Интервюто с Гюндоган: Границата на расизма е премината
Това са най-трудните месеци в кариерата му. Илкай Гюндоган бе яростно критикуван преди, по време на и след бедственото за Германия световно първенство в Русия, след като двамата с друг национал – Месут Йозил, се снимаха с турския владетел Реджеп Тайип Ердоан. Гюндоган беше освиркван от собствената си публика в приятелския мач срещу Саудитска Арабия в Леверкузен, както и обиждан от политици и обикновени хора в социалните мрежи. На тренировъчния лагер на националния отбор 27-годишният футболист, за разлика от Йозил, се изправи пред някои медии. Критиките обаче продължиха. Два месеца по-късно халфът на Манчестър Сити иска да говори публично за първи път – с нашия вестник.
- Г-н Гюндоган, Месут Йозил се отказа от националния отбор на Германия след катастрофалното световно първенство и скандала около снимките с Ердоан. Вие обаче заявихте, че искате да продължите да играете за Германия. Какво Ви мотивира да направите това?
- За мен е важно да не слагам още на 27-годишна възраст точка на нищо само заради това, че преминавам през трудна фаза в личен план. През последните години пропуснах много красиви моменти с националния отбор поради контузии, ето защо изпитвам копнежа да бъда успешен с националния отбор. За съжаление световното първенство беше голям провал, но това не е само въпрос на реванш за мен: аз все още съм горд да представям Германия на терена. Ако ме викат в националния отбор, не виждам причина да не продължавам да се отзовавам. Също така отлично съзнавам какво дължа на Германския футболен съюз за кариерата си.
- Въобще ли не Ви мина през главата мисълта за отказване?
- Макар да нямаше никакви мисли за оттегляне, го имаше съмнението дали след случая със снимките някога ще мога изобщо да бъда какъвто преди. Ако сте толкова атакувани от мнозина, освирквани от собствените си фенове и оскърбени от германски политик, тревогата ви превзема. Но аз не искам да бягам. Искам да се изправя пред ситуацията. Точно това направих и в Леверкузен, когато стана ясно, че ще ме освиркват. И беше изключително трудно. Няма да забравя това до края на живота ми: след мача се наложи да се заключа в тоалетната и да дишам дълбоко в продължение на десет минути. Бях ядосан, разочарован и тъжен. Зная обаче, че трябва да се преминават и трудни моменти в живота. Тогава исках да се изправя с лице към проблема и искам да го правя и в бъдеще. Ако ме повикат сега, съм готов да се отзова.
- Значи не сте разговаряли с националния селекционер Йоахим Льов след световното първенство?
- Не сме. Само си разменихме SMS-и ни малко след турнира. Нашите отношения винаги са били приятелски, както и трябва да бъде.
- Потърсихте ли психологическа помощ, за да се справите със ситуацията?
- Имах кратък разговор с психолога на националния отбор. Исках да видя какво може да ми предложи, но не мисля, че някой би могъл да ми помогне с това. Ще дойде един момент, в който възелът сам ще се разхлаби в главата ми – може би ще е гол в националния отбор или пък една специална победа. Този момент още не е дошъл. Но ще дойде!
- Как оценявате оттеглянето на Йозил в спортен и личен план?
- В спортен план мисля, че е жалко. Той направи много за германския футбол и това е загуба за отбора. Месут също така направи много и лично за мен. Той беше една от причините, поради които исках да играя за Германия. Той проправи пътя за мен. Затова и исках да получи по-добро, заслужено сбогуване. Все пак трябва да кажем, че решението на Месут си е лично негово, с всичките му последствия. Аз бих го направил по различен начин – защото съм различен характер. По онова време исках да коментирам проблема и да не го оставям да си стои вътре у мен. Ето защо моята идея беше да потърся разговор с нашия (б.р. – германския) президент Франк-Валтер Щайнмайер.
- Йозил повдигна сериозни обвинения в расизъм. Беше ли скандалът „Ердоан” за вас двамата също и расистки?
- Вие ми кажете! Не е ли расизъм, когато един германски политик пише във Фейсбук: „Германският национален отбор по футбол: 25 германци и двама козое.ачи”? Това е нещо, което трябва да наречете „расизъм”. Все пак това не означава, че всички хора в Германия са расисти, въобще не. Почти в целия ми живот съм имал само добри изживявания в Германия и искам да го кажа много ясно тук пред вас. Има обаче хора, които използваха снимката, за да извлекат политически дивиденти, и в този контекст границата на расизма беше частично премината.
- Ще ли Ви се да бяхте получили повече подкрепа от ГФС? Това е едно от нещата, които Йозил изтъкна…
- Мисля, че можеше да се подходи към ситуацията по-добре. На тренировъчния лагер Месут и аз отидохме при Оливер Бирхоф. Наистина го ценя и той винаги е стоял зад мен. Казахме му, че винаги сме готови да говорим, ако има въпроси вътре в отбора или от шефовете. Предложихме да говорим с всеки, който иска да направим това като отбор за изясняване цялостно на въпроса. Оливер Бирхоф предаде това ни предложение и на отборна среща. Имаше някои въпроси от страна на играчите по време на вечерята и ние говорихме за това. Ето защо и смятам, че не би могло да се направи повече, що се отнася до нещата вътре в отбора. Мога да разбера защо не всички от играчите и длъжностните лица се изказаха преди нас публично. Всеки се страхуваше да не каже нещо нередно. Никога не съм ги и молил за това. Фактът, че и двамата отидохме на световното първенство, ми показва, че тимът стои зад нас. Отборният съвет щеше със сигурност да ни каже друго в противен случай.
- В материал на „Шпигел” сега се твърди, че в отбора е имало разделяне на групички, че играчите с имигрантско потекло шеговито се наричали „Kanaken“ (б.пр. – принизяващо обръщение към турските имигранти в смисъла на „гастербайтери” или „гангстери”). Има ли нещо вярно в това?
- Разбира се, че е имало шегички тук и там по повод на някои публикации в Инстаграм, но е напълно нормално да има по някой и друг бъзик, макар че това е само в положителен смисъл, с цел забава и със сигурност не е имало нищо общо с расизма! На световното първенство през 2014 г. навсякъде се тръбеше за „Отбора”, за колектива от 23 най-добри приятели помежду си, а сега, след разочароващия Мондиал това лято, всички говорят за разцепени групички, при все че до голяма степен това бяха и са едни и същи играчи и характери. Това вече е преувеличено отвън!
- Льов представя своя анализ за представянето на Мондиала в сряда. Какво трябва да се промени в германския футбол?
- Сега преди всичко се нуждаем от почивка. В последните месеци се занимавахме с много неща, които нямаха нищо общо с футбола: било темата за Месут и мен, било за избора на база на националния отбор на световното първенство, било дали твърде дълго сме играели на Плейстейшън. Трябва отново да се съсредоточим върху спортната част и тогава според мен Йоги Льов ще намери правилния начин, а ние имаме нужния потенциал в Германия, за да бъдем отново успешни. Световното първенство не показа непременно, че всички други страни са по-добри за нас изключително добре, макар че се провалихме.
- Звучи като да сте щастлив от това, че Льов остава на поста…
- Все още съм голям привърженик на Йоги Льов. Не само в чисто спортен план – това важи и за неговия характер, за неговите лидерски качества и за неговата човечност. Не мога да си представя някого по-добър от него като национален селекционер в момента.
- Стилът на ръководене на Льов беше критикуван след световното първенство от бившия лидер на тима Филип Лаам, който твърди, че колективът днес вече го няма, тъй като новото поколение играчи днес е от егоисти, които не виждат по-далеч от носа си. Прав ли е?
- Трябва да не се съглася с Филип. Всички играчи, които срещнах в националния отбор, не ми направиха впечатление на егоисти. Освен това имаше много играчи в Русия, с които Германия стана световен шампион през 2014 година. Няма доказателства за тази теза.
- Каза се също, че на Германия липсват специалистите в играта един-на-един, че са нужни повече ярки индивидуалности, че тези грешки са направени още в работата в школите…
- Заради това, че се провалихме толкова болезнено на световното първенство, сега излиза, че много неща се вършат зле, когато всъщност не е съвсем така. Разбира се, че имаме специалисти един-на-един: Юлиан Дракслер, Тимо Вернер и Лерой Сане. Томас Мюлер и Марко Ройс също могат да правят разликата. Сега трябва да запазим хладнокръвие и да оценяваме нещата правилно.
- Въпреки трудните последни няколко месеца, новият сезон започна положително лично за Вас в Англия с Манчестър Сити. Две победи и едно равенство в първите три мача в Премиър Лийг, неизменен титуляр…
- Може би ми било по-трудно да играя в Бундеслигата. Наслаждавам се на играта в Манчестър Сити. Доволен съм в момента и съм на път да се върна във форма. Всички важни фигури в клуба неизменно стояха зад мен в трудния ми период и имах пълна подкрепа. Не забравям подобно нещо.
- Разговаряли ли сте някога с треньора си Джосеп Гуардиола за скандала „Ердоан”?
- Да, той ми се обади в разгара на скандала. Пеп искаше да разбере какво се случва там, аз се опитах да му го обясня и това беше. Също така един-двама играчи от отбора се обърнаха към мен по въпроса, но не беше голяма работа.
- Миналата година доминирахте в първенството с Манчестър Сити, но не успяхте в четвъртфиналите на Шампионската лига срещу Ливърпул. Дали сега не трябва да се съсредоточите с Вашия клуб към най-големия трофей?
- Да, мечтая да спечеля Шампионската лига с Манчестър Сити и голяма купа с Германия. В последния сезон в Манчестър имахме чувството, че сме готови за този триумф, ала не беше достатъчно. Тази година това усещане с нищо не се е променило. Вярвам, че сме дори още по-зрели. Имаме потенциала да станем победители в Шампионската лига.
- Вие сте съотборник на клубно ниво с Лерой Сане. Разби ли го отхвърлянето за световното първенство?
- Не мисля, въпреки че знам колко бе разочарован. Това, че не беше на световното първенство, беше шок и за мен. Лерой беше изиграл фантастичен сезон, беше избран за най-добър млад играч в Англия – това е нещо много специално. Сега е важно той да не се оставя в плен на объркването и да затвърди представянето си от миналия сезон. Началото на този не беше толкова лесно за него, защото досега все е бил титуляр, та позагуби малко от увереността си. Ако обаче си я върне и заиграе както може, скоро ще има важна роля в Манчестър Сити и в националния отбор.
- На 6 септември предстои първият международен мач след световното първенство срещу Франция в Мюнхен. Ако сте там, какво мислите, че ще Ви чака?
- Надявам се, че ще бъда посрещнат с отворени обятия – първо и преди всичко от моите съотборници и от служителите на Германския футболен съюз. И после се надявам, че няма да има освирквания на стадиона срещу мен. Ако има, ще трябва да се изправя пред това. То би било последният ми изпит. Мога обаче да обещая, че ще дам най-доброто от себе си.
Йорн Майн, „Берлинер Моргенпост”