)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Световният шампион от 1997 г. Кен Дохърти обяви оттеглянето си от професионалния снукър, слагайки край на великолепна 36-годишна кариера. След като изпадна от професионалния тур в края на миналия сезон, 56-годишният ирландец реши да сложи край на професионалния си път, в който спечели шест ранкинг титли. Той остава единственият световен шампион от Република Ирландия и първият представител на страната си, печелил ранкинг турнир.
След като прибра щеката, Дохърти призна, че макар решението да е било трудно, смята, че е било правилното.
„Първоначално ми беше тъжно, когато взех решението, но сега съм доволен от него. Не вървях наникъде и дори да бях играл още няколко години, щях да осъзная, че няма да ставам по-добър. Нямаше да мога да се състезавам, както преди. Вероятно трябваше да го направя преди няколко години, но аз обичам играта. Обичам да се състезавам и обичам да играя. Надявах се нещо да се промени, но това не се случи. Прекарах чудесно време като играч и имам прекрасни спомени. Със сигурност ще ми липсва, но в същото време чувствам и облекчение“, заяви Дохърти.
Роденият в Дъблин състезател се премества в Лондон в края на 80-те години, за да преследва кариера в снукъра. След като през 1989 г. печели както Световното първенство до 21 години, така и Световното първенство за аматьори, той става професионалист през 1990 г. Дохърти определя този период като ключов момент в своето развитие и вълнуващ етап от кариерата си.
„Дойдох с една щека, една чанта и 500 паунда в джоба. Това беше всичко, което имах. Преследвах мечтите си и не знаех какво да очаквам. Един човек на име Кърли Мик плати участието ми на Световното първенство до 21 години в Исландия, защото каза, че смята, че мога да го спечеля. Победих Джейсън Фъргюсън на финала и дадох трофея на Кърли Мик, за да го занесе на приятелите си и да си направят няколко снимки. Повече никога не го видях! Това бяха вълнуващи времена. Тренирах с момчетата, които гледах по телевизията, като Стив Дейвис и Джими Уайт. Беше великолепно.“
Първата ранкинг титла на Дохърти идва през 1993 г., когато той побеждава Алън Макманъс с 9-7 във финала на Welsh Open. Този успех му позволява за първи път да влезе в Топ 16 на световната ранглиста, където остава без прекъсване в продължение на 15 години. Именно в този период идва и най-великият момент в кариерата му. На Световното първенство през 1997 г. Дохърти побеждава Марк Дейвис, Стив Дейвис и Джон Хигинс по пътя към полуфиналите, преди да разгроми канадеца Ален Робиду със 17-7 и да се класира за първия си финал в „Крусибъл“.
Там срещу него застава недостижимият по онова време Стивън Хендри, който е в серия от пет поредни световни титли в „Театъра на мечтите“. Дохърти постига нещо, което тогава изглежда почти невъзможно — побеждава Хендри с 18-12 и вдига най-големия трофей в спорта. Победата приковава вниманието на цяла Ирландия, а според публикации по време на финалната сесия по улиците на Дъблин не е имало нито един арест.
„Когато като дете за първи път хванах щека, мечтата ми беше да спечеля Световното първенство. След победите на Алекс Хигинс през 1982 г. и Денис Тейлър през 1985 г. това бяха вдъхновяващи моменти за мен. Да повторя постижението им и да вдигна този трофей беше истинска чест и огромна гордост. А да го направя с щека за 2 паунда и с победа над Стивън Хендри във финала беше просто невероятно“, спомня си Дохърти.
„Беше плашещо да играя срещу него. Той беше спечелил 29 поредни мача в „Крусибъл“ и преследваше победа №30. Аз бях огромен аутсайдер, но вярвах, че мога да го направя. Излязох спокоен и изиграх част от най-добрия снукър в живота си. Да го победя на финала, когато изглеждаше почти непобедим, прави триумфа още по-сладък. Да победиш най-добрия на най-голямата сцена — няма нищо по-хубаво от това.
След това се прибрах у дома и показах трофея от покрива на автобус пред 250 000 души в центъра на града. Не можеш дори да си го измислиш. Фактът, че подобно нещо беше организирано за един снукър играч, говори много за нашата страна. Когато сега съм в „Крусибъл“ като коментатор или снимам материал край масата, поглеждам към стола и си мисля за онова младо момче, което спечели Световното първенство. Тогава бях само на 27 години. Спомням си за това с обич и тези спомени никога няма да ме напуснат. Няма да забравя онези велики времена. На нещо подобно не може да се постави цена.“
Дванадесет месеца по-късно Дохърти прави смел опит да наруши проклятието на „Крусибъл“, достигайки отново до финала, но губи с 12-18 от Хигинс. Последното му участие във финал на Световното първенство идва през 2003 г. Тогава той прави обрат от 9-15, за да победи Пол Хънтър със 17-16 на полуфиналите, но отстъпва на Марк Уилямс с 16-18 в мача за титлата. Дохърти е двукратен финалист в „Мастърс“, като губи от Хигинс през 1999 г. и от Матю Стивънс през 2000 г. Именно срещу Стивънс той пропуска последната черна топка за максимален брейк от 147 точки в един от най-известните моменти в кариерата си. Ирландецът е и финалист на UK Championship през 2001 и 2002 г.
Последната от шестте ранкинг титли на Дохърти идва на Malta Cup през 2006 г., когато той побеждава Хигинс с 9-8, за да вдигне трофей за последен път. Последният му мач в професионалния тур е загуба с 5-10 от Патрик Уилън на тазгодишното Световно първенство. Дохърти оставя наследство като най-великия играч в историята на Република Ирландия и един от най-добрите посланици на спорта. В момента той е сред водещите анализатори и коментатори в снукъра, както и член на Съвета на играчите към WPBSA.
Изпълнителният директор на WST Саймън Браунел заяви:
„Пожелавам всичко най-добро на Кен след оттеглянето му. Искам да му благодаря за всичко, което е направил за нашия прекрасен спорт. Постиженията на Кен край зеленото сукно го превърнаха в герой за феновете по целия свят. Той ще остане в историята като един от най-великите спортисти на Република Ирландия, а победата му на Световното първенство през 1997 г. е завинаги вписана в историята на снукъра. Знам, че Кен ще продължи да представя снукъра по великолепен начин като един от водещите ни телевизионни специалисти.“
Председателят на WPBSA Джейсън Фъргюсън добави:
„Искам да благодаря на Кен за това, че беше толкова изключителен знаменосец на нашия спорт. Той прибира щеката си като пионер на ирландския снукър. Поведението на Кен в тура като състезател, като телевизионен специалист и като член на Съвета на играчите към WPBSA го превърна в световен посланик на спорта, обичан от милиони. Горд съм, че съм споделял масата с Кен, и очаквам с нетърпение да продължим да работим заедно извън състезателната арена.“
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)