)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Миналата година той бе запитан какво обича да прави в свободното си време. Отговорът му бе: да се разхожда из горите. Онези гори, които украсяват пейзажите на Германия и са на една ръка разстояние от всеки твой съсед в която и да е област на страната. Онези гори на вековни дъбаци и букаци, правещи хората да изглеждат незначителни. Самотни местенца, чужди на съвременните футболисти, но не и за Тони Кроос, роден преди 24 години в померанската област Грайсвалд, точно до Прибалтика.
В събота това момче със спокоен пасторален вид направи нещо наглед съвсем просто: подаваше. Подаваше топката на късо, подсигурявайки владението й. Подаваше, за да не си я върнат противниците. Подаваше и се движеше. Твоя-моя, както казваха навремето. Тики-така, както казват съвременниците ни. Un-deux, едно-две във френската версия на Карим Бензема.
Тази операция, повторена упорито всеки път щом топката бе в притежание на Реал Мадрид в Ел Класико, бе достатъчна да разложи лека-полека духа на един съперник, който в продължение на години показваше зверско желание да контролира играта.
Треньорът на “белите” Карло Анчелоти промени стратегията преди седмици. 
Срещу Барселона удвои ударението върху заповедта. Поиска от своите футболисти да пазят топката, да не търсят на мига смяна на посоката на разиграването, да не се ограничават само с това да прескачат линии с пасове към Кристиано Роналдо и Бензема като в предишни времена. Да разиграват, да се откриват за получаване на пас, да подкрепят съотборника до себе си и да съумеят да направят така, че съперниците да тичат зад топката възможно най-дълго време. Защото Лионел Меси, Чави, Неймар, Андрес Иниеста и Серхио Бускетс не ги боли от нищо повече от това да сноват напред-назад по терена зад скриващи им топката съперници.
Речено-сторено, дори и при изоставане. Когато Барса направи 0:1, съиграчите на Кроос отстъпиха топката на Кроос, вместо бързо да търсят вратата на Клаудио Браво. И германецът контролираше и разиграваше. Подаваше назад към Серхио Рамос, отстъпваше топката на Лука Модрич, Марсело или Иско, а те му я връщаха. И така, докато това не се превърна в един вид психологическа война.
Оръжията на самата Барса бяха използвани за обезоръжаването на Барса. Не бе случайност, че Мадрид успя да обърне негативен резултат в Класика за първи път от 26 години. Не бе случайност и че онези предшественици, под знамето на Петорката на Лешояда, също бяха майстори на играта на пас. Кроос даде 57 точни подавания, повече от когото и да било от “белите”.
Анчелоти поздрави своите играчи след крайното 3:1 за това, че са били търпеливи и са избегнали директния стил на атака: “Ключът към победата бе 
там, че след гола на Неймар съумяхме да запазим идеята да атакуваме не само с контраатаки, а и с ефикасно владеене на топката.”
Италианецът разбра, че с футболисти с разума на Кроос отборът му не би могъл да играе като миналия сезон – изчаквайки отзад и контраатакувайки. Колкото и усилия да полагат, германецът и колегите му просто нямат манталитета на дисциплинирани пазачи в защита. Тъй като без топката им е трудно да са агресивни, треньорът заключи, че най-доброто е да я имат колкото се може повече.
И сега статистиките за владението й от Мадрид в последните три Класики обобщават стремежа: 32% в Ла Лига 2013/14, 32% във финала за Купата на краля и 42% в събота. Тези 10% направиха разликата. Разстоянието между една конкурентоспособна Барса и една покорена Барса.
Планът би бил невъзможен без съучастничеството към Кроос на съотборниците му. Всички в бяло от полузащитата напред, без Кристиано, в даден момент са били втори нападатели. Кроос игра зад тарана в Байер (Леверкузен) в сезон 2009/10. Същото, което прави Бензема от юноша. Същият пост, на който Модрич влезе в професионалния футбол. Същият, заразил Иско с необходимата страст за стигането до Примера. Същият занаят, превърнал Хамес Родригес в една от големите фигури на Мондиала в Бразилия.
За това предупреждаваха скаутите в докладите си за Кроос преди покупката 
му: “Има качествата на Асиер Ияраменди, издигнати до максималната им сила: високо умение за комбинативност; правилна, но не агресивна игра в защита; недостатъчна физическа мощ; добър в разиграването, но без голям хъс... Никой да не очаква от него да “хапе”. Спомнете си само представянето му на “Алианц Арена” в полуфиналния реванш от последната ШЛ... Чудесен в схема 4-2-3-1 като партньор на опорния халф, ако има две работещи в защита крила по подобие на Анхел ди Мария, Ариен Робен или Марко Ройс. Така може да е най-добрият в света, но не и с Кристиано и Гарет Бейл отстрани му...”.
Кроос потвърди напълно изработения му профил от експертите. Неговото семейство принадлежи на аристократската класа на Източна Германия: спортистите. Майка му Бригит бе национална състезателка по бадминтон на ГДР, докато баща му Роланд бе професионален футболист в първия ешалон на страната, а в момента е треньор на юношите на Ханза (Рощок).
Когато Тони бил в началното училище, учителката му го карала да играе футбол без обувки, за да изравни огромните му умения с тези на съучениците му и така всички да имат равен шанс да побеждават. Днес, като световен шампион, е невъзможно да го принизиш по класа. Колегите му в Мадрид казват, че гледа на себе си като на виртуоз и не проявява особено желание да запретва ръкави. Още повече пък да си маха обувките. Ще прави каквото умее. Но винаги с наслада.
Скаутите уцелиха и в друг пункт: представя се по-добре, когато е заобиколен от халфове, а не от чисти нападатели. С Бейл и Кристиано в единайсеторката германецът страда повече отколкото само с един от двамата голмайстори. Доказателство е и това, че дори в компанията на четирима умели втори нападатели, колкото и Модрич да се стараеше да го покрива при включване напред, движенията в защита на Кроос в Ел Класико така и не изглеждаха убедителни. Голът на Неймар дойде след негово невнимание в покриването на Меси.
Грешките са предвидими. Пренасищането на халфовата линия със специалисти в завършващия пас наруши тактическия баланс на отбора. Към днешна дата ветераните на Мадрид смятат, че е невъзможно да се постигне защитна солидност на тима.
Анчелоти възприема становище, основано на непробиваема логика: тъй като не умеят да се защитават добре, трябва да атакуват повече. Тук върши работа пасторалното спокойствие на Тони Кроос.
Диего Торес, “Ел Паис”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)