да вземем медал. След загуба да видим с какво ни превъзхожда съперникът - техника, тактика, ръст, мощ. Всичко това дава отражение. Но това не може да стане от ден за ден или за година-две. Този отбор на Франция играе заедно от 4-5 години, за да стигне до това ниво. Те са със същия отбор, който победихме в квалификацията за олимпийските игри в Лондон. Ето сега каква разлика има при тях.
- Тук май винаги сме в двете крайности - като бият и стигнат полуфинал, са най-добрите, след това с две загуби стават слаби.
- Има една приказка: "Голям залък лапни, голяма дума не казвай." В спорта и волейбола е много важна правилната преценка за това докъде може да стигне отборът. Когато очакванията надвишат възможностите на отбора, има разочарование. Ние винаги критикуваме и искаме повече след даден резултат. Ами това е реалното, което заслужаваме. Защо трябва да искаме повече, отколкото можем. Това е неправилна преценка. Това важи и в индивидуалните спортове. Не можеш да разчиташ от някой да направи чудеса, когато той няма тези възможности. Преценката е важна, за да не се получават големи колебания. Толкова можем, такива състезатели сме подготвили и това е. Ако ги изградим всички да скачат и забиват като центъра на Франция Льо Ру, няма кой да ни бие. Но дайте да намерим и да ги изградим. Иначе всички искаме да бием, но като не можем, какво да направим
Тук не е въпросът да искаш, а да се подготвиш по най-добрия начин.
- Кои са основните слабости в играта ни?
- Отстъпваме като прецизност в техниката на елементите. Другите отбори ги отработват по-добре някои неща. Например другите отбори посрещат по-точно силния начален удар и дават добри топки на разпределителя. За това е важно да имаш добри изпълнители на силен начален удар по време на подготовката. Ако нямаш добри изпълнители, няма как да го тренираш. И като не си тренирал и излезеш срещу Рузие, Хуанторена или Урнаут, които бият с всичка сила, ще сбъркаш.
- Как виждате работата на Пламен Константинов. През миналата година нямаше много време да подготви отбора за световното, но през тази играхме финал на втора дивизия в Световната лига и стигнахме до топ 4 на европейското?
- Пламен е бил в големия спорт и знае как стоят нещата. Трябва да му се даде време. Трябва да се има предвид, че той разполага с играчите в един определен период след края на клубните първенства. Я има 3-4 месеца, я няма. В това време той не може да работи много за техника. Това се прави в детска и юношеска възраст.
- Променя ли се волейболът с годините?
- Променя се, разбира се. Станал е много по-бърз, по-мощен, променил се е технически, и тактически.
- А с тези т. нар. наредени мачове не се ли губи от стойността на играта? Пример беше мачът Германия - Холандия в нашата група. Имаше ли такива мачове по ваше време?
- Не. И сега няма много такива. Когато трябва, се играе, има интрига и става интересно. На това първенство Словения показа страхотен стойностен отбор и заслужено завърши на второ място. До онзи ден Словения не знаеше какво е финал на европейско първенство.
- Предвид големия контраст между националния отбор и нивото на вътрешното първенство, можем ли да очакваме, че за години напред ще имаме силни играчи, или това са последни издихания на хора като Владо Николов, Теодор Салпаров и Тодор Алексиев?
- Това е големият въпрос. Един състезател не се гради от днес за утре и е готов за националния отбор
Трябва да се вземе от 11-12 години и да минат поне 2-3 олимпийски цикъла. За това време трябва да научи 90% от основните неща във волейбола. След това да се усъвършенства и да трупа тактическа и психическа устойчивост. Това е свързано и с участие в турнири на високо ниво. Тези, които са сега на 18-20 години, дали можем от тях да съберем 12 или 5-6, които да влязат в мъжкия отбор и да заменят хора като Владо, Алексиев, Салпаров и Жеков? Точно тези на 20-21 години трябва да дойдат на тяхно място. А те готови ли са да играят на това ниво, пробвани ли са в големи първенства? Не са. Как тогава да направим силен национален отбор.
- Бил сте най-добър нападател на световно първенство и в годините се славим с мощта си в атака. Променя ли се българският стил във волейбола?
- Волейболът като цяло се променя. Ние винаги сме имали силни нападатели и сега също имаме. Само като кажем Матей Казийски, и няма какво повече да говорим. Имаме и Цецо Соколов. Въпросът е да се работи правилно с тези играчи, за да може те да влизат в националния отбор.
- Какви са шансовете ни за олимпийската квалификация, където ще играем с Полша и Германия?
- Ще играем с тях, но там са още Франция, Русия и Сърбия. Шансовете ни са почти нулеви, като се има предвид, че само един отбор се класира директно, а вторият и третият ще играят на друга квалификация. Там ще има три места.
- Преди първенството разказахте, че едно време най-големите истини в отбора сте си ги казвали на маса. Липсват ли сега такива разговори?
- Това е принцип, и сега трябва да е така. Не знам сега какъв е животът в отбора. Те си говорят, няма как да не си говорят. Тези разговори са полезни. Когато нещо не се получава в играта, трябва да се види какво е, да се говори за това и после всеки да се стреми да го прави. Ако някой има нещо против и не е съгласен, трябва да каже. Когато не е прав, другите ще го убедят. Когато някой кръшка, другите ще му кажат: "Виж какво - тук всички вървим в една посока и ти не може да си черната овца и да вървиш настрани. Или си с колектива, или не си." В крайна сметка колективът се поти заедно на тренировка, всички се радват, когато отборът печели, и плачат заедно, когато губят
Когато ще се ходи на дискотека, отиваме, защото ни е писнало и ще се забавляваме. Но когато тренираме, тренираме мъжки.
- Може ли това първенство да направи така, че децата да видят своите кумири, както едно време такива са били Димитър Златанов, Димитър Каров и всички останали?
- Да. Идва момент, в който децата си намират примера и се запалват по футбол, волейбол, баскетбол или нещо друго. А този контакт с големите звезди е много полезен, защото той им показва, че спортът е нещо хубаво и може да ги отдели от лошите страни в днешно време.
- Оптимист ли сте за развитието на българския волейбол?
- Да. Трябва да се запретнат ръкави и да се работи, но по определени правила, равни за всички. Да няма - този е мой човек. Волейболът, който се играе в ЦСКА, "Левски" или "Казанлък" е един и същ. Посреща се, забива се, блокира се, играе се защита. Въпросът е на всички тези места да работят по една система и когато състезателите дойдат в националния отбор, да са готови.
Тодор Христов, "7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)