Интервюто с Левандовски: Феновете в Дортмунд още ме ценят
Обаждането идва рано в неделя сутринта. Много рано, като имате предвид, че Роберт Левандовски си бе заслужил посещение на мюнхенския Октоберфест предната вечер благодарение на двата си гола при победата с 0:3 на гости на Майнц 05. „Позволено му е да иде с жена си”, бе казал Джосеп Гуардиола с усмивка пред репортерите. „Аз си останах у дома, разбира се – споделя 27-годишният нападател от тренировъчната база на Байерн (Мюнхен) по време на интервюто си за ESPN. – Много мило от страна на треньора да ме пусне, но играем пак във вторник (б.и. – срещу Динамо Загреб в ШЛ).”
Обичайното отборно събиране в най-бляскавата тента на бирения фест е запланувана за по-късно тази седмица, но играчите ще трябва да ограничат пивоприема до скромни нива: сблъсъкът на върха в Бундеслигата срещу Борусия (Дортмунд) иде още в неделя. Мачовете се трупат един след друг сега за баварците, което за Левандовски е за добро. Полският стрелец е във фантастична голова серия с 10 попадения в само седем шампионатни мача. Само Герд Мюлер – най-великият германски нападател на всички времена – е успявал да се разписва толкова често толкова рано през сезона.
„Хубаво е, когато положенията влизат, ала не можеш да спреш да се трудиш здраво само заради това”, коментира Левандовски, който отдава заслугата за своята резултатност на леко променената схема този сезон. Вместо контузените Ариен Робен и Франк Рибери, които обичат да влизат навътре и сами да стрелят, Гуардиола днес пуска две по-ортодоксални крила, които да пробиват от външната страна и да центрират.
„С Дъглас Коща и Кингсли Коман на крилата има много центрирания и съответно много положения в наказателното поле. Помага и това, че Томас Мюлер играе много близо до мен, като втори нападател. Трудно е да запазиш топката, когато си сам срещу четирима защитници и двама опорни халфове. По-лесно е, когато имаш някого до себе си, някого, с когото да комбинираш.”
На същия етап миналия сезон Левандовски, тогава ново попълнение от Борусия (Дортмунд), и Мюлер бяха вкарали общо осем гола. Сега те са дваж повече – 16. Като главен облагодетелстващ се от настоящия стил, дали полякът се чувства и по-доверен на треньора и съотборниците си във втората си година на „Алианц Арена”?
„Мисля, че да – казва след кратка пауза за обмисляне на въпроса. – По моя опит винаги е по-добре във втория сезон, когато познаваш малко по-добре клуба и очакванията към теб. Сега съм и малко по-възрастен, тъй че съм се поучил от грешките си миналия и по-миналия сезон, за да съм по-добър.
Да си нападател значи да си търпелив и да вярваш в себе си. Няма да отиграеш топката 100 пъти като халф. Понякога, както срещу Майнц, почти не пипаш топка и трябва да се връщаш до централния кръг, за да си в играта. Трябва обаче да останеш съсредоточен и да продължаваш да се бориш за своя шанс, защото в Байерн в крайна сметка винаги получаваш шанс пред вратата на съперника. Да оставаш „включен” за тези моменти е нещо, в което определено ставаш по-добър като нападател с опита.”
Първата му година в Байерн, сам добавя Левандовски, също не беше никак лоша, макар че не тръгна блестящо. „Не вкарах толкова много голове в един както петте срещу Волфсбург, но бележех редовно и накрая имах 17.” Сега обаче важността му за отбора е такава, че всичките приказки как Гуардиола не харесва „деветки” в системата си започнаха да изглеждат глупави.„Не зная какво е ставало между него и нападателите в миналото в другите клубове, а и не ме интересува. Мога да ви разкрия, че имаме тренировъчни упражнения, посветени изцяло на нападателите в Байерн, и съм много щастлив да ги изпълнявам. Никога не съм оставал с усещането, че треньорът не харесва централни нападатели. Разбираме се много добре, защото и двамата искаме да имаме успехи с този отбор.”
Времето ще каже дали системата на Байерн ще се промени отново, най-вече ако и когато се завърнат Робен и Рибери, и дали баварците ще могат да направят една крачка напред от предните два сезона, за да стигнат финала в ШЛ в Милано през май догодина. Левандовски не иска да се замесва в прогнози толкова рано през сезона: „Все още сме в груповата фаза. Можеш да играеш много добре цяла година, но един лош мач и си мъртъв.”
При всяко положение първо предстои големият двубой на местно ниво с Дортмунд – истински сблъсък на титаните сега когато BVB си възвърна силата при новия треньор Томас Тухел.
„Вече сме играли срещу тях няколко пъти, тъй че зная какво е чувството, но пак си остава специален мач за мен. Бях там четири години, спечелих титли, вкарах много голове и съм горд, че успях да напусна с добри чувства. Беше невероятно да видя как феновете на BVB ми благодарят в последния ми мач на „Сигнал Идуна Парк”. Бях решен да дам всичко от себе си (б.и. – преди заминаването за Байерн) и бе много специално да видя как до самия край привържениците го оценяват. Те имат голям отбор, играещ суперфутбол и вкарващ куп голове. Сигурен съм, че ще е много интересен мач за гледане.”
Головете на Левандовски срещу Майнц го изведоха до 101 в само 168 шампионати мача – никой друг чужденец не е бил така резултатен в историята на Бундеслигата. Вратарят на Майнц Лорис Кариус бе се заклел, че полякът „няма да вкара пет” срещу него, ала бившият му съотборник в BVB Матс Хумелс мъдро се въздържа от предизвикването на съдбата по подобен дързък начин. Германският национален защитник просто призна пред „Билд ам Зонтаг”, че изпитва„наслада от головете на Левандовски” и го описа като „съвършена машина”.„Не виждам фланелката или клуба, за който Лева играе, а само един изключителен нападател”, каза Хумелс. Същите думи все повече се загнездват в съзнанието на всички останали в света на футбола.
Рафаел Хьонихщайн, ESPN