Единственият българин, който е имал честта да бъде съотборник с легендата Йохан Кройф - Андрей Желязков, също бе доста разтресен от новината за кончината на големия холандец.
"Първо искам да изкажа моите съболезнования на близките му. Спортният свят загуби един наистина голям човек. Освен че беше страхотен спортист и професионалист, той беше много земен човек. Истински джентълмен. За съжаление, той си отиде", сподели Жужо пред "Стандарт".
Както е известно, двамата играха заедно през сезон 1983/1984 година във Фейенорд и взеха дубъл - шампионска титла и купа на Холандия.
"Много хора се изказват за него, но само тези, които го познавахме, можем наистина да кажем що за човек е. Той беше мой идол. Помня, че още като млад ходих да го гледам, когато идваше в България. След тренировка със Славия се изкъпах по-възможно най-бързият начин и отивах на бегом до игрището на 57-о училище, за да гледам тренировката на Аякс. А в бъдеще, когато научих, че ще сме съотборници във Фейенорд, първо се разтреперих. А после си казах: "Господи, благодаря ти". Имаме много случки. Помня, че феновете от Ротердам не го обичаха, но това продължи само до дебютния му мач за клуба. Няколко месеца по-късно 60-70 хиляди на площада пред кметството искаха да го пипнат, да му вземат вратовръзката, ризата", сподели още Желязков.
"За качествата му на футболист каквото и да кажа ще е малко. Но да го бяхте видели и как играе билярд. Много беше силен. Най-честно това правихме в свободното време", разкри Жужо.
"Помня и че трябваше да ходим в Индонезия. Полетът ни беше в 12 часа на обяд, а малко по-рано Йохан имаше час за интервю. Понеже той бе човек, който си държи на думата, после той сам се качи на следващия самолет, спа по някакви летища и накрая дойде при нас. Друг от случаите, които го описват най-добре. Въпреки че всички го смятаха за голямата звезда, той не се приемаше за такъв. Във Фейенорд всяка седмица имаше по двама дежурни, които да носят топките, конусите, вратите на тренировки. Кройф се включваше в тези задължения най-често от всички", заяви още Желязков.
"Кройф живееше на 110 километра от Ротердам и всеки ден пътуваше за тренировки. Никога не се е оплаквал. Дори, когато имахме гостуване, което е в неговата посока. Вместо да се "изхитри" и да ни чака директно там, той пак пътуваше с колата си до стадиона. Качваше се в рейса с нас. На връщане пак пътуваше до Ротердам и от там - още 110 километра до вкъщи", припомни си бившият играч на Славия.
"Кройф ще липсва. Защото той бе един земен човек и с добро сърце", завърши Желязков.