Интервюто с Икарди: Интер заслужава да е в ШЛ
Този сезон е изключително противоречив за Мауро Икарди: ту е фундаментален играч, капитан и лидер на Интер, ту е поставян в изолация и гледа отстрани мъките на своя отбор. Едно обаче е постоянно: когато му се удаде шанс да порази противниковата врата, рядко го пропуска.
- Мауро, каква оценка давате на сезона на Интер?
- До декември – 9 по десетобалната система. За съжаление след това оценката спада с много.
- Как бихте обяснили тази промяна?
- Всички изживяват лош момент в даден сезон. На Ювентус и Наполи им се случи в началото, на нас сега.
- А Вие лично ще надминете ли 22-ата си гола от миналия сезон?
- Аз мисля само за това да си върша добре работата. Сега играя повече като „осмица”, но сътрудничеството ни в атака се подобрява. В началото плащахме цената за това, че бяхме събрани много „деветки” и че не се познавахме. После пък от време на време попадахме на вратари, които вършеха чудеса срещу нас.
- Вие обаче се оплаквахте, че получавате малко удобни топки…
- На вас, журналистите, ви харесва да предизвиквате полемика и разбирам това. Но, казвам ви истината, не съм изричал тези думи, за да се оплаквам.
- А как е взаимодействието Ви със Стеван Йоветич?
- Имаме отлично разбирателство. Аз съм повече на върха на атаката, той се движи повече и иска топката на крак. Не ми се струва, че се представяме зле. Пък и хората искат от нас по пет гола на мач: не е толкова лесно.
- Истина ли е, че Роберто Манчини иска от Вас постоянно да премоделирате и модернизирате играта си?
- Преди той да дойде, бях хищник в наказателното поле, който мислеше само за гола. Сега се опитвам да излизам отвън, да играя за другите, да участвам в маневрите.
- Фразата на Манчини след пропуска срещу Карпи – „този гол го вкарвах и аз 50-годишен” – предизвика дискусии…
- Но се отнасяше до Родриго Паласио, нали така? Честно казано, и аз си помислих същото, когато жена ми Уанда вечерта ми предаде тези думи. Родриго беше сам пред вратата. Моето положение не беше толкова чисто.
- Значи с Манчини всичко е мед и масло?
- Говори се много, но три оставяния на резервната скамейка не ми се струват огромен проблем. Има ги тези неща във футбола. Аз не съм се сърдил никога, а ако той иска повече от мен, това е нещо нормално. Всеки треньор трябва да изисква повече.
- Какво значи да си капитан на Интер едва 22-годишен в една съблекалня, пълна с големи характери?
- Значи да си водач, но не само аз съм такъв. Тук има 7-8 капитани, хора с опит и харизма.
- Какво Ви посъветва Хавиер Санети, когато го наследихте?
- Да се насладя на случая, да съм горд и да продължавам да се представям добре на терена както винаги. После всеки си има своя стил. Аз съм интерист, откакто се помня, още откакто играех на плейстейшъна. Моят аржентински отбор е Нюелс Олд Бойс, а после е Интер.
- Колко пъти прегледахте пропуснатата дузпа в дербито с Милан?
- Истината ли? Николко.
- Дори в главата си?
- Дори там. В крайна сметка бих дузпата добре. Просто имах нещастието да уцеля гредата.
- Следващата дузпа без страх ли ще я биете?
- Естествено! Само който не играе, той не греши. Моята сила е умението да не се оставям в плен нито на грешките, нито на превъзбудата от успехите.
- Което е може би заслуга на постигнатото равновесие извън терена?
- Да. Аз, разбира се, живея с футбола, но извън терена семейството и приятелите ми помагат да съм добре и да запазя спокойствие и съсредоточеност в работата си.
- Миналия декември бяхте ограбен в Милано. Какъв спомен остави това изживяване у Вас?
- Остави ми един часовник по-малко, но застраховката ще ми го изплати… Шегата настрана, аз съм хладнокръвен тип и не се уплаших много. Дори се опитах да се съпротивлявам, но се отказах, когато видях колко бяха стреснати Уанда и моят приятел Артур.
- Оферти от клубове като Манчестър Юнайтед могат ли Ви накара да се преместите от Милано?
- Не би била нито първата, нито последната оферта, която съм отклонявал. Интер има голям проект за завръщането си на върха и искам да съм част от него.
- Купен за 13 млн. евро, сега струвате 45 милиона. Как Ви влияе това?
- Моята цена зависи от това как се справям: ако не вкарвам голове и не играя добре, ще струвам кръгла нула.
- Вашите сънародници Гонсало Игуаин и Пауло Дибала са големите имена в Серия А този сезон. Какво от техните качества нямате, а бихте искали да притежавате?
- Добре си ми е да съм Мауро Икарди. Харесват ми обаче златният момент на Игуаин, който вкарва едва ли не с всяко пипане на топката, и определени отигравания на Дибала.
- Защо Аржентина създава толкова феномени?
- За нас се говори, че сме от третия свят, а вие сте от първия. В Аржентина няма толкова развлечения и шансове за развитие – хората играят на улицата и се изхранват от футбола. Така расте желанието да покориш първия свят. Като малък аз нямах играчки вкъщи да си играя с моите братя и прекарвахме целия ден с топката навън. Тук е различно, виждам го и при моите деца, когато се опружат на дивана да играят с айпадовете си…
- Вие самият кой начин предпочитате?
- Моят, разбира се. Но е ясно, че ако имаш на една ръка разстояние удобствата, е трудно да ги отблъснеш.
- Каква тежест имаше в развитието Ви опитът в академията на Барселона?
- Помогна ми да направя голям качествен скок. Но само в Италия разбрах, че ще мога да стана професионален футболист.
- Какво значи за един аржентински католик настоящият папа?
- За мен значи нещо огромно. Когато папа Франциск ни прие, Уанда беше бременна и той благослови плода. Дъщеря ни се казва Франческа именно в негова чест.
- За последно да решим загадката: ще завърши ли Интер трети?
- Шампионската лига е нещо важно, променя съдби на клубове и футболисти, поставя ги на съвсем различно ниво. Аз лично вярвам, че ще се класираме. Казал съм го още на старта на предсезонната ни подготовка, потвърждавам го и сега. Щом толкова дълго време сме били начело в класирането, значи го заслужаваме.
Гуидо Де Каролис и Алесандро Пазини, „Кориере дела Сера”