Много малко са звездите в света на моторните спортове, които имат успехи, съизмерими с тези на Валентино Роси. Всъщност, броят се на пръстите на една ръка: Люис Хамилтън и Михаел Шумахер във Формула 1, Себастиен Льоб и Себастиен Ожие в Световния рали шампионат и разбира се – Марк Маркес в MotoGP, който преследва Доктора по постижения и титли.
Между 1996 и 2021 година Роси спечели 9 световни титли в мотоциклетизма, записа 115 победи в 432 състезания, общо 235 пъти се качи подиума, постигна 96 най-бързи обиколки в надпреварите и завърши пръв в 65 квалификации.
Валентино Роси: Аз разчистих пътя на Верстапен към GT състезанията
Но тези успехи на Роси са добре документирани – от клас 125 и 250 кубически сантиметра през 500-кубиковите мотоциклети и след в MotoGP ерата, като Роси се състезава и побеждава с Априлия, Хонда, Ямаха, Дукати и след това още веднъж с Ямаха в края на кариерата си. Роси е и единственият пилот в историята, спечелил световните титли и в четирите категории – 6 в MotoGP и по една в другите три класа.
Извън постиженията на две колела трябва да отбележим интересните изяви на Вале в ралитата и „сверяването на часовника“ с болиди от Формула 1. В WRC ефектът „Роси“ беше повече осезаем – нови фенове за спорта при дебюта на италианеца в рали „Великобритания“ през 2002 зад волана на Пежо 206 WRC, но той отпадна още във втората отсечка заради ниското сутрешно слънце, което го заслепи. След това, вече през 2006 Роси стартира със Субару Импреза WRC и завърши 11-и в Нова Зеландия, а 2 години по-късно се върна във Великобритания и постигна 12-о място, но този път с Форд Фокус WRC. И да не забравяме, че Роси е най-успешният пилот в историята на рали-шоуто „Монца“, което за кратко беше кръг от WRC по време на коронавирус пандемията, а Валентино има 7 победи в надпреварата.
Отборът на Валентино Роси няма да сменя Дукати с Априлия
Между 2004 и 2008 медиите не само в Италия активно се забавляваха с темата дали Роси има реален шанс да кара във Формула 1. Тестовете, които той направи за Ферари на „Фиорано“ и „Муджело“ демонстрираха сериозния му напредък, той получи похвала и признание от Шумахер, а години по-късно призна, че е бил близо до това да подпише договор с Ферари и за постоянно да напусне света на мотоциклетизма. А през 2019 Роси тества болида Мерцедес W08 на Люис Хамилтън, докато най-успешният пилот в историята на Формула 1 се пробва със състезателния мотор на звездата на Ямаха – YZR-M1.
Година след последния тест на Роси с Ферари, през 2009 година, стартира и партньорството на звездата с компанията за енергийни напитки Monster. Оттогава насам италианецът е посланик на марката, като през 2014 Monster лансира напитка, посветена на Роси - The Doctor, а през 2026 е премиерата на следващия съвместен продукт на компанията и Вале - VR46 Zero Sugar.
Но всичко това е част от историята, а Валентино Роси не връща газта, както казват пилотите. Просто вече се бори с други предизвикателства.
На първо място – академията за пилоти VR46, стартирала през 2014 с идеята да развива следващите поколения италиански пилоти, които един ден да повторят успехите на Роси. Сред възпитаниците на академията блестят двукратният световен шампион в MotoGP Франческо Баная, Франко Морбидели и по-малкия брат на Валентино Лука Марини, който е заводски пилот на Хонда. Не по-малко важен е и другият проект със същото име – отборът в MotoGP VR46. Като с този тим Роси демонстрира методичния подход на собственик, готов да преследва успехи в дългосрочен план – от 2014 до 2020 в Moto3, отборът стартира през 2017 и в Moto2, където Баная стана шампион през 2018 и от 2021 тимът е част от MotoGP. Макар и Роси да не се занимава пряко с ръководството на отбора, всяка негова поява на стартовете от световния шампионат си остава новина и събитие.
Рекордите на Роси, които Маркес може да подобри през 2026 година
Също така Вале продължава да се състезава – в автомобилните надпревари за издръжливост, но най-високо ниво. Като GT World Challenge Европа (GTWCE), където Роси е една от големите звезди на тима, който води атаката на БМВ в GT3 – WRT, така и в Световния шампионат за издръжливост (WEC). В GTWCE Роси вече има три победи и тази година продължава да се състезава там, но само в състезанията за издръжливост, не и в спринтовете. И засега е спрял програмата си в WEC, където няколко подиума, спечелена квалификация, но не и победа. Все пак, през октомври 2025 Роси, Келвин ван дер Линде и Чарли Веертс спечелиха „8-те часа на Индианаполис“ – друго много авторитетно състезание. Тук обаче се крие и може би най-трудното изпитание за Роси – той не крие мечтата си да стартира в Льо Ман с прототип от клас Хиперкар, но след последните тестове с WRT засега няма движение по темата.
Льо Ман си остава непокорена територия за Роси – два старта с БМВ М4 на WRT през 2024 и 2025 и две отпадания – през 2024 екипът Роси, Ахмад ал Харти и Максим Мартен изкараха 109 обиколки, а през 2025 – 156.
Но вече не останаха големи автомобилни състезания, в които Роси да не е участвал: 5 старта в „12 часа на Батърст“ в Австралия с най-добро класиране 2-о място през 2025, 4 старта в „24 часа на „Спа“ – 6-о място през 2023, 3 старта и две трети и едно второ място в „12-те часа на Залива“ на „Яс Марина“ в Абу Даби и т.н.
Разбира се, 100-километровите „състезания на шампионите“ в неговото ранчо имат култов статут, като гостуват само най-големите звезди в мотоциклетния спорт и понякога пилоти от други дисциплини – като италианския пилот на Мерцедес във Формула 1 Андреа Кими Антонели. От 2015 година насам, Роси се състезава заедно с Лука Марини и двамата имат 6 победи и три втори места, все пак Вале буквално кара у дома си.
И още едно доказателство за влиянието на Вале – ако някой, който да може да събере в един кадър двамата италианци, които са начело в класирането на Формула 1 и MotoGP, то това е Роси. А общата снимка с Антонели и Марко Бедзеки е спомен за историята.
Извън състезанията, Роси вече има две дъщери, родени през 2022 и 2025 и все още се интересува от футбол и понякога ходи на мачове, но вече е фен на Интер, а не на Сампдория, както беше преди години.
Както виждате, Роси не се отказва, просто сега 47-годишният пилот преследва други цели – участва активно в оформянето на политиката на MotoGP за прехода към новите мотоциклети от догодина, съответно и в преговорите с Дукати, тъй като новите машини ще са доста по-скъпи. И не се е отказал да спечели „24 часа на Льо Ман“, но не в класа си, а да е първи в генералното подреждане с прототип от Хиперкар. Историята продължава.
Снимки: Imago