Вход / Регистрирай се

Златан Ибрахимович: Крадях велосипеди, биех се, в хладилника имах три неща...

Златан Ибрахимович: Крадях велосипеди, биех се, в хладилника имах три неща...

Златан Ибрахимович за първи път даде интервю на „родния“ си сърбо-хърватски език, като говори за това как е крадял велосипеди и за интересното си израстване. Ибрахимович говори в предаването „Неуспехът на шампионите“ на Славен Билич за ранните си години си в Малмьо, както и за това как е крадял велосипеди, за да ходи на тренировки.

"За мен това не беше гето, имах всичко, което исках, не знаех какво е от другата страна, беше мултикултурно и всички бяхме заедно. Баща ми е мюсюлманин от Биелина, майка ми е католичка от Задар, до 16-годишна възраст не бях ходил в центъра на Малмьо! Нямах причина да ходя никъде, дори с училището нямахме такива екскурзии. Крадях много велосипеди, за да ходя на тренировки, нямах пари за автобус. Или вървях, тичах, или крадях велосипед, за да стигна до тренировка и училище. Това беше моят свят. На 16 години отидох в града за първи път, приятел ме покани. За първи път виждам автобус. Всички със сини очи, коси, а аз не бях виждал такива хора през целия си живот. Сякаш ми се отвори друг свят. Добре, значи има повече, отколкото съм виждал. Тогава отидох на проби в Малмьо и ме взеха. На 18 години отидох в гимназията в града, с автобус всеки ден, но и с велосипед, защото не винаги имах пари за автобусен билет", сподели Златан Ибрахимович

Ибра показа всичките си трофеи
Ибра показа всичките си трофеи

Златан Ибрахимович никога не е живял на Балканите. Роден е и е израснал в Швеция, но е усетил последиците от войната в бивша Югославия. Неговата баба е починала по време на конфликтите през 90-те години на миналия век, а родителите му са се опитали да скрият това от него.

"Започна войната, а аз не четях вестници, нямаше телефони, телевизия – не гледах новини. Това, което усетих, беше, че страхът винаги е на телефона, и той ми казваше да изляза навън. Разбрах, че е говорил със семейството си в Босна. Прибирах се у дома при майка ми, тя ме изгонваше, казваше ми да ям за двама-трима души. Бях по-активен. Винаги бяха близо заради нас двамата. Един ден се прибираме у дома при майка ми, всички са в черно, никой нищо не ми каза. „Защо сте всички в черно“ – не искаха да ми кажат. Баба почина във войната, направиха традиционно сбогуване, не ми позволиха да отида. Искаха да бъда малко дете, което се наслаждава и прави каквото си иска. Баща ми ми казваше да изляза навън и да играя футбол – за да не усетя всичко, което се случи", допълни шведът.

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages

Още от Футбол свят

Виж всички