Архитектите на пробивите в картела на ШЛ: Цорк и Дортмунд (част II)

Генномодифицираната Шампионска лига все повече извежда финансовия елит в каймака на едно състезание, което някога приковаваше вниманието на публиката с мъжко и относително равностойно съревнование. В последните осем години 75% от полуфиналистите в турнира са представители на Топ 4 на клубовете с най-голям оборот с редките изключения, когато два се срещнат на четвъртфинал. Все пак вътре в тази група на каймака се случва да се натрисат на трапезата и неканени гости, които благодарение на разумна стратегическа политика дори успяха в три случая да погалят купата с големите уши, макар в крайна сметка болезнено да я отстъпиха пред далеч превъзхождащи ги финансово съперници. Четвърти клуб пък две години поред печели Лига Европа и така по право ще има шанса да последва примера на останалите.

Кои са тези клубове и кои са архитектите зад големите им постижения? Ще ви ги представим на порции. След Джузепе Марота и Ювентус продължаваме с…

МИХАЕЛ ЦОРК И БОРУСИЯ (ДОРТМУНД)

Роден и отгледан в Дортмунд, Михаел Цорк отдаде целия си спортен живот на любимия клуб, за да докаже, че понякога любовта не замъглява съзнанието и не пречи на точната преценка. След като изигра почти 600 официални мача за Борусия за 17 години (клубен рекордьор с 463 в Бундеслигата), през 1998-ма той сложи край на кариерата си на футболист, за да премине от другата страна, ставайки спортен мениджър на клуба и отговорник за цялата оперативна дейност, включително детско-юношеската школа.

В неговата ера бяха празнувани три титли в Бундеслигата (2002, 2011 и 2012), два европейски финала (в ШЛ през 2013 и Купата на УЕФА през 2002), една купа на Германия (2012) и две Суперкупи на страната (2013 и 2014).

Назначението за треньор на Матиас Замер (2000-2004) бе първият успех на директора Цорк, тъй като тогава дойдоха първата му титла като шеф в Борусия (Дортмунд) и първият му еврофинал през 2002 г., но истинският му шедьовър бе изработен през 2008-ма.

Тогава спортният мениджър на „жълто-черните” се възползва от това, че Хамбургер ШФ отказа да назначи за свой треньор едно лудо копеле, което бе извело Майнц 05 до първото му участие в Бундеслигата и в евротурнирите, защото не бе отишло на интервюто за работата с костюм, и му даде шанс. Останалото е история. За купи, знаменити победи и… гегенпресинг, създал кошмари на всеки съперник.

До пробива с Юрген Клоп през сезон 2010/11 клубът бе доста под спортното и финансовото ниво на Байерн (Мюнхен) и Шалке 04 и се родееше с Хамбургер, Вердер и Щутгарт, а да не забравяме, че и спонсорираният от концерна “Фолксваген” Волфсбург е силен играч на пазара (нетен харч от 117,2 млн. евро за последните шест години, но балансът щеше да е доста по-стряскащ без грандиозната продажба на Кевин Де Брайне за 75 милиона в Манчестър Сити).

За сравнение, за същия период от 2010 г. насам Борусия (Дортмунд) е на нетен минус от 66,9 млн. евро нето (сиреч по средно около 11,2 млн. на година) и срещу това спечели две титли (2011 и 2012) и 2-ри места в Бундеслигата (2013 и 2014), една купа на страната (2012) и два финала в турнира (2014 и 2015), две Суперкупи на Германия (2013 и 2014) и даже стигна финал в ШЛ (2013).

Точно в онзи поход до финала на „Уембли” „жълто-черните” показаха как разумът може (почти) да триумфира над свръхбогатството. След като се разправиха без загуба в груповата фаза срещу мастодонтите в парично отношение Манчестър Сити и Реал Мадрид, те пак се изправиха срещу „лос бланкос” на полуфиналите.

Момчетата на Клопо струваха с 263,3 млн. евро по-малко от съперниците си като платени трансферни суми (40,6 млн. срещу 303.9 млн.). За титулярната единайсеторка на Борусия бяха платени общо около 25 млн. евро по-малко отколкото само за Кака, а заплатите им бяха с над 80 млн. по-ниски от тези на 11-те в бяло.

Най-скъпият „жълто-черен” бе Марко Ройс с цена от 17,1 млн. евро. Защитниците Лукаш Пишчек, Матс Хумелс, Невен Суботич и Марсел Шмелцер струваха общо по-малко от 10 милиона, Роберт Левандовски – само 4,5 милиона, централната ос от Свен Бендер и Илкай Гюндоган – общо 7 милиона. Какви ли бяха шансовете им срещу Жозе Моуриньо, Кристиано Роналдо, Кака, Чаби Алонсо, Лука Модрич, Серхио Рамос, Анхел Ди Мария, Месут Йозил, Гонсало Игуаин, Карим Бензема? Е, оказа се, че доста добри.

Водени от нанизалия каре от голове Левандовски, „жълто-черните” и тяхната публика ошашавиха именитите си противници с невиждано дръзновение и енергия, за да стигнат до „Уембли”. А там само една минута не им стигна за продължения срещу Байерн, както една минута не стигна на Атлетико (Мадрид) за краен триумф.

Още по-впечатляващо при Цорк и Клоп в този исторически период за клуба е, че той се случи, въпреки че всяко лято от 2011 г. насетне напускаше най-добрият играч на отбора заради привличането на тиранозаврите от Топ 4 по богатство в световния футбол. Първи го стори Нури Шахин заради Реал Мадрид, после Шинджи Кагава (бижуто бе открито в Серезо и взето за едва 350 000 евро) заради Манчестър Юнайтед, а за капак – Марио Гьотце и Левандовски заради кръвния враг Байерн.

Получените само 61 млн. евро за тези четирима топ играчи (главно заради напускането на Лева като свободен агент) не попречиха на Цорк да си свърши типично работата. Хенрик Мхитарян и Пиер-Емерик Обамеянг дойдоха през 2013 г. срещу общо 40 млн., а Кагава и Шахин бяха върнати за общо 15 млн. година по-късно. Също през 2014-а бяха дадени общо 30,5 млн. за Чиро Имобиле и Адриан Рамос, които се представиха неубедително, та италианецът дори вече е извън борда.

Разочароващият минал сезон, повлиян безспорно от купищата контузии, втория пореден удар под пояса от Байерн на пазара и зациклянето на Клопо, доведе до мъчителната раздяла с един от двамата най-успешни треньори в историята на Борусия с Отмар Хицфелд. Цорк бе на ход.

И го направи, като се насочи към най-близкото нещо до напусналия гигант в лицето на Томас Тухел, също като славния си предшественик получил и използвал отлично шанса си в Майнц 05, също извел тима до евротурнирите и… също висок 193 см и с рядка, поне природно, руса коса. Освежаването в тима пък дойде от новите Роман Бюрки, заменил на вратата адаша си ветеран Вайденфелер, и Юлиан Вайгл, заел авторитетно мястото си като фар в център на полузащитата вместо Свен Бендер. В последния ден на трансферния прозорец бе добавен и взетият под наем от Манчестър Юнайтед Аднан Янузай. Най-важният селекционен ход на Цорк обаче бе да убеди асовете на тима Ройс и Хумелс да отблъснат силния интерес на куп европейски колоси, за да са крайъгълните камъни на новия проект.

Резултатът? Осем от осем победи за машината на Тухел с голова разлика 30:6, а конкретно в Бундеслигата – три от три победи с общо 11:1. Тимът ще се бори също така за единствения голям европейски трофей, който му липсва, след влизането в групите на Лига Европа, а Михаел Цорк, по всичко личи, ще може накрая да се поздрави за това, че е направил правилния избор. Отново. Защото когато сърцето и умът вървят ръка за ръка, не можеш да сбъркаш.

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ III И ПОСЛЕДНА– КАМИНЕРО И МОНЧИ

Следвай ни: