Трудно беше да не се опиеш от вълната емоции след назначението на Юрген Клоп в Ливърпул. Дори когато той каза, че иска да спечели титла в следващите четири години, лесно бе забравено, че на немски език това значи просто трофей, какъв и да е. Това не спря доста английски вестници да обявят намерението на Клоп да докара титлата в Премиър Лийг на „Анфийлд”, нито пък изглеждаше нещо абсурдно.
Той също така посочи Роберт Левандовски като играч, чието развитие му е донесло най-голяма наслада: „Най-хубавото е, когато вземеш футболист от малък клуб в Полша и го гледаш как играе днес. Разликата между играча, когото купихме, и този от днес е невероятна.”
Добре дошъл в Англия, Юрген: някои неделни таблоиди веднага написаха, че Ливърпул иска Левандовски за 40 млн. паунда. Пропуснете факта, че „червените” трябва да са в Шампионската лига и после да удвоят тази сума, преди Байерн (Мюнхен) въобще да започне да обмисля отхвърлянето й.
Левандовски е футболистът в най-добра форма в Европа този сезон. Последният му гол – куршумът с глава от точката за дузпа, донесе победата на Полша над Ейре и автоматичното класиране за Евро 2016. Това бе първият път от шест мача насам, в който се разписа само веднъж: вкара 15 попадения в последните шест срещи, а общо през сезона – 22 в 15. В Бундеслигата има 12 в 7 двубоя, и то само в 5 като титуляр. Единственият германски съперник, срещу който игра и не се разписа досега, е Байер (Леверкузен). Както биха казали в родината му: „On jest gorący.” Той пари.
Може ли да остане така? Дали Левандовски е кандидат да последва Лионел Меси и Кристиано Роналдо – двама, които в последните шест години счупиха безбройни реализаторски рекорди и по пътя ни привлякоха в страната на невероятното и промениха представите ни за индивидуални постижения? През тази календарна година Меси е вкарал 45 гола (в 53 мача), Роналдо – 42 (в 44), а Левандовски – 41 (в 41). Първите двама, струва си да се отбележи, имат по 8 вкарани дузпи в това число през 2015-а, докато полякът има само една – в последния ден от миналия сезон. Вече през този от бялата точка за Байерн са се разписвали Томас Мюлер, Артуро Видал и Ариен Робен, така че Левандовски е доста назад в този списък.
Знаем, че и Меси, и Роналдо не са типични централни нападатели, а предпочитат да навлизат навътре от фланговете, а някои от проблемите пред гола този сезон за португалеца (шест мача без попадение от седем в Ла Лига) произтичат от стартирането от по-централна позиция.
Левандовски е играл единствено като централен нападател този сезон, за разлика от миналия – негов първи в Байерн, когато Джосеп Гуардиола го премести на фланга или по-дръпнат назад, докато Робен, Мюлер или Марио Гьотце вземаха ролята на „фалшивата деветка”. Това се отрази в бройката голове накрая: Левандовски и Робен с по 17, Мюлер с 13, Гьотце с 9. Попаденията бяха поделени.
Този сезон Гуардиола премина към по-директен футбол: Дъглас Коща и Кингсли Коман редовно преминават съперниците си по крилата един на един и създават повече положения, а от това се възползват Левандовски (12) и Мюлер (8), вкарали 20 от общо 28-те гола за баварците в първенството.
„Миналия сезон играта на Лева не само се подобри, но и напълно се промени – обяснява полският журналист Михал Заходни. – От контраатакуващ нападател, преследващ топката в дълбочина, дриблиращ и подаващ в празно пространство, сега има по-добро разбиране на пространството, на нуждата от създаване на пространство за другите, от постоянно движение и играене с едно докосване. Също така е по-силен и по-голям отколкото в Борусия (Дортмунд). По-интелигентен нападател е, а в това Гуардиола променя своите играчи.”
Този напредък съвпадна с по-малкото замесване на Левандовски в градежа на играта в сравнение с последните две години в Дортмунд и с резкия ръст в процента вкарани положения – почти двойно по-висок този сезон до 39%. Статистиката на поляка сочи, че отиграните топки на мач нарастват с всеки изминал сезон в Дортмунд, а подобен е ръстът и в спечелените единоборства.
Изпъкващата цифра е 38.7% в реализирането на положения. Той рядко пропуска. Помислете си за най-добрите мачове на Левандовски и ще изпъкнат четирите му гола срещу Реал Мадрид в полуфинала на ШЛ през април 2013 г. от шест удара, всички в рамките на вратата, и петте му гола за девет минути след влизането като смяна срещу Волфсбург през септември т.г. със само 13 отигравания и шест удара (само един не бе във вратата, и то уцели гредата точно преди третия му гол).
„Левандовски е истински изчистена, високоспектърна „деветка” в стил Терминатор, способна с минимум шумотевица да вкара всякакъв вид гол срещу всякакъв вид съперник във всякакъв момент”, написа Барни Роней в „Гардиън”.
Този сезон процентът вкарани положения на поляка е по-добър от на всекиго другиго в Европа. През лятото се писа, че Арсенал го е набелязал, но е получил отговор, че той няма да ходи никъде. На „Емирейтс” може би са се били надъхали заради становището, че Левандовски не съвпада с профила на типичния за Гуардиола централен нападател, за разлика от Мюлер, Гьотце и дори Робен.
Това е третият сезон на Пеп в Байерн и той още търси формулата за спечелване на ШЛ, която би му осигурила върховния трофей за ознаменуване на приключващия му етап в Бавария. Гуардиола владее до съвършенство изкуството да изкарва максимума от универсалността на своите играчи, като хора като Давид Алаба, Филип Лаам и Хуан Бернат запълват позиции и в защита, и в полузащита. Срещу Леверкузен бе постигната победа с 3:0 без типичен централен защитник сред титулярите.
При всичките иновативни единайсеторки и тактически намеси на Гуардиола обаче, може би най-добрият му шанс да приключи етапа си в Мюнхен с купата от ШЛ е да заложи на традиционна „деветка” напред. Просто така му се случи, че разполага с най-добрата в света в момента.
Бен Литълтън, Eurosport