Алексис винаги е бил глезеното дете, но сега е и проблем

Арсен Венгер се усмихна и даде достатъчно красноречив отговор на въпрос за „изумителното” решение да остави Алексис Санчес резерва срещу Ливърпул: „Ще обясня това нещо по-късно, веднъж и завинаги. Ако вземеш решение, вземаш решение и толкоз. Хората винаги подхождат емоционално при подобен род решения, но човек трябва да ги взема.”

Има много повече неща, които Венгер би искал да каже по отношение на Санчес, ала той е първият, който е наясно, че мениджър може да каже много малко неща след загуба при оставен на резервната скамейка ас на отбора. Все пак Санчес е бил замесен в повече голове в Премиър Лийг този сезон от всеки друг играч – общо 26 със 17 точни попадения и 9 асистенции, включително тази за единствения гол на Арсенал на „Анфийлд” в съботната вечер, след като влезе на смяна.

Зад завесите обаче чилиецът постепенно стана невероятно труден за менажиране. До степен, в която е на косъм да се превърне в най-трудния в двайсетгодишния управленски режим на Венгер в клуба. Егото на нападателя винаги е било трудно овладяемо, ала в последните седмици прави съвсем невъзможно нормалното му общуване с неговите съотборници, треньори и други хора от клуба.

Санчес напълно изгуби пътя си миналия месец при загубата от Байерн (Мюнхен). Той вкара единствения гол за тима при крушението с 5:1 на „Алианц Арена”, а при все това представянето и поведението му вбесиха Венгер повече от всеки друг футболист на лондончани.

През второто полувреме 28-годишният южноамериканец се разбесняваше все повече с всяка изминала минута и си го изкара на своите съотборници начело с Алекс Окслед-Чембърлейн – първо на терена, а после и извън него. Бесът му се пренесъл и в съблекалнята, където фучал, ревал, хвърлял къчове… докато неговата лична статистика сочи, че колкото и публично да размахва ръце гневно във въздуха, всъщност е пробягал доста по-малко разстояние от почти всичките си съотборници.

Няколко дни по-късно след пресконференция един журналист зададе на Венгер въпрос за Санчес и го посочи като най-добрия играч на отбора в баварската столица. Мениджърът погледна с неверие и почуда, отвръщайки рязко: „Наистина ли?”. Той не можеше да повярва, че въобще някой е могъл и да си помисли, че Санчес е играл добре онази вечер.

Чилиецът после получи малко свободно време, „за да си прочисти главата” и да реши някои лични проблеми, като надеждата бе след това да се върне с презаредена батерия. Ако има обаче някаква промяна, тя е само към по-лошо, а положението става все по-сложно предвид очевидното му желание да си тръгне през лятото.

Венгер се опасяваше от подобно развитие около своя най-добър футболист от няколко месеца насам. Първо дойде офертата за седмична заплата от 300 000 паунда от Китай, после сериозен интерес от страна на Пари Сен Жермен и Ювентус. Арсенал предложи около 180 000 паунда седмично на един играч, който бе твърде неубедителен миналия сезон, а и в клуба остават с усещането, че подемът му през този се дължи само на желанието да се изкара по-тлъст следващ договор, а не на стремеж към естествено самоусъвършенстване.

Венгер отрече след мача с Ливърпул, че звездата е била оставена на пейката заради проблемните преговори за нов контракт („Не, въобще не е това причината. Не мисля за ситуацията около договора изобщо, когато остават 18 месеца до изтичането му”), ала те очевидно са изиграли своята роля в развитието на случая.

Хора „от кухнята” смятат, че нивото на Санчес в тренировките е силно занижено, а разочарованието и поведението му рискуват да заразят и други членове на състава, поради което мениджърът се е наложило да вземе подобна сурова мярка.

Все пак това е футболист, който се вбесява, когато го сменят, който изисква да започва всеки мач и който веднъж дори в продължение на 48 часа не си говори с Венгер, след като бе изваден от състава. Според някои добре осведомени наши източници положението все повече заприличва на мъките на някой учител с разглезен ученик.

Миналия сезон след смяната си в 84-тата минута на домакинство с Норич Санчес слезе в съблекалнята, изкъпа се, преоблече се и напусна стадиона още преди неговите съотборници да са се прибрали след последния съдийски сигнал. Те явно го смятат за футболист от топ класа, ала същевременно споделят мнението, че той става все по-голям егоист. Неохотата на Венгер да сменя чилиеца, а също и Месут Йозил, се превърна в източник на все по-растящо недоволство в състава.

Всички бяха шокирани, когато видяха Санчес извън титулярната единайсеторка за мача с Ливърпул, и Венгер съзнаваше отлично, че това е огромен риск, който неизбежно би привлякъл критиките при евентуална загуба. Французинът обаче го стори посред нарастващо недоволство от поведението на нападателя, когото феновете обичат заради яростното му желание да побеждава, а ръководителите недолюбват заради постоянните му примадонщини на терена.

Джон Крос, „Дейли Мирър”