Хулио Веласкес в Испания: За Наско Сираков мога да кажа само хубави неща

Старши треньорът на Левски Хулио Веласкес даде пространно интервю за Мундо Депортиво в родната му Испания. Наставникът от Саламанка влезе в историята, извеждайки Левски до титлата в Първа лига след 17-годишно прекъсване се казва в материала, а специалистът говори за престоя си при "сините" и отношенията си с Наско Сираков.

"Хулио Веласкес (Саламанка, 1981 г.) вече е част от историята на Левски София: миналата събота той изведе отбора до шампионската титла на България за първи път от 17 години. Веласкес пое „сините“ през януари 2025 г. и под негово ръководство тимът успя да сложи край на хегемонията на Лудогорец, който беше спечелил последните 14 първенства. Испанските треньори са по-модерни от всякога. От шестимата наставници в трите европейски финала този сезон, четирима са от Испания: Луис Енрике (ПСЖ), Микел Артета (Арсенал), Унай Емери (Астън Вила) и Иниго Перес (Райо Валекано)", започва материалът.

Шампионско посрещане за Веласкес и играчите на Левски на "Герена"

Как преживяхте и продължавате да преживявате този толкова дългоочакван триумф за исторически клуб като Левски?

Много сме щастливи. Този клуб не беше печелил лигата от 17 години, а Лудогорец беше взел последните 14. Щастлив съм за играчите, феновете, служителите, ръководството, президента, моето семейство и щаба. Това е плод на работата, която развиваме от миналия сезон. Дадоха ни стабилност и увереност. Слава Богу, успяхме да спечелим този шампионат. Много съм благодарен на играчите, защото от първия ден възприеха посланието и показаха невероятна отдаденост. Освен това, да го постигнем с бюджетната разлика, която съществува спрямо Лудогорец и ЦСКА София, и то четири кръга преди края, прави заслугата огромна. Време е да се насладим на момента, важно е да знаем как да го правим.

Нашата заслуга е огромна и сега е време да се насладим на момента.

Пристигнахте само преди 16 месеца и вече успяхте да промените историята. Какъв беше процесът, за да го постигнете за толкова кратко време?

Пристигнахме миналия сезон и нещата се получиха много добре. Заложихме на този клуб, защото има много красива история, въпреки че от много години не беше печелил. Целта беше да се опитаме да донесем радост на тази публика. Поехме отбора на 4-то или 5-то място, много далеч от лидера, и завършихме като вицешампиони, нещо, което не се беше случвало от 9 години. Освен това класирахме отбора за Лига Европа. Този сезон всичко се разви много позитивно. От самото начало отборът показа много ясна идентичност: да бъдем проактивни с топка и без топка, да търсим противниковата врата и да играем дълго време в противниковата половина. Правехме много ротации, за да се чувстват всички важни и да са в добра физическа форма. Отдадеността на играчите беше прекрасна от първия ден и в крайна сметка успяхме да го постигнем.

Очакват новия собственик на Левски на "Герена" за битката с Лудогорец

Всичко, което коментирате за вашия отбор, част ли е от вашата идентичност като треньор?

Да. През тези два сезона се чувствам много идентифициран с това, което отборът показва на терена. Човек усеща футбола по определен начин, но най-важни са инструментите, с които разполагаш, а тези инструменти са играчите. Трябва да има връзка между това, което човек чувства, и възможностите на футболистите. Проактивността с топка и без топка е нещо, с което много се идентифицирам. Но също така е вярно, че съм бил треньор много години в много сложни ситуации, борейки се за избягване на изпадане, и там трябва да приоритизираш други неща. Една от причините, поради които подписах с този клуб, беше именно да се опитам да се боря за спечелване на мачове, а не само за избягване на загуби.

Като треньор, помага ли фактът, че президентът на Левски е футболен човек като Наско Сираков?

Най-много помага това, че е добър човек, почтен и уважителен. Това е фундаменталното. За президента и неговото семейство мога да говоря само хубави неща заради начина, по който се отнесоха към мен и моето семейство. Очевидно е, че той е човек на футбола и има чувствителност да разбере от какво се нуждаят групата и щабът в ежедневието, и това е много важно. Но отвъд това, че е играл на Световно първенство, същественото е човешкото качество.

"Синя фиеста" със Стипе Вуликич и Гибона преди двубоя между Левски и Лудогорец

Кои треньори са ви вдъхновявали през кариерата ви?

Много. Като млад бях запален да ходя на „Сория“ да гледам тренировките на Висенте Кантаторе и Пачо Матурана във Валядолид. Йохан Кройф, разбира се, е бил еталон. С течение на годините смятам, че Гуардиола е на изключително ниво заради всичко, което е направил и продължава да прави. За мен той промени начина на разбиране на този спорт. Също така много ми допада Унай Емери, защото където и да отиде, постига резултати и подобрява играчите индивидуално. Неговите отбори имат идентичност. А в момента, например, много ми харесва това, което прави Сеск Фабрегас в Италия с Комо. Освен това ми е интересно да се уча не само от футболни треньори, но и от такива в други спортове.

Какво означава да видите Микел Артета да извежда Арсенал до финала на Шампионската лига?

Повод за щастие е, когато на испански треньор му върви добре. Но отвъд това, важното е последователният и рационален процес, който Артета е следвал. Той не стигна до финала изведнъж; той изгражда идентичност от доста време.

Тази стабилност позволява да се изгради нещо солидно и обикновено те доближава до добрите резултати. Мисля, че това е чудесен пример за това как добре изпълнените процеси в крайна сметка дават плодове.

Веласкес сложи край на дългото пътуване на Левски през пустинята, горди са в родния му край

Как започна всичко за вас, след като ставате треньор едва на 15 години?

Винаги съм бил истински луд по този спорт. Едновременно играех и учех. От много малък знаех, че искам да бъда треньор и да видя докъде мога да стигна. Започнах да тренирам деца на 15 години и това ми позволи да натрупам много опит. Тренирал съм във всички категории в Испания, от най-малките до Първа дивизия, а също и в Нидерландия, Италия, Португалия и България. Това са много обогатяващи професионални и житейски преживявания. Синът ми, например, се роди в Холандия. Всичко това ти помага да растеш постоянно. С времето научаваш, че най-важното е да се наслаждаваш на ежедневието. Преди мислех твърде много къде ще бъда след една или две години, а това те кара да губиш фокус и енергия. Сега се опитвам да се съсредоточа единствено върху настоящето и ежедневната работа.

Най-важното за един треньор е да не забравя, че работи с човешки същества. На 44 години вече имате много опит като треньор. Кое беше най-доброто и кое най-трудното преживяване?

Най-важното е никога да не забравяш, че работиш с човешки същества. Управлението на хора е фундаментално в тази професия. Всеки играч има различна история и лична конструкция, особено днес с толкова международни съблекални. Не обичам да говоря за „най-лош опит“, но имаше един много труден и същевременно много обогатяващ етап: Бетис. Пристигнах много млад в огромен клуб, в изключително сложен момент, с институционални, съдебни и спортни проблеми. Беше истински житейски „мастър клас“. Този момент може да те унищожи или да те направи по-силен. В моя случай ме направи много по-силен и ме накара да обичам тази професия още повече.

Западноевропейски клубове "душат" за Веласкес, обяви британец

Каква е следващата цел за Левски и за Хулио Веласкес?

Сега е време да се наслаждаваме, защото често не знаем как да го правим. Имаме договор до 2028 г. и сме много щастливи тук. Голямата цел е да подготвим следващия сезон. Тази година успяхме да се класираме за Шампионската лига, въпреки че, тъй като сме от България, ще трябва да играем много предварителни кръгове. Би било прекрасно да влезем в групова фаза на европейски турнир, макар да знаем, че е много трудно. Дори достигането до Лигата на конференциите би било нещо огромно за този клуб, който не е играл в европейска групова фаза от почти 20 години.

Какво представлява за България поколението от '94-та, четвърто на Световното първенство същата година, с Христо Стоичков и Наско Сираков сред другите звезди?

В България това поколение се смята за легендарно. Аз си спомням отлично онова Световно първенство в САЩ през 1994 г. България направи превъзходен турнир и тук всички тези играчи се възприемат като национални герои. Във футбола настоящето е много важно, но също така е важно да не се забравя миналото и да се отдаде признание на онези, които са предизвикали толкова силни емоции за една страна.

Какво е необходимо на българския футбол, за да се върне на Световно първенство? Ще има ли друг български носител на „Златната топка“?

Вестник “AS”: Веласкес сложи край на проклятието в България

Националният отбор преминава през деликатен момент и те са наясно с това. Търсят се решения, като възможни нормативни промени, които да насърчат участието на български играчи под 23 години. За мен всичко минава през академиите и структурите. Трябва да се направи скок в обучението и развитието. Но това не се постига за три дни; изисква време и качествена работа. Ако това се направи добре, със сигурност ще се появят повече подготвени играчи за националния отбор.

Кое ви донесе най-голяма емоция след спечелването на шампионата?

Това, че можах да прегърна и целуна съпругата и сина си на терена. Това е нещо несравнимо. След това, да видя толкова много хора щастливи: играчи, служители, фенове, президент и ръководство. Мнозина плачеха от емоция, защото това не беше просто една титла. Прекъсването на хегемонията на клуб, спечелил 14 поредни титли, придава огромна стойност на този успех за всички.

Следвай ни: