Историята не признава Гибона за „най-доброто“

Миналата седмица пред bTV вицепрезидентът на волейболната федерация и легенда на този спорт - Любомир Ганев, каза нещо, озадачило хората у нас, за които топката и мрежата са начин на живот. „Пламен Константинов беше най-доброто, което България е имала до този момент“, каза 210-сантиметровият русенец. Тази седмица пък президентът на БФВ - инженер Данчо Лазоров, заяви пред Канал 3: „Няма как да не сме доволни от Пламен  - ако не бяхме, нямаше да го държим на поста толкова години. Все пак да не забравяме, че бяхме на крачка от това да станем европейски шампиони“.Тези изявления изправят всички ни на изпит пред историята. А тя категорично не признава Пламен Константинов за най-доброто. Да, той беше прекрасен играч, част от националния отбор в продължение на 15 години, негов капитан при последните два големи пробива на най-високо ниво - бронзовите медали на шампионата на планетата в Япония през 2006-а и за Световната купа в същата страна година по-късно. Последното отличие ни донесе директна квота за олимпиадата в Пекин, където си поделихме петото място. Всъщност допинг аферата, в която бе забъркан Гибона на въпросния форум, означаваше и фактическия му край с националната фланелка. Точката бе поставена от италианеца Силвано Пранди.

Сега, по ирония на съдбата, краят на Константинов като национален селекционер също бе предизвестен от скандал - налитане на бой и псувни с Владислав Иванов-Лимона, на контролата с Белгия във Варна в навечерието на мондиала. Либерото си тръгна, а впоследствие същата съдба застигна и Пламен, чийто договор не бе подновен.

Вече до болка е известно какво направи Гибона за петте си години (непознат като период на време кредит) начело на националния отбор (от 2014-а включително): 13-о място на световното в Полша през 2014-а (изравнен антирекорд) и 11-о на сегашното, поделено между нас и Италия; четвърто място на Евро 2015-о, на което бяхме също съдомакини с „адзурите“ - него има предвид Лазаров. Защото ако бяхме били Франция на полуфинала, след като поведохме с 2:0, в битката за титлата на континента в „Арена Армеец“ ни чакаше Словения... Но паднахме 2:3, а след това загубихме и мача за бронза от Италия; В Световната лига под ръководството на Пламен станахме 10-и в крайното класиране за 2015-а, когато играхме във втората й дивизия и не можахме да вземем финалния турнир в България. След като бяхме вкарани пак в елита административно, едва се спасихме от изпадане - с 3:2 над Австралия в последния мач през 2016-а. През 2017-а станахме девети, а тази година - 11-и...

И ако при тези резултати Пламен е „най-доброто, което България е имала“, къде остават Васил Симов, Тодор Пиперков, Димитър Гигов, Димитър Еленков, Валентин Анков, Георги Кръстев, Цветан Павлов, Богдан Кючуков, Емил Тренев и споменатите Мартин Стоев и Силвано Пранди?... Това са 11-те национални треньори, донесли на България медали от значимите първенства и турнири.

В челото като резултати стои непрежалимият Васил Симов, чието име носи залата на най-титулувания ни клуб ЦСКА. Обаятелният перничанин е единственият треньор, донесъл на България титла във волейбола. Триумфира с жените през 1981-ва с 3:0 над СССР в решителния мач за златото в софийската зала „Фестивална“. Година по-рано прави дамите ни трети на олимпиадата в Москва, а още година преди това - трети в Европа в Лион. Има и медал с мъжете - бронз, от шампионата на континента в Берлин през 1983-а. Печели квалификацията за олимпиадата в Лос Анджелис, която в крайна сметка ние бойкотираме в солидарност със Съветския съюз и целия Източен блок. Като състезател братовчедът на друга легенда - Тодор Симов (който на свой ред е оставил ярка следа не само у нас, но и в Куба и Италия) е световен вицешампион с България и носител на КЕШ с ЦСКА.

А какво да кажем за Тодор Пиперков, извел националите до среброто на олимпиадата в Москва? А помним ли Патриарха Валентин Анков, спечелил първото отличие - бронз от световното в Прага през 1949-а? А Димитър Гигов, стратегът на вторите на планетата от 1970-а, и Димитър Еленков, срещу чието треньорско име стои мъжкият връх в Европа - сребро през 1951-ва? Георги Кръстев пък извежда тима ни до два бронза - от световно и европейско първенство. Цветан Павлов, друг световен вицешампион, има бронз с България при мъжете от Варна 1981. Стигаме и до Богдан Кючуков - академичният дух, който първо взема сребро с младежите на европейското в Клермон Феран през 1984-а, за да стигне до бронза с мъжете на световното пак във Франция две лета по-късно...

А пък това лято - същото, в което Пламен готвеше мъжете за 11-о място в света, бившият му съотборник Мартин Стоев донесе четвърти медал на страната ни с трети национален тим. Под негово ръководство юношите ни до 15 години станаха балкански шампиони. Марто е световен първенец като състезател за младежи от Кайро 1991 - капитан на тима. Това е единствената ни световна титла в колективните спортове, спечелена с треньор Светослав Стойчев. Със Стоев-младши (баща му Стоян, част от вторите в света през 1970-а, също е знаменитост), бяха спечелени двата споменати бронза покрай Пламен по-горе.

ИВО ТАСЕВ, "Меридиан Мач"