Владо Николов в Block Out: Разбирам еуфорията за Европейското, но не мога да кажа, че ще сме на финал

Бившият капитан на националния отбор на България и съпрезидент на Левски София Владимир Николов беше гост на волейболното предаване на Sportal.bg - Block Out.

"Алекс имаше висока температура 3 дни. Надявам се да може да играе уикенда, днес се чухме и е по-добре. Случват се такива работи", започна Николов в нашето студио.

"Левски игра много добър волейбол срещу Фридрихсхафен! Не ни достигна по-добро представяне в първия мач. Имахме проблеми и това не ни достигна. Вчера направихме много добър мач според възможностите ни. Тошко Скримов можеше да направи повече, но центровете си свършиха работата, либерото беше на ниво... Ако бяхме играли така първия мач, щяхме да се класираме, но не можахме.

2025 година за мен лично беше година на много промени. Колкото до книгата, първите 9 месеца бяха спокойни, но след Световното първенство всичко тръгна силно напред. Аз не мисля, че писане на книга е инвестиция, но се получи добре. Резултатите и големите продажби на книгата дойдоха след Световното първенство. Продължавам с турнето из страната ни.

Не съм изненадан, че ме познават на много места. Не искам да звучи нескромно, но аз се въртя в медийното пространство, вече важи за цялото ми семейство. По-младите, които не са ме гледали да играя, са ме гледали в риалити предавания. "Трейтърс" беше едно прекрасно приключение, категорично препоръчвам на всички, които се чудят дали си струва.

Световната титла при момичетата не трябва да бъде пренебрегван. Не само да говорим за успеха на мъжете. За тях се получи съвкупност от много фактори - много работа, подбор на кадрите, привличане на един от най-добрите треньори в света, създаване на най-добрите възможни условия от федерацията... Тук е моментът да кажем, че в Самоков в комплекс "СамЕлеон" са най-добрите условия в Европа за момчетата. Всички тези фактори носят резултат, но трябва да отбележим, че имахме късмет. Но той не беше определящ.

Срещу Словения Бленджини поиска един видео чек, който беше успешен, а после веднага Алекс направи ас. Срещу САЩ Майка Кристънсън се сблъсъка с Габи Гарсия, което в 100 мача не може да се случи втори път, а тогава в тайбрека топката дойде при нас. После секунди по-късно Алекс Грозданов и Мони се сблъскаха за една топка и тя падна от другата страна. Това може да е било късмет, но самото достигане до тези моменти не е късмет - то е резултат на цялата положена работа.

При дамите всичко се случва с няколко години закъснение. Ако бяхме играли с Елица, можеше да сме малко по-напред. Но нещата ще се случат след 3-4 години. Неслучайно имаме такива успехи при девойките, защото такова талантливо поколение е рядко срещано. Отново говорим за страхотни условия за подготовка и ни остава да се надяваме за резултати вече и при жените. Тези момичета печелят като отбор, но имаме наистина изключителни индивидуалности, които до 2-3 години ще играят на най-високо световно ниво.

За Деница не знам дали е най-доброто решение да замине в САЩ, защото на моите синове там бързо им отесня. Някои от момичетата ни са на изключително ниво и ако продължават да се развиват, резултатите няма да закъснеят.

Марчело Абонданца е на много високо ниво, който може много да даде. Аз горещо се надявам, че ще бъдат извикани момичета, които искат да се учат от него. Занаят се краде, не можеш на някого да му дадеш знания, а само възможност да го натрупа. Насила не става. Смятам, че с подходящ подбор на тези млади момичета, ако работят достатъчно, ще има резултати.

Успехът при мъжете дойде поне една година по-рано от логичното. Постигането на този резултат беше и с късмет. Много пъти съм казвал, че имахме едно поколение, които бяха на средно ниво. За тях националният отбор беше нещо като удоволствие. Възможност да подпишат договор в чужбина. Много е трудно с подобни нагласи да се постигнат върхови резултати. Сега се промени това, че имаме ново поколение, а тези момчета сега са набор 2003-04. Под ръководството на Мартин Стоев те на всеки турнир са печелили медал. Тези деца не са бити, те не отиват да подпишат договор и да видят какво ще стане - те отиват да печелят. Когато имаме достатъчно много такива деца и треньор, който иска да печели, психиката се сменя - ти отиваш да се заявиш и да печелиш.

Аз отдавна не съм изпитвал такова удоволствие да гледам националния отбор. Като си станал втори е по-лесно, но дори и лятото - редувахме силни със слаби мачове. Но дори когато не играехме добре, се виждаше, че това са грешки на младостта, а не на липса на себераздаване. Когато ни се получаваха нещата, бяхме страхотни.

Владо Николов: Италия без Джанели и Микиелето, едва ли ще е в първата осмица на света

Такова посрещане не съм виждал през всичките си години в националния отбор като състезател. Толкова много хора спонтанно изразиха възхищението си от тези деца. Средната възраст е под 23 години, така че са си деца. Когато обаче се борят като мъже, хората ги оценяват.

Надявам се всички да са здрави за Европейското, това е най-важното условие. Не сме втория най-силен отбор в света, нека да е ясно за хората, които не гледат редовно. Все още Италия, Франция, Полша, Бразилия и Япония са по-добри, плюс Русия, когато се върне. Има 4-5 отбора на нашето ниво - Германия, Аржентина, САЩ и някои други. Ние сме далеч от хегемони, така че да не се главозамайваме. Има еуфория от очаквания за Европейското първенство. Аз очаквам да се раздават за всяка топка, ще имаме повече победи, отколкото поражения. Но не мога да кажа, че ще сме на финал, защото просто Италия, Полша и Франция са категорично по-добри от нас. Не казвам, че не можем да ги победим, а казвам, че ако играем 10 пъти с тях, ще вземем 1-2 мача.

Поляците имат осем четворки на най-високо ниво. Ние ако сме с някой контузен, нямаме алтернативи.

Борис Начев има здравословни проблеми и затова не играе толкова редовно в момента. Има проблеми с рамото. Все още състоянието не му позволява върхови натоварвания. Той е център и се справя добре с блокадите, но в нападение не може да удари силно топката, каквито са изискванията в Италия. Мартин Атанасов има проблеми с рамото от много години и само чест и адмирации към него за изиграното Световно. Тези проблеми обаче налагат операция, тя трябваше да се случи още преди 4-5 години.

Не знам какво ще реши Бленджини за схемата и за състава. Аз ако трябваше да взимам решението, не бих правил големи промени в отбора - само двама-трима. Защото иначе рискуваме да развалим направеното досега. Има момчета, които могат да се включат. Ако бях Бленджини, бих наблюдавал Денис Бърдаров. Но основните биха били същите като миналата година. Нямаме кой знае колко състезатели, каквито имат Полша и Франция. В Италия е малко по-различно, защото там разликата я правят само Джанели и Микелето - без тях те няма да са в топ 8 на света. Без тях двамата Италия не може да победи Полша и Франция. Водещите държави имат по-голям брой състезатели от нас.

Алекс Грозданов е шампион на Полша, спечели купата на ЦЕВ, а беше и в идеалния отбор на Световното - трябваше да е по-напред от осмо място в света. Тези класации не ги правя аз, той трябваше да е по-напред от Мони. Мони е млад и талантлив, той стана шампион на САЩ, което не е като да станеш шампион на Полша и да вземеш купата на ЦЕВ.

Шампионската рецепта на Левски е търпение, защото станахме шампиони по правилния начин - с 11 деца от школата и само трима чужденци. Това е радващото. Естествено, че резултатите се постигат, но се постигат с израснали при нас деца. Суперкупата беше много ценна, защото реално ние продължаваме същата тенденция - даваме шанс на важни хора от нашия отбор да направят следващата стъпка в развитието си. Визирам Антов и Гърков. Въпреки това отборът ни е много боеспособен с Гоцев, Скримов и Вайзик. Останалите 11, включително Гордън, са си от Левски. Гордън дойде от Тетевен на 18, но голямото си развитие се случи в Левски, защото той дойде при нас като център, а се разви като посрещач.

Много са зелени някои момчета. Ники Желязков ми казва, че трябва да се учим на А и Б. Той обаче знае как да научи младите да се изявяват по най-добрия начин. Тази година започнахме нов цикъл в отбора, в който седем човека са бледи юноши и се усеща чувствителна разлика между титулярите и резервите. Това затруднява тренировъчния процес, защото пък никой от опитните няма право да каже, че нещо го боли.

При жените мога да кажа, че часове сме разговаряли за ситуацията с Мика дали е готова за следваща стъпка. Аз смятах, че трябва да остане още една година. От друга страна, дори да беше останала, ако трябва да сме реалисти, Марица пак са по-добри. Дори да бяхме оставили Мика, щяхме да сме втори, както е и сега. Тя показа, че е на ниво над българското първенство, видя се и в националния отбор. Мислех, че може да ни помогне още да направим по-добри резултати в евротурнирите. Оставихме я тя да реши и тя избра да отиде в Италия. Но наистина и с нея, и без нея Марица са по-добри. От друга страна разликата между българското първенство и всички останали е огромна. Ние имаме вторенство - един отбор е шампион 12 години, а другите се борят за второ място, но не много особено. Младите хора трябва да играят, а за нея не беше ясно дали ще продължи да се развива при нас. Все пак тя в Пезаро играе на тренировките срещу основния състав, една тренировка за нея там е много повече от всичко в българското първенство. Бяхме по-категорични Вени Антов да отиде в Тюркоа, там нямаше никакво съмнение, че е готов да отиде на точното място като следващата стъпка в развитието си. За него бяхме сигурни, а за Мика не бяхме убедени. Може би фактът, че тя игра в националния отбор доста мачове наклониха везните и може би това показва, че по-добре за нея е да не е в Левски.

Не знам дали волейболното ДНК е помогнало на Алекс и Мони. Филип е с подобна волейболна ДНК, но не показва нищо във волейболно отношение. Със сигурност помагат безкрайните тренировки и че от ранна детска възраст работят при добри специалисти в най-добрите условия. Естествено, всички деца в Левски работят в същите добри условия.

Преди много години с моя съсед Гогата си говорехме нещо - той викаше, че са селски отбор, защото вкъщи са силни, а навънка каквото стане. Та в Лубе е така в момента. Не разбирам защо са така, аз им гледам всички мачове. Имат проблем, който не е свързан с формата и възможностите на играчите. Как така биеш категорично Тренто и след 4 дни падаш от Падова или Монца?! Очевидно е невъзможно в сряда да си във форма, а в неделя да не си във форма. Ръководството и треньорът да помислят какво да се направи. Иначе Алекс играе повече като чист диагонал, посреща по-малко. Не знам това добре ли е за националния отбор.

Мони играе добре, но нещата станаха по-трудни с проблемите на Сам Деру. Локомотив беше най-добре изглеждащият отбор в Русия, но се натрупаха някои травми на някои играчи. Работят добре хората там, все пак има и толкова много българи. Много съм емоционален, когато гледам мачовете на децата ми. Никога не ми е спокойно, независимо клубно или национално ниво.

Със сигурност ще играят заедно в националния отбор. На клубно ниво е по-сложно, защото и двамата са ангажирани с отборите си. И двамата са на високо ниво, а клубовете на високо ниво не са толкова много - няколко отбора в Полша, Русия и Италия. Трудно е да се случи така някой в Италия - значи този отбор трябва да има нужда от посрещач и разпределител. В Русия е още по-трудно, защото пък там има място само за по двама чужденци. Не знам дали изобщо е добре да играят заедно? Факт е, че Бонифанте в Лубе не играе толкова добре. Миналата година обаче Лубе игра финал и взе купата, а той беше на 20 години. Аз ако взимам решенията в Лубе едва ли ще търся чужденец вместо моя собствен кадър италианец на високо ниво. В Левски взимаме чужденци там където не сме развили достатъчно собствените деца. Ерик и Пейчинов разчитаме да са диагонали, но те не са още на нужното ниво и взимаме чужденец. Но имаме Слави и Бучков, Палев, Колев, идва Гордън, идва Скримов.. Там имаме силни наши момчета и няма защо да взимаме чужденци. Сигурно така разсъжават и в Лубе - имаш силен млад италианец, за какво ми е Мони? Те имат нужда от център, защото сегашният им има 0 точки в някои мачове. Това не стига на най-високото ниво.

В Перуджа какво да кажем - имаме Джанели и какъв разпределител да търся? Ако съм в Тренто - имам Микелето и Лавия, за какво са ми четворки? В Русия пък е трудно заради само двамата разрешени чужденци. Там за разпределител е по-лесно, защото те нямат много добри разпределители, но пък четворките им са на най-високо ниво. Така че къде да съберем Алекс и Мони - то и самият пазар трябва да се случи.

Мони още февруари месец ще седне да преговаря с Локомотив дали ще продължи с тях. Там има прекрасни условия на изключително ниво. По-добри са условията от тези в Лубе - организация, процеси, пътувания, настанявания... всичко е супер. Българската връзка не е случайна. Пламен Константинов го взе там, а не някой спортен директор. Той първи видя потенциала му, другите си го мислеха за млад и талантлив. Мони имаше 5 предложения от Италия, последните 3 отбора и 2 от водещите за резерва. Пламен каза, че му дава готов отбор да твори. При тези обстоятелства решението се взима лесно, още повече, че Пламен е там.

За 2026 година си пожелавам здраве, другото ще си го изработим", каза Николов.

Следвай ни: