Бивш капитан на Милан разказа за внезапната си раздяла с клуба

Бившият капитан на Милан Давиде Калабрия разказа в дълга изповед внезапното си напускане на клуба в началото на годината. Юношата на “росонерите” беше играл единствено за тях в своята кариера, но в края на януари се скара с тогавашния си наставник Сержио Консейсао веднага след приключването на мач на отбора, а няколко дни по-късно той беше преотстъпен на Болоня. Тъй като през лятото не беше подновен изтичащият му договор, десният бек премина като свободен агент в Панатинайкос.

“Всичко в живота си има начало и край, така че това щеше да се случи рано или късно. Надявах се да е по-късно, но съм супер горд, че бях в Милан толкова много години. Малцина могат да се похвалят с това, особено ако става въпрос за преминаване през школата, носене на капитанската лента и печелене на трофеи. Сменяха се съотборници, треньори, директори и собственици, но аз оставах. Не изпитвам съжаление за това и съм горд с моя опит там. Като дете, което подкрепяше Милан, дори не си мечтаех, че някой ден щях да стана капитан. Пробих в състав на Милан, който не беше на обичайното за клуба ниво, а си тръгнах от тим, който се бореше за Скудетото и други трофеи.

Караницата с Консейсао? Всичко приключи така, както е трябвало да приключи. Имаше неща, които наистина нараниха всички, по време на сезон, който беше лош заради определени фактори. Мислех, че аз загубих повече от всички в тази ситуация. Може би обичах Милан твърде много и ми беше трудно просто да пренебрегна някои неща. Тези месеци бяха тежки, докато не се стигна до това избухване, след което дойде решението пътищата ни да се разделят. Ситуацияна стана трудно поносима и трябваше да направим нещо. Нямах намерение да напусна Милан. Всички знаете какво се случи, въпреки че никой не го казва на глас.

След толкова много години ме натъжи това, че си тръгнах заради някои неприятни инциденти. Мисля, че тези моменти малко ми урониха имиджа, не че съм направил нещо грешно… Бях капитанът и твърде много ми пукаше, като мнозина идваха при мен и изразяваха своето недоволство. С разговорите и проявите на уважение ти се подобряваш, но може би в този период това се обърна срещу мен. Както и да е, предпочитам да живея и да умра според моите възгледи, а не тези на някой друг. Трябваше да го приема и, честно казано, повече не исках да се занимавам с определени хора. Опциите не бяха много: или щях да съм отлъчен, или трябваше да си тръгна.

Разбрах, че точно преди това директорът на Болоня Джиджи Сартори се пошегувал с тогавашния ми агент, казвайки му: “В случай че се скара с треньора, да знаете, че ние сме тук и сме готови”. Е, само два дни по-късно всички видяхте какво се случи, за съжаление…Това беше наистина срамно и неприятно. Честно казано, не можех да си го обясня. Ситуацията беше доста деликатна. Всичко се случи толкова бързо и беше много сюрреално. Тръгнах си от “Миланело” и повече не стъпих там. Беше ми наистина трудно да го приема след толкова много години, осъзнавайки, че вероятно повече няма да видя отново тези хора - работниците и съотборниците ми, които ме умоляваха да не си тръгвам, нито феновете, които смятам за най-добрите в света. Също така никога повече да не нося фланелката на клуба, който обичам толкова много.

Всичко това беше тежък за понасяне удар. Когато разбрах, че трябваше да си тръгна, направих една последна обиколка на тренировъчната база и доста си поплаках. Хората не вярваха, че това наистина се случваше. Аз си събрах нещата и си тръгнах след 12 години. Болеше ме, но трябваше да го приема, за да продължа напред. Настоящият състав на Милан може да се бори за Скудетото. Там най-после си имат някой като Макс Алегри, който може да създаде и да защитава задружен колектив, изграждайки солидна отбрана. Алегри е победител и е с опит, като играенето на един мач седмично определено също помага. Би ми харесало да бъда трениран от него. Освен всичко останало, стилът му на комуникация наистина ме разсмива”, разказа Калабрия пред Rivista Undici.

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages