Из Европа се утвърждава една вълнуваща и същевременно опасна картина, като челните заглавия на вестниците се повтарят все едни и същи всяка събота и всяка неделя: снимките на първите страници са на Ювентус, Байерн (Мюнхен) и Пари Сен Жермен (и готов да се присъедини към тях Реал Мадрид...), които, да перифразираме Маркс и Енгелс, “натрапват открито пред очите на целия свят своя начин на игра, своите голове, своята тенденция... да доминират”. Всичко и всички. И разбиват всяка мечта за революция.
ЦИФРИТЕ
Серия А и Бундеслигата де факто вече са с ясни шампиони, а Лига 1 още не е само заради силния старт на Монако, макар че там дистанцията (особено след контузията на Радамел Фалкао) също вече изглежда незаличима. Грандовете на Италия, Германия и Франция имат само един съперник: самите себе си. Обикновено това е просто банално клише, използвано от перчещите се да подчертаят, че не се страхуват от противниците, ала този път е самата действителност. Играе се за написване на история и биене на минали рекорди: в неделя Юве спечели 14-и пореден домакински мач, изравнявайки Торино от 1976 г., и стигна до кота 72 точки (вече на +14 пред Рома и най-вече на -1 от рекордния Интер 2007 на Роберто Манчини) и гледа непостижимите до момента 100.
ДРУГИТЕ
В събота Байерн разби Волфсбург с 6:1 за 16-ата си поредна победа в лигата, всички те с поне по два вкарани гола, като така биха постижението на Феликс Магат пак при баварците през 2005 г. Отбелязаните попадения са 72 в 24 мача, средно по три на мач, а с по 10+ са трима (топреализаторът Марио Манджукич, Томас Мюлер и Ариен Робен), каквото постижение имат и трио от Юве (Карлос Тевес, Артуро Видал и Фернандо Йоренте), Барселона и Реал Мадрид. Байерн е стигал до гол във всичките си срещи този сезон (Ювентус бе спрян от Рома за Копа Италия...) и в това отношение Джосеп Гуардиола, дошъл за дублиране на требъла и вече на +20 от Борусия (Дортмунд), вече е подобрил Юп Хайнкес.
В сравнение с 68-те точки от 24 мача на Пеп (22 победи, 2 равенства и 0 загуби – непостигани с Барса висини...) 67-те на ПСЖ в 28 срещи изглеждат бледо постижение. Откъсването на +8 точки от Монако гарантира триумфа в лигата на Лоран Блан, а това 3:0 в събота срещу Бастия изведе парижани до кота 102 гола за сезона, включително за купите. Това е вече рекорд, а не сме още и на средата на март. Само Златан Ибрахимович е вкарал 38 в 38 двубоя: към момента това е най-добрият му сезон в кариерата, а за човек с 307 попадения зад гърба си (само на клубно ниво) това не е никак лошо достижение.
ТЕНДЕНЦИЯ
Празникът на господарите е задължителен, ала триумфалният марш на Юве, Байерн и ПСЖ рискува да се превърне в белег на времето ни: разделението между богатите и бедните е толкова огромно, че кара да изчезва нещо така пленително като тръпката от състезанието.
За щастие Премиър Лийг и Примера, според мнозина най-хубавите първенства на Европа в техническо отношение, още не са решени. Разбира се, Челси е на +7 точки с мач повече от 2-рия Ливърпул, но Манчестър Сити (на -9) има три мача в аванс. Реал Мадрид е само на +3 от Атлетико Мадрид и на +4 от Барса, ала спадът при съперниците е толкова очевиден, че всичко предсказва спокоен край на надпреварата за Карло Анчелоти и тима му.
Междувременно италианският треньор е много близо до това да бие самия себе си: ако в събота спечели срещу Малага, ще стигне до кота 70 точки от 28 кръга (с Милан през 2003/04 успя да се добере до 69). Успешната му серия във всички състезания стигна до кръгло 30 срещи и клубният рекорд при Лео Беенхакер (34) вече е съвсем близо, така че и Карлето може да напише история. Барса и Лионел Меси (а може би и Атлети на Диего Симеоне) обаче си остават опасни и вълнуващи съперници.
Иван Палумбо, “Гадзета дело Спорт”