Приносът на Кройф за Барселона се простира много над футбола

Приносът на Кройф за Барселона се простира много над футбола

В един по-добър свят, когато Йохан Кройф беше жив, се опитах да обобща какви бяха отношенията между него, Барселона и последната продукция на велики футболисти в клуба.

Ако 175 000 членове на Барселона или сосиос, се редят на опашка, нощ след нощ, да масажират уморените му крака, готвят му вечеря и го завиват. Ако му носят стиковете за голф, ако му дават 50% от годишните си заплати, това няма да е достатъчно, за да изплатят дълга, който тези, които обичат клуба, имат към Йохан Кройф.

Това описание даже не е достатъчно. Останалата част от света, поне в частите, в които обичат футбола, дължи също толкова на холандеца, който почина вчера. Той беше на 68 години.

Замислете се. Без Кройф нямаше да има "Дрийм тийм". Без Кройф нямаше да я има школата на Барселона. Без Кройф нямаше да има Жоан Лапорта. Без Кройф нямаше да има Франк Рийкард, нямаше да има Пеп Гуардиола.

Когато се наслаждаваме на симфонията на блестящ футбол, който Лионел Меси, Шави, Андрес Иниеста, Неймар, Роналдиньо, Деко и Жерард Пике са ни представяли повече от десетилетие, трябва да осъзнаем, че без мозъка на Кройф, неговия инат, визията, смелостта и интелигентността му, той нямаше да съществува.

Всички тези играчи са привлечени от Барселона още като деца или са купени на базата на футболната библия, която Кройф написа. Талант се предпочита пред височина, мозък пред мускули, смелост, имайки предвид да направиш правилното подаване или точния пробив, да обработиш топката по правилния начин без значение под какъв натиск си, без значие какъв е рискът. И над всичко интелигентност.

В момента, в който тъгуваме от ранната смърт на човек, който все още беше жизнен, влиятелен и щастлив, е важно да осъзнаем факта, че Кройф не само създаде несравнима система за това как да бъдат забелязвани, развивани и вдъхновявани най-големите футболни таланти, а той буквално промени културата на футбола.

В многобройни интервюта той и дясната му ръка Чарли Рексач наблягаха много на климата, който съществуваше на "Камп Ноу" в началото на 70-те години, когато всички бяха сплотени, и 15 години по-късно се събраха като лидери.



Трудно е сега да разберем защо Кройф толкова яростно отказваше сделката, която Аякс уреди зад гърба му, за да го продаде на Реал Мадрид, и настояваше да отиде в Барселона през 1973 г., за да настрои двата клуба един срещу друг. Той отиваше в част от Испания, където фашисткият диктатор Франко все още управляваше.

Лапорта веднъж сподели, че усещането е било невероятно. Сякаш Елвис Пресли и Джордж Бест са се събрали в едно и са пристигнали да спасят Каталуня от Франко. Една горда, но наплашена каталунска нация внезапно разбра, че най-добрият футболист в света по това време не само знае къде се намира и бе привлечен от мястото, но искаше да води революцията. В социален и спортен аспект отражението бе като гръм. И не само Кройф пристигна в Каталуня, но той и Барселона маршируваха из Испания и Европа заедно през следващите няколко години.

Олимпийските игри през 1992 г. напълно преобразиха Барселона като град, но пристигането на Кройф бе почувствано от мнозина сякаш велик рицар се е присъединил към тяхното търсене на Светия граал. Холандецът помогна на хората да си върнат гордостта и да получат нова решителност по пътя към демокрацията.

Представете си, че това е вашият град, вашата нация, която е окована, удряна и дискриминирана. След това идва супергерой. Това е един от приказните разкази.

В сезона, в който Кройф пристига, Реал е много над Барселона освен в един случай - Ел Класико на "Сантяго Бернабеу". Датата е 17-и февруари, 1974 г.

"Никога няма да забравя този мач. Ще си го спомням до края на живота, разказа един път Кройф. - Денят съвпадаше с датата, на която жена ми Дани трябваше да роди, но двамата се съгласихме да изместим раждането седмица по-рано и тя роди с цезарово сечение, за да мога да играя срещу Реал. Още не бях осъзнал какво значение има този двубой за Барселона. В този ден разбрах. От въздействието, което имаше победата с този резултат (5:0), научих много за Барса и вероятно ме направи част от клуба за остатъка от живота ми."

Това, което той научава тогава и в периода на "Камп Ноу" е свързано дотолкова с каталунската култура, колкото и с футбола. Той усеща, че вторият му роден град има коплекс за малоценност, който се отразява върху аспирации, решения, навици и дори амбиции.



Когато Кройф и Рексач поемат клуба като треньори през 1988 г., Барса е печелила титлата два пъти в последните 28 години. В началото двамата трябва да се борят с тълпата на "Камп Ноу", която иска бърз и директен футбол. Когато Кройф преподава търпение, стратегия, подавания, владеене на топката и движение по терена, големи части от "Камп Ноу" освиркват отбора. Редовно се чува: "Пращай топката в наказателното поле".

Само се замислете за пътуването от това място до Меси, Шави, Роналдиньо, Бускетс, Иниеста, Пуйол и Яя Туре, преминало през Гуардиола, Михаел Лаудруп, Роналд Куман и Христо Стоичков. Това е една от най-великите и вдъхновяващи трансформации във футбола.

Първо Кройф полага основите, поправя грешките в първия отбор и посява семената на юношеската структура преди да промени изцяло мисленето на феновете, ръководството и медиите. След това той започна да печели трофеи и накара външният свят да се влюби в целия пакет.

Колкото до фразата "Дрийм тийм", тя бе свързана с американския отбор по баскетбол, който кацна за олимпийските игри в Барселона. Ако я използвате сега навсякъде по света и вместо това да предизвика спомена за Чарлс Баркли, Майкъл Джордън и Меджик Джонсън, тя ще насочи мислите към отбора на Кройф. Ще означава "Уембли" 1992 г.

Човекът, който току-що загубихме заради това зло - ракът, винаги е казвал, че самото спечелване на Купата на европейските шампиони срещу Сампдория на Роберто Манчини и Джанлука Виали е отприщило поколение от млади мъже и жени, които са по-уверени, с различен поглед към света и по-свободни.

По отношение на футбола, който Барселона играе от 2003 г. насам, той е напълно прав. За по-големи умове е да дебатират дали мечтата за нови хоризонти и вярата в собствените си сили в Каталуня са се увеличили до някаква степен след тази нощ на "Уембли" преди 24 години. Дали там са посети семената на играчът и треньор Гуардиола, довели до Рим през 2009 г. и отново "Уембли" през 2011 г.

Но, повече от всичко, този продуктивен и озадачаващ стил, демонстриран от вдъхновения от Кройф отбор на Барселона, е наследството му към света.

Казваме сбогом на човек, който взе най-великият спорт, който човечеството е измислило, и го направи по-красив, по-съблазнителен и по-обичан. И затова, от Каталуня до Китай през Каролин, Ковънтри, Чантили и Канбера, всички дължат по нещо на най-влиятелния мечтател, който футболът е познавал.

Греъм Хънтър

Още от Футбол свят

Виж всички