Гледай на живо

"Вабанк": Твърдоглавието на Саутгейт и новият фаворит на Eвро 2024

Напускането на Йозил удари Германия по-лошо от кошмарния Мондиал

Напускането на Йозил удари Германия по-лошо от кошмарния Мондиал

Оттеглянето на Месут Йозил от националния отбор на Германия в неделя вечер се случи на три етапа – точно като предивременното отпадане на бившите световни шампиони на Мондиала в Русия това лято. Части от изявлението на халфа обаче съдържаха толкова взривяващи обвинения, че скандалът със сигурност тепърва започва.

Президентът на Германския футболен съюз (DFB) Райнхард Гриндел бе обвинен от Йозил, че го е превърнал в „изкупителна жертва за неговата некомпетентност и неспособност да си върши добре работата”, в „неуважение към турския корен” и „егоистично обръщане в политическа пропаганда”. Затова и на Гриндел ще му е трудно да се задържи на поста си при цялата специфика на политическата обстановка в днешна Германия и Европа.

В първата от трите части на комюникето на плеймейкъра на Арсенал в социалните медии, целящо да обясни мотивите зад решението (заедно с друг национал – Илкай Гюндоан от Манчестър Сити) да срещне турския президент Реджеп Ердоан в Лондон през май т.г., се казваше, че роденият в Гелзенкирхен внук на турски имигранти има „две сърца – едно германско и едно турско”.

Макар че точно тази среща сложи началото на скандала, 29-годишният футболист написа, че се е виждал с Ердоан много пъти преди нея и че снимката му с президента „не е заради политика или избори, а заради уважение към най-висшето управление на страните на моето семейство”. Добави, че срещата не е знак на подкрепа към политиките на Ердоан, широко нападан от политиците от Запада заради терора спрямо политическите му опоненти и погрома спрямо свободата на словото. „Да не се срещна с Президента би значело неуважение към корените на моите предци”, продължи Йозил.

Само той ще знае дали тези изтъкнати причини са докрай искрени. Турските спортни звезди, осмелили се да атакуват Ердоан – например бившият футболен национал Хакан Шюкюр или баскетболистът от НБА Енес Кантер, се изправиха пред тежки последствия и за себе си, и за своите семейства, а това би обяснило неспособността на Йозил да се дистанцира от президента. Може би пък той просто смята наскоро преизбрания Ердоан за добър президент на Турция. При всяко положение обаче в изявлението на футболиста напълно отсъства каквото и да било угризение, съжаление или поне признание, че срещата е създала ненавременно и нежелано разсейване на целия национален отбор на Германия само няколко дни преди заминаването за Русия.

Никой няма да оспори това, че последвалият в германските медии силно емоционален дебат едва ли е имал някакъв дълбок и продължителен отрицателен ефект върху състава. Отказът на Йозил да обсъжда темата по-рано обаче вероятно в голяма степен обяснява слабата публична подкрепа от съотборниците му досега.

Във втората част от своето послание световният шампион от 2014 г. критикува своето бивше училище, неназовани спонсори и търговски партньори, задето не са застанали зад него, както и „определени германски вестници” за използването на снимката му с Ердоан като „крайно дясна пропаганда, служеща на политическата им кауза”. Трудно е да не се съгласим с Йозил по последния пункт, след като таблоидът „Билд” директно постави едно до друго твърдението на Доналд Тръмп, че германците „се обръщат срещу своето управление” заради имигрантската престъпност, и тенденциозното гледище на Лотар Матеус, че Йозил „не се чувства удобно във фланелката на Германия”. В доста от коментарите „под линия” и в социалните медии също доста от критиките за представянето на халфа с националния екип преминаваха директно в расизъм.

Тънко завоалирана атака Йозил насочи и към Мерседес-Бенц, след като компанията-партньор на ГФС го отсвири от кампаниите си за националния отбор. Халфът изрази мнение, че подобен род „кризисен мениджмънт” не се вписва съвсем с инсталирането в автомобилите на компанията на нелегален софтуер, замаскиращ дизеловите вредни емисии: „Докато аз бях критикуван и каран да оправдая действията си от ГФС, нямаше подобно официално искане за публично обяснение от спонсора.” По-надолу в изявлението халфът помества куп отвратителни обиди от германци към турския му произход.

Огромната част от гнева на Йозил обаче е насочена към президента на ГФС Гриндел, когото обвини във фанатизъм. „В очите на Гриндел и неговите привърженици аз съм германец, когато побеждаваме, но имигрант, когато губим”, написа футболистът, насочвайки към политическото „расово дискриминиращо минало” на президента. Като бивш член на парламента от консервативната Християндемократическа партия, Гриндел се произнесе срещу мултикултурализма, „гласува против узаконяването на двойното гражданство” и „каза, че ислямската култура е станала твърде вкоренена в множество германски градове”.

Отгоре на това Йозил сподели, че се чувства предаден от непостоянството, с което Гриндел е подходил към темата. Според играча, президентът на ГФС бил „разстроен” от това, че не му е било позволено да присъства на среща между Йозил, Гюндоан и президента на Германия Франц-Валтер Щайнмайер и първо се е съгласил, че играчът трябва да се съсредоточи върху футбола, а чак след срамното отпадане на националния отбор от Мондиала е настоял публично от него за изявление и „отдаденост към германското гражданство”.

„Докато аз се опитвах да обясня моя произход и корен като причини за снимката, той бе далеч по-заинтересуван от това да говори за своите собствени политически виждания и да принизява моето мнение”, написа Йозил и така контрастира становището на Гриндел с получената подкрепа от селекционера и мениджъра на националния отбор, съответно Йоахим Льов и Оливер Бирхоф.

„С голяма тъга и след много обмисляне с оглед на скорошните събития обявявам, че повече няма да играя за Германия, докато усещам този расизъм и неуважение”, завърши Йозил, като очевидно много внимателно бяга от думите „оттегляне” и „отказване”. Така словесният подбор на това гневно писмо за сбогуване всъщност оставя леко открехната вратата за завръщане в националния отбор при нов президент на ГФС.

Гриндел наистина ще бъде, и то заслужено, притиснат заради поведението си в този скандал, завършил с това някогашният пример за интеграция чрез футбола да прекрати международната си кариера. Остава обаче под въпросителна дали оставка на Гриндел би променила решението на Йозил, ако вземем за някакъв показател предвидимо пренебрежителното отношение на „Билд”. Вестникът обвини в неделя вечер футболиста, че се „вайка”.

Тъжното е, че там още не осъзнават, че 22 юли 2018 г. бележи поражение, което е далеч по-болезнено и разстройващо за германския футбол от всичко случило се в Русия това лято. Най-одареният технически играч на своето поколение чувства, че вече не може да представя белия и черния цвят заради расизъм. Осъзнайте това ужасяващо изречение…

Рафаел Хьонихщайн, ESPN

Последвайте каналите ни в:

Битката започна!
Докажи, че познаваш шампионата на Стария континент и спечели посещение на мистичния Анфийлд!

Включи сe

Още от Футбол свят

Виж всички