Историческо! Арсенал счупи прокобата и 20 години по-късно отново е на финал

Арсенал счупи прокобата в Шампионската лига и за втори път в клубната си история тимът от Северен Лондон ще играе на финал в най-престижния европейски клубен турнир. Точно 20 години след загубата от Барселона с 1:2 на "Стад дьо Франс" в Париж през 2006 г. англичаните отново ще имат своя голям момент, опитвайки се да вдигнат "Ушатата".

"Артилеристите" направиха това след уникална гладиаторска битка в реванша срещу Атлетико Мадрид от полуфиналите на надпреварата, като този път те спечелиха с минималното 1:0, а след 1:1 в първия двубой преди седмица, продължиха напред с общ резултат 2:1.

Арсенал не се пречупи в Мадрид и си тръгна с добър резултат

Така драмата в днешния мач бе запазена буквално до последната секунда, а Арсенал стигна до успеха след гол в края на първото полувреме след безобразна грешка в отбраната на Атлети, след която Букайо Сака (45') се разписа. Иначе сблъсъкът между двата тима показа много футболни достойнства и въпреки минималния резултат в края, двете селекции изиграха страхотна гладиаторска битка, поддържайки темпото до последно, макар и да се намират на финала на един безкрайно изтощителен сезон.

Огромна заслуга за победното попадение имаше и Виктьор Гьокереш, който на практика притесни отбраната на съперника до такава степен, че тя да бъде пречупена и по този начин шведът обори всичките си критици, доказвайки защо клубното ръководство по време на летния трансферен прозорец похарчи над 63 милиона евро, за да го привлече.

Днешната победа освен всичко демонстрира огромната роля на Микел Артета в Арсенал, който все повече оправдава кредита на доверие към себе си. Той не просто успя да върне Арсенал в Шампионската лига след шест години отсъствие от "турнира на богатите" (2017-2023), но и се превърна в първия мениджър на лондончани, класирал състава в два последователния сезона (2024/2025, 2025/2026) в 1/2-финалите на надпреварата. Освен това той прекъсна 14-годишната (2010-2024) пауза, в която "топчиите" така и не можеха да преодолеят съперник във фазата на директните елиминации на най-престижния европейски клубен турнир. И сега, след като Артета припомни позабравените успехи, той може да прати клуба на сърцето си в една нова орбита и да го качи на европейския връх. Арсенал има своя исторически шанс да спечели третото си отличие на Стария континент след трофеите от Купата на панаирните градове (предшественикът на Купата на УЕФА и Лига Европа) от 1970 г. и Купата на носителите на Купи от 1994 г.

Също така Арсенал е напът да прекъсне и 22-годишната суша в Премиър лийг, където три кръга преди края е на полпозишън. Разбира се, лондончани трябва да имат едно наум, тъй като те вече се провалиха на два фронта този сезон - ФА Къп и Карабао Къп, като все още не е изключена угрозата да останат с празни ръце.

Въпреки всичко Арсенал държи съдбата си в своите ръце и утре вечер ще разбере срещу кой отбор ще играе на големия финал на 30-и май в Будапеща, Унгария, на спортното бижу "Арена Пушкаш". За вакантното място спорят настоящият носител на трофея Пари Сен Жермен (който спря Арсенал миналата година на полуфиналите) и седемкратният европейски клубен шампион Байерн (Мюнхен). Французите имат аванс от 5:4 след грандиозното шоу преди седмица.

За Атлетико Мадрид пък от една страна може и да се очертава финал на един разочароващ сезон, тъй като освен настоящия полуфинал, "дюшекчиите" загубиха и финала в турнира за Купата на Краля срещу Реал Сосиедад. Въпреки това мадридчани успяха да надскочат себе си и в два турнира отстраниха преродената Барселона под ръководството на Ханзи Флик, а Диего Симеоне за пореден път доказа, че е еталон за работата край тъчлинията, тъй като вдигна тима от борбата за оцеляване, когато пристигна преди 15 години и вече декада и половина го води в битки рамо до рамо с най-добрите европейски отбори. Това бе и неговият мач номер 1 001 начело на “лос колчонерос”, които през миналото десетилетие на два пъти (2013/2014, 2015/2016) под негово ръководство стигаха до финала на надпреварата и губиха заключителната битка от градския си съперник Реал Мадрид. Мадридчани в историята си имат и още един финал в най-престижния турнир на Стария континент, но в един от предходните му формати, когато той все още носеше името Купа на европейските шампиони. Тогава, през сезон 1973/1974, Атлети преклони глава пред Байерн (Мюнхен).

Спрямо първия сблъсък на "Метрополитано" Микел Артета направи няколко промени, като този път пусна в отбранителната линия за първия съдийски сигнал Рикардо Калафиори вместо Пиеро Инкапие. В халфовата линия пък единствен от първия сблъсък остана Деклан Райс, а Майлс Люис-Скели и Букайо Сака дойдоха на местата на Томас Партей и Мартин Субименди. Този път пък Виктор Гьокереш за началото бе разпределен самостоятелно да води атаката, не както в испанската столица, където застана начело на нападението съвместно с Нони Мадуеке и Габриел Мартинели, които също не попаднаха сред титулярите и вместо тях видяхме Леандро Тросар и Нони Мадуеке.

Селекцията на Диего Симеоне дойде в Лондон с намерението да напомни болезнени моменти от близкото минало на "артилеристите". Антоан Гризман, който бе сред титулярите и играе последния си сезон при "дюшекчиите", бе част от последния европейски триумф на тима през 2018 г., когато бе завоювана Лига Европа, и направи асистенция за попадението, изхвърлило Арсенал от 1/2-финалите на надпреварата. Интересното е, че от онзи мач преди осем години днес започнаха още двама играчи - вратарят Ян Облак и настоящият капитан Коке. Хосе Мария Хименес пък, който преди осем години бе титуляр, днес стартира на резервната скамейка, но бе готов да се появи по всяко време, за да огорчи познатия съперник.

Мачът се превърна в огромно събитие и още в часовете преди първия съдийски сигнал феновете на Арсенал показаха намерението си да вдъхновят своите любимци за нещо много голямо.

Така лондонските улици станаха арена на истинско "червено-бяло" море, а запалянковците бяха приготвили голямото шоу за хореографията по трибуните на "Емиратс", където съчетаха факлеада с транспарант и послание "Over Land and Sea" ("по земя и море"). На "Емиратс" имаше и агитка от България, като според предварителните данни се твърдеше, че осем души от нашия фенклуб на Арсенал са пътували до Лондон, за да гледат срещата на живо.

Разбира се, срещата бе разпозната и като голямо събитие за футбола изобщо, а това привлече сред официалните лица присъствието на селекционера на националния отбор на Англия - Томас Тухел, който вече прави финалните щрихи по избора на футболистите, които ще пътуват с него в Северна Америка за Мондиал 2026 в САЩ, Канада и Мексико. До Тухел в ложата бе и селекционерът на друг от участниците на световните футболни финали Роберто Мартинес, който има амбициозната задача да прати Португалия в нова орбита.

Разбира се, имаше немалко фенове, които пропътуваха разстоянието от Мадрид до Лондон и секторът за гостите създаде допълнителен колорит.

Очаквано, домакините започнаха вдъхновено и не само че спечелиха битката в средата на терена през откриващите десетина минути, но и се настаниха в заключителната третина пред пеналтерията на мадридчани. "Дюшекчиите" обаче бяха подготвени именно за такава агресивна игра от съперника им и демонстрираха страхотно опълчение, пречупвайки този начален устрем. Разбира се, за подобни действия се наложи и по-твърда игра, като главният съдия Даниел Зийберт отсъди нарушение на Гризман срещу Езе заради грубо влизане и ясно му демонстрира, че това е последно предупреждение, преди да му отправи официално такова.

Тази преса обаче нямаше никаква ефективност и след коварно центриране, което Облак улови, започна много опасна контраатака, когато Джулиано Симеоне се изстреля по фланга, прати топката в пеналтерията и там Хулиан Алварес бе много близо до това да се разпише и на "Емиратс", след като именно той преди седмица вкара дузпата на "Метрополитано".

В 9-ата минута Майлс Люис-Скели опита да отговори с атрактивен шут от дистанция, но намеренията му се оказаха по-амбициозни, отколкото реалистични и коженото кълбо прелетя високо над напречната греда. Скоро след това пък "артилеристите" отново се пропукаха и Джулиано Симеоне отново показа, че е един от най-качествените играчи на терена от началото на двубоя и създаде страхотна суматоха, след като топката напусна очертанията на вратата. Тогава останаха съмнения, че последен е играл футболист на Арсенал, но в крайна сметка реферът Зийберт отсъди удар от вратата.

От 17-ата минута нататък домакините започнаха да изглеждат все по-опасни и ъглов удар създаде доста главоболия за мадридчани, които допуснаха Сака да остане необезпокояван в пеналтерията, но той отигра прекалено посредствено и топката отново излезе в аут. 120 секунди по-късно домакините създадоха най-сериозното си нападение от началото, като в случая гостите отново имаха ключова роля. Ювелирно подаване към точката за изпълнение на дузпи рикошира в крака на разсеяни испански защитници и отиде право при Габриел Магаляеш, който дебнеше своя голям момент и нанесе мощен фалцов удар. Тук единствено късметът покри Ян Облак, тъй като топката не попадна в очертанията на вратата, а стражът, макар и да хвана правилния ъгъл, едва ли щеше да има лесни моменти в отразяването.

В 24-ата минута феноменален пробив на Райс по фланга разкри страхотен потенциал за домакините. Британецът се стрелна по тъчлинията с бясна скорост и надделя в индивидуалния двубой с Гризман, а после дори навлезе в наказателното поле, за да даде мощен пас, но бранител в тъмен спортен екип подложи крак, за да изчисти в корнер.

В 31-вата минута гостите за пореден път демонстрираха готовност да избухнат като бомба със закъснител и след нова опасна контраатака Йоренте подаде към Луукман, който се намираше на бялата точка, но последният се засуети, не се позиционира правилно и не съумя да засече топката. Дори обаче да го бе сторил и топката да се бе озовала във вратата, пазена от Давид Рая, гол нямаше да има, тъй като Йоренте попадна в засада.

Четири минути по-късно дойде и единственото малко по-дискусионно положение до почивката. При териториален натиск, продължил известно време, "топчиите" най-накрая пробиха испанското опълчение и Тросар влезе в наказателното поле, където падна, а всички футболисти в червено-бели спортни екипи скочиха с претенции за дузпа. Атаката продължи още известно време без играта да бъде спирана, а след края ѝ Даниел Зийберт показа, че спорното положение няма да бъде преразглеждано чрез ВАР и посочи флагчето на корнера, откъдето трябваше да продължи играта. След ъгловия удар пък не се стигна до нищо опасно, като и рикошет помогна на Облак да улови.

В 36-ата минута словенският страж трябваше да се намесва при далеч по-опасна ситуация и се хвърли, за да спасява, като някъде тогава и "артилеристите" нанесоха един от малкото си точни удари.

Така изглеждаше, че двубоят отива към нулево равенство на почивката, но малко повече от 60 секунди преди да изтече редовното време на първата част "дюшекчиите" направиха безобразна грешка. Двама в тъмен спортен екип изпуснаха Гьокереш по фланга, а иначе железният до този момент Облак излезе прекалено рано, за да посрещне шведа и трябваше да се връща скоростно назад, преди да е станало фатално. Той успя да го направи и дори отрази шута на Тросар, когато стана време, но реакцията на двама бранители пред него беше повече от потресаваща и позволи на Сака да връхлети върху отбитата топка и да открие резултата.

При попадението първоначално останаха съмнения за засада и бранителите на Атлетико вдигнаха ръце в знак на протест, но реферът Зийберт за пореден път демонстрира безкомпромисния си критерий и не позволи решението му да бъде оспорвано, сочейки центъра, а Арсенал се оттегли на почивката с гол повече от "дюшекчиите".

Второто полувреме започна идентично на първото и Симеоне-младши бе най-активният на терена, а шест минути преди подновяването на играта именно той създаде огромния шанс, който трябваше да върне мадридчани в мача. Първата отчетлива грешка на домакините в срещата по отношение на отбраната позволи на Джулиано да се измъкне очи в очи с Рая, да го преодолее, но миг преди да нанесе решителния удар Салиба направи феноменална намеса, с която запази водачеството на своите. Той, разбира се, вложи не само техника, но атакува съперника тяло в тяло, като Симеоне падна и протестира бурно да бъде отсъдена дузпа. Даниел Зийберт от своя страна демонстрира реципрочност и както при ситуацията с Арсенал от първата част, така и тук германският рефер отказа да посочи бялата точка.

В 56-ата минута и Гьокереш отигра прекалено вдъхновено и от сериозна дистанция стреля високо и неточно.

Четири минути по-късно домакините показаха, че няма да пазят резултата и започнаха да търсят втория гол, с който да убият интригата. Тогава Йодегор си създаде пространство, за да поеме подаване на границата на наказателното поле, и нанесе добър удар, преминал на косъм над напречната греда. В 66-ата минута пък Гьокереш за пореден път демонстрира колко опасен може да бъде и изникна от нищото, за да засече с глава.

Четвърт час преди края на редовното време Артета имаше колебания на терена, тъй като неговият играч Майлс Люис-Скели, който имаше огромна роля в атаките до почивката, падна на земята и се наложи да бъде заменен принудително. На негово място се появи Мартин Субименди.

Веднага след подновяването на играта пък Гьокереш реши да стреля от дистанция, но се подлъга от вдъхновението си и не сътвори нищо съществено освен да прати топката за пореден път в аут. Това обаче нямаше никакво значение, тъй като именно неговата ключова намеса в края на първото полувреме бе в основата на нападението, довело до гола, с който "артилеристите" водеха и към този момент те бяха много близо до едва втория си финал в най-престижния европейски клубен турнир и първи от точно 20 години насам.

В 81-вата минута най-накрая Атлети успя да стигне до ново положение и Йоренте стреля, като Рая се намеси и улови безпроблемно. По-интересното обаче дойде при ответната атака, в която Гьокереш опита да се измъкне и бе много близо до това да излезе очи в очи с Облак, но Марк Пубил го спря, а чак тук Зийберт показа първия си жълт картон от началото на срещата. Интересното бе, че друг рефер можеше и направо да изгони Пубил, тъй като той бе последен в отбраната.

Иначе статичното положение се очакваше да бъде изпълнено от Деклан Райс, който умее да прави фамозна магия при пряк свободен удар, но той отстъпи мястото си и вместо това потегли към пеналтерията, тъй като дистанцията бе прекалено сериозна. След центрирането пък Салиба нанесе неточен удар.

Минута преди края на редовното време гостите имаха своя шанс да се върнат. Алекс Баена връхлетя върху подаване и от границата на наказателното поле опита късмета си със спускащ се надолу удар, който изсвистя точно над напречната греда, а малко след това бе назначено и 5-минутното добавено време, което безмилостно тиктакаше за "дюшекчиите", а "топчиите" чувстваха секундите като минути, а минутите като часове!

Там обаче пролича далновидността на домакините, които за пореден път се справиха, изтласкаха съперника от своята половина и дочакаха последния съдийски сигнал, след който вдигнаха победоносно ръце.

Така Арсенал се класира по феноменален начин за финала на Шампионската лига, след като не загуби нито един мач до този момент. Това беше общо 14-ият мач в "турнира на богатите", като "артилеристите" спечелиха 11 от тях и само в 3 завършиха наравно. "Емиратс" пък се превърна в истинска крепост и единственият отбор, който успя да не загуби в Северен Лондон, бе този на Спортинг (Лисабон) в 1/4-финалния реванш, който обаче имаше стойност на победа за селекцията на Микел Артета, тъй като именно този краен резултат класира напред англичаните. За 7-те мача тук пък бе допуснат само един гол - при победата с 3:1 над Байерн (Мюнхен) в основната схема.

Атлетико Мадрид от своя страна за втори път този сезон губи мач от "топчиите". Двата тима се срещнаха и в основната схема, когато отново на "Емиратс" Арсенал удари звучен шамар на Чоло и компания, печелейки с 4:0. Това означава, че "дюшекчиите" за пета поредна година остават с изцяло празни ръце, тъй като след изненадващия триумф в Ла Лига от 2021 г. аржентинският стратег така и не успява да изведе селекцията си до златните медали в нито една надпревара.

АРСЕНАЛ 1:0 АТЛЕТИКО МАДРИД (2:1 в общия резултат)
1:0 Букайо Сака (45')

ШАМПИОНСКА ЛИГА, ПОЛУФИНАЛ

РЕВАНШ, 1:1 В ПЪРВИЯ МАЧ

СТАРТОВИТЕ СЪСТАВИ

Арсенал: 1. Давид Рая, 4. Бен Уайт, 2. Уилям Салиба, 6. Габриел Магаляеш, 33. Рикардо Калафиори, 41. Деклан Райс, 49. Майлс Люис-Скели, 7. Букайо Сака, 10. Еберечи Езе, 19. Леандро Тросар, 14. Виктор Гьокереш

Резерви: 3. Кристиан Москера, Мартин Субименди, 20. Нони Мадуеке, 29. Кай Хавертц, 35. Томи Сетфорд, 16. Кристиан Ньоргор, 5. Пиеро Инкапие, 8. Мартин Йодегор, 13. Кепа Арисабалага, 9. Габриел Жезус, 11. Габриел Мартинели, 56. Макс Дауман

Мениджър: Микел Артета

Атлетико Мадрид: 13. Ян Облак, 18. Марк Пубий, 24. Робин Льо Норман, 17. Давид Ханцко, 3. Матео Руджери, 20. Джулиано Симеоне, 14. Маркос Йоренте, 6. Коке, 22. Адемола Луукман, 7. Антоан Гризман, 19. Хулиан Алварес

Резерви: 10. Алекс Баена, 15. Клеман Лангле, 16. Науел Молина, 11. Тиаго Алмада, 32. Хавиер Боняр, 1. Хуан Мусо, 9. Александър Сьорлот, 5. Джони Кардосо, 34. Хулио Диас, 21. Обед Варгас, 4. Родриго Мендоса, 2. Хосе Хименес

Старши треньор: Диего Симеоне

НАЧАЛО: 5 май 2026 г. (вторник) | 22:00 часа
СТАДИОН: "Емиратс", Лондон (Англия)
ГЛАВЕН СЪДИЯ: Даниел Зийберт (Германия)

Следвай ни: