Ретро снукър: Класика от "Мастърс" и краят на един безумен рекорд

Ретро снукър: Класика от "Мастърс" и краят на един безумен рекорд
За първи път от 2011-а "Мастърс"-ът няма да е в "Александра Палас"
За първи път от 2011-а "Мастърс"-ът няма да е в "Александра Палас"
Когато говорим за класически финали в "Мастърс" - най-престижният снукър турнир извън ранкинг системата - трудно може да подминем сблъсъка на величието Стивън Хендри със сънародника му Алън Макманъс на 13 февруари 1994 година. Тогава още надпреварата се провежда в стария конферентен център на "Уембли", а Хендри е буквално непобедим.

От дебюта си през 1989 година до онзи финал през 94-а знаменитият шотландец печели 23 последовални мача и съответно пет поредни отличия. Макманъс пък прави дебют през 92-ра, а на следващата година отпада именно от Хендри на полуфиналите с 4:6.

12 месеца по-късно Макманъс, който сега е анализатор на ВВС и iTV, губи със 7:8 във финала, преди да спечели много оспорван 16-и фрейм и да вкара сблъсъка за титлата в решителна партия. Там той успява да надделее и да постигне най-голямата победа в кариерата си, съответно печелейки и най-престижния си трофей. По думите на самия шотландец "инцидент" в 16-ия фрейм е успял да го провокира да осъществи паметния обрат.


"Поставих го (Хендри) в снукър, а той се измъкна и дори чрез флук ме постави мен в снукър. Погледнах го и видях как се усмихва ехидно, мислейки си, че всичко е приключило. Тогава си казах, че няма да стане и че ще обърна мача, защото се подразних. Излязох от залата преди решителния фрейм, за да си върна самообладанието. Когато се върнах, беше много шумно, само това помня - всичкия този шум, който подсказваше, че това е величествен момент.

Усетих, че публиката е на моя страна, защото не искаха Хендри да спечели отново. Според мен това ми помогна. Победа над Хендри направи титлата по-специална, защото никой тогава не можеше да проумее как е спечелил пет пъти подред. В днешно време хората не оценяват това невероятно постижение, вероятно защото вече минаха доста години оттогава", спомня си Макманъс.

Още от Снукър

Виж всички