Германският модел на Льов е разбит на парчета

Различно е, когато си Германия. Не празнуваш класирането за големи първенства, защото това би било донякъде все едно да празнуваш слагането на бельо сутрин. Не очакваш винаги да побеждаваш, но и никога не очакваш да се провалиш монументално. Изпадането от групата в Лигата на нациите – много реална възможност към момента – може и да не е голям проблем за други страни (например за също застрашената Италия, където селекционерът Роберто Манчини с радост снижава сам летвата с думите, че трябва да бъде съден по представянето на Евро 2020), ала в тази се смята за чиста проба унижение. От онзи род падения, които поставят под въпрос всичко смятано за сигурно и даденост при постиженията в последното десетилетие.

В събота вечер Германия бе разбита с 3:0 на гости на Нидерландия. Нека не забравяме, че този съперник не успя да се класира за последните две големи първенства и че имаше сред титулярите си двама дебютанти (Дензел Думфрийс и Стевен Беергхайн) и двама върнали се от забвението ветерани (Раян Бабел и Дейли Блинд).

Поражението от световния шампион Франция на „Стад дьо Франс” остави предишния първенец на планетата само с една точка от три мача и превърна последния двубой в групата – срещу „лалетата” – в сблъсък „всичко или нищо”, вероятно с нужда от победа с огромна разлика.

Човек не може да отпише това като „само” Лига на нациите по простата причина, че то идва веднага след бедственото представяне на Мондиала в Русия – класиране на последното място в групата и отпадане още на първото препятствие за първи път от 1938 г. насам. Тимът също така не успя да вкара гол в три поредни официални мача за първи път в своята история, а ако не беше драматичното попадение на Тони Кроос от пряк свободен удар в добавеното време срещу Швеция в Русия, щеше да има и серия без победа във вече шест официални мача.

Ето каква е болезнената реалност пред Йоахим Льов в 12-ата му година като национален селекционер. Неговият отбор е и милионното потвърждение, че футболът никога не забива на едно място – модните тенденции постоянно идват и си отиват. Само допреди шест месеца мнозина лееха дитирамби за „Германския модел на футболно развитие” с централизирани академии и футболен мултикултурализъм, плод на скритата огромна мозъчна сила под черния шлем от коса на Льов. Днес, след скандалното оттегляне на Месут Йозил и лошата поредица от резултати, махалото несъмнено се обръща в другата посока, принципите стават догма, самочувствието се превръща в арогантност и мнозина искат да ампутират целия крак заради няколко мазола.

Действителността всъщност е вероятно доста по-простичка и сигурно може да се сведе до два съвсем обикновени фактора, които застигат всеки един национален селекционер по света, без значение от силата на „модела на развитие” зад тях.

Първият, най-просто казано, е невъзможността даден национален отбор да си купи играч да запълни дупката на определена позиция. Ако по някаква причина си слаб в определена зона, няма много какво да сториш по въпроса. Ахилесовата пета на Германия е на върха на атаката.

Льов даде на Марк Ут неговия дебют като централен нападател за тима срещу „оранжевите”. Ут е на 27 години и за последно вкара гол в официален мач преди шест месеца. Той играе за Шалке 04, където бе смяна в три от последните четири мача. Дори и на клубно ниво е вкарвал двуцифрен брой голове само в два сезона в досегашната си кариера (и то в единия случай в Нидерландия с екипа на Хееренвеен).

Колкото и чудесно да се справя германският футбол с произвеждането на таланти, по някаква причина не успя да го стори откъм нападатели, а това обяснява защо Льов се върна на Мондиала това лято към употребата на таран в лицето на Марио Гомес на ръба на 33-тия му рожден ден. Единственият друг доверен вариант за лидер на атаката – Тимо Вернер, не бе сметнат за тактически правилен срещу „лалетата” и накрая се озова на крилото.

Същинският проблем обаче е добре познат на всеки един треньор, който е изживял големи успехи с дадено ядно от играчи. В кой точно момент оставяш настрана доверените си ветерани, които са били лоялни към теб и са ти помогнали да побеждаваш през годините? Джером Боатенг, Тони Кроос, Томас Мюлер, Матс Хумелс и Мануел Нойер бяха стълбовете на този отбор в по-голямата част от последното десетилетие.

В събота Нойер беше отговорен за първия гол, пасовете на Кроос бяха разцентровани, Мюлер изглеждаше странно, а Боатенг правеше всичко по силите си да докаже, че изпълнителният вицепрезидент на Манчестър Юнайтед Ед Уудуърд е бил прав да наложи вето на плащането на огромна сума за него през лятото.

Най-поразителното обаче бе усещането за хаос и страх – точно онова, което спря тима и в Русия. Последните минути срещу нидерландците донесоха безреден натиск, довел единствено до допускането на още два гола в собствената врата след контраатаки, а човек би очаквал от изпитани във времето ветерани да обръщат внимание на такива детайли като головата разлика, които накрая винаги могат да се окажат решаващи.

Льов се събуди в неделя сутринта от крещящите заглавия, че страната „губи вяра” у оногова, който през 2006 г. изведе Ди Дойче Маншафт към „Рестарт”. Това е най-ниската точка в неговия режим и той може да се оттласне нагоре само с вземане на някои много тежки решения, включително и изваждането на някои от онези имена, които направиха от Германия днешната световна сила. Или поне световната сила допреди Русия 2018.

ЗЛОЩАСТНАТА ПОРЕДИЦА (баланс 3-2-5 през 2018 г.)

Германия – Испания 1:1

Германия – Бразилия 0:1

Австрия – Германия 2:1

Германия – Саудитска Арабия 2:1

Германия – Мексико 0:1

Германия – Швеция 2:1

Южна Корея – Германия 2:0

Германия – Франция 0:0

Германия – Перу 2:1

Нидерландия – Германия 3:0

Габриеле Маркоти, „Таймс”

Следвай ни:

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe