Къде е капитанът? Корабът „Интер” е в черна криза

Сега се появи рискът да се изпусне положението изцяло от контрол. Корабът „Интер” пропуска вода отвсякъде и не стига само едно размахване на среден пръст, за да бъдат преодолени идващите на талази насреща една след друга буйни вълни. Трябва лидерите пак да намерят начин да се качат на борда, да поемат руля и да сторят нещо. Каквото и да е, просто да предприемат някаква инициатива.

Да се говори за „измамен резултат”, да се сочи гредата от дузпа на Мауро Икарди при 1:0 (която може би все пак би обърнала хода на мача) не може да е достатъчно и истинско решение за промяна на посоката. Защото неуспехът в дербито с Милан е просто последният от поредица, защото „лошо направляваните” мачове станаха вече прекалено много, защото класирането все още е твърде добро, за да бъде пращано „всичко по дяволите”.

КРИЗАТА

Сега малцина, дори и „в кухнята” на Интер, ще зачеркнат думата „криза” след събирането на едва 5 точки в рамките на 6 мача. Шест мача, в които гледната точка се промени от „поздравете челника” до „да хвърляме по един поглед през рамо за Милан”.

Лацио, Сасуоло, Аталанта, Карпи, Милан постлаха да се стигне до кръстопът. Прибавете и онова 3:0 за Купата на Италия срещу Ювентус – две поредни 3:0 в рамките на малко дни срещу вечните съперници. И загубите в първенството срещу всички повече или по-малко преки съперници: Наполи, Фиорентина, Милан, Лацио. Остават извън този списък само нулевото равенство с Юве и победата с 1:0 над Рома.

НЕВРОТИЧНОСТ

Не става въпрос обаче единствено за резултатите: в състава на „и нерадзури” нещо се пречупи, дори и по отношение на вътрешна обстановка. Онзи близко усещащ се колектив, като един юмрук, който си правеше селфи в епическа поза, сега е нервен и стреснат. Като започнем с неговия старши треньор.

Роберто Манчини в събота показа изпънати до крайност нерви на пресконференцията след дербито и по време на самото него – първо хокаше някои от своите след първия гол, после полудя след изгонването (макар че то бе неизбежно за човек, който толкова често вижда червения картон пред лицето си).

Оставянето на резервната скамейка на Мауро Икарди и неговите мусения там отварят един същински казус. Бившият голмайстор на Серия А не започна сред титулярите нито срещу Ювентус, нито срещу Милан: ако това не е знак на спад във взаимоотношенията с треньора, значи времената много са се променили.

После влезе като смяна и само за пет минути стори всичко онова, което не съумя да направи Стеван Йоветич – друг, който също не изживява най-добрия си момент. Фелипе Мело стана от твърд титуляр през есента твърда резерва днес, а като го познаваме като характер, едва ли ще да е приел философски новата си роля. На терена пък видяхме Хейсон Мурийо и Гари Медел да скачат на Марсело Брозович заради едно сбъркано подаване. Да, може и просто да е „от нещата от играта”. Може обаче да е показател и за нещо друго.

ГОЛЪТ И ИГРАТА

И после стигаме до играта. Атаката върти на празен ход, въпреки че има четирима нападатели и към тях се присъедини Едер – обект на желание в клуба от доста време насам.

Не е достатъчно само да трупаш нападатели, за да намериш гола, а показаното в дербито разкри и защитата. Стремежът да се преборят критиките, че Интер е отбор, залагащ на твърде силов и лишен от фантазия футбол, донесе обратния ефект: продължава да не се вижда игра, а на това отгоре тимът не е по-стабилен.

Да се прибягва до трансферния пазар за запушване на пробойните изглежда прекалено, че дори и за търпеливия Ерик Тохир. Решението трябва да бъде намерено отвътре. Само дето никак, ама никак не е лесно да видим откъде ще се появи то.

Валерио Клари, „Гадзета дело Спорт”

Следвай ни: