Защо Рафа Бенитес пое Нюкасъл?

Ако се чудите защо, по дяволите, Рафа Бенитес би отишъл в Нюкасъл след Реал Мадрид, вземете предвид това: последният път, когато остана без работа, той пое местния училищен отбор на Уирал. "Беше толкова смешно, спомня си жена му Монце. - Стоеше на страничната линия, викаше по играчите и размахваше ръце сякаш беше в първа дивизия". Това не е работа за Рафа, това е неговата "страст", обяснява тя. Треньор по футбол не е това неговата професия, а това, което го олицетворява. "Вземете му футболния терен и…", казва тя. И не остава нищо.

Бенитес e точно такъв треньор, какъвто Пеп Гуардиола описва в интервю през 2011 г. със сценариста и продуцента Фернандо Труеба. В него Труеба разказва историята на френския актьор Жан-Пол Белмондо, който е критикуван от негов колега за участието му в ужасен филм. "С парите, които имаш, стандарта ти на живот, каква нужда имаш от това?", е въпросът към Белмондо. Отговорът е красноречив: да стана всеки ден, да излезна от дома, да отида на снимачната площадка, да поговоря с хората там, да се почувствам част от това. "Няма значение, че филмът е лош", допълва той.

Гуардиола обяснява, че има треньори, чийто отношение е като това на Белмондо. "Те не могат да кажат: Не, аз съм над този отбор, аз съм работил в Реал Мадрид. Не мога да отида навсякъде. Не, те отиват. И го правят, защото обичат ежедневната работа, да бъдат около играчите, да се подготвят за мачове, адреналина, страха от загубата, атаките на медиите. Те предпочитат това пред идеята да си стоят вкъщи", сподели Пеп.

Бенитес със сигурност е в тази категория. С парите, които има, а компенсацията от Реал беше сериозна, с начина на живот, който може да си позволи, каква е нуждата? Отговорът е прост: огромна. Бенитес винаги е бил пристрастен. Веднъж той се опита да опровергае това: "Не прекарвам целия си ден, мислейки за футбол", последва пауза и "но голяма част от деня, да". Той прекарва част от медения си месец, гледайки тренировки на Милан, а Монце разкрива, че на първата им среща е обяснявал тактиката 4-4-2.

Има нещо, което Бенитес би възразил на Белмондо. Има значение дали филмът е лош или в този случай отборът. Докато мнозина смятат, че да поемеш Нюкасъл е рисково или дори просто глупаво, за него е атрактивно. За начало, това е единствената работа, която се предлага в момента. Минали са само два месеца, след като той бе уволнен от Реал и това показва колко е било голямо желанието на Рафа да се върне на работа, каква нужда има от това. Но това не е всичко.

Бенитес се чувства по-комфортно във Висшата лига, отколкото където и да е другаде. Той е изразявал вярването, че в Англия мениджърите получават повече власт и респект от всяко друго място. Наставникът и семейството му със сигурност са свикнали с начина на живот на Острова и това е мястото, където се чувстват най-добре. Когато се върна да работи в Мадрид - градът, в който е роден и израстнал, жена му е децата му не се върнаха с него, а останаха в Мърсисайд.

Нюкасъл може да има серозни проблеми, 19-и в класирането, но остава голям клуб, а именно тези проблеми му дават възможността да се докаже. Работата на Стив Макларън му дава огромна потенциал за подобрение. Може дори да си представим, че той няма какво да загуби: ако спаси отбора от изпадане, ще бъде успех; ако не успее, те така и така са тръгнали натам. Не беше нужно това да е дестинацията му, но представлява възможност да се върне в играта. Да възстанови репутацията и кариерата си. Ако, това е нещото, от което има нужда.

В Англия репутацията на Бенитес пострада по-малко, отколкото в Испания. Когато помощникът му Фабио Пекиа говори за президент с "постоянно присъствие", а Рафа почти призна за намесата отгоре на "Сантяго Бернабеу", малцина на Острова се съмняваха, че той е прав. "Трябва да погледнете какво се случи през последните години. Камачо, Дел Боске, Пелегрини, Моуриньо, Анчелоти… не е лесно да си треньор там", заяви той.

Повечето хора в Испания също знаят, че той е прав. Всъщност мнозина отбелязаха, че той не е казал нищо, което вече не се знае. Но вместо да се съгласят с него, те го атакуваха за това, че го е казал. Някои го критикуваха за това, че не говореше, докато беше треньор там, сякаш някой би го направил, ни имаше нещо повече. Докато работеше в Мадрид той дори се оплака от медийна кампания срещу него, клуба и Флорентино Перес - същият президент, който сега определя като проблемът.

Ако Бенитес е мислел, че с тези действия ще подобри отношенията си с Перес, като изиграе политически ход с цел увеличиване на шансовете си за оцеляване, това не проработи. Не му помогна и изборът на стартов състав срещу Барселона. Той избра отбор, който би зарадвал президента, жертвайки тактическите си идеи. Рафа заложи на тим, за който бе "посъветван", а не такъв, в който вярваше, а Реал загуби с 0:4. С този ход той загуби и политически, и на терена.

Поради неговия подход и методология Бенитес е мениджър, чийто стил винаги щеше да е проблематичен със състава на негово разположение в Мадрид. След назначаване му очакванията бяха за провал. Въпросът единствено бе кога точно ще се случи. Крайният резултат бе почти неизбежен. Особено след като той наследи Карло Анчелоти и изигра ролята на мащеха. Отношенията му с президента през цялото време изглеждаха странни. Двамата не биха могли да имат по-различни виждания за играта и това бързо се отрази.

Бенитес сякаш не бе наясно колко са се влошили отношенията му с много от играчите. Нещо, което много от футболистите не се забавиха да разкрият веднага, след като той напусна. Но той бе наясно колко се различават критерийте му в сравнение с тези на президента. Проблемът бе, че знаейки това и знаейки къде е истинската власт, той се опита да адаптира тези елементи към неговите идеи, а това само влоши нещата.

Човекът, който изисква контрол върху всичко, който се оплака, че във Валенсия са му купили диван, а той е искал лампа и от който Джермейн Пенант се оплака, че искал да го контролира с дистанционно и избухна: "Просто сложи батерии и ме наречи робот", загуби точно това, което най-малко би искал да загуби - контролът. От самото начало той допусна прекалено много отстъпки, приемайки, че този път той няма да е архитектът.

На едно ниво това е разбираемо - все пак е Реал Мадрид, но Бенитес спря да бъде Бенитес и това се оказа неуспешно като механизъм за оцеляване. В крайна сметка той се провали, носейки чужди обувки, уволнен в негово отсъствие в една студена, мокра вечер, споменат за един последен път и никога повече, сякаш никога не е бил там. Сега, два месеца по-късно, той се завръща на една много по-различна скамейка. Преживяването в Мадрид едва ли го е променило, но един от най-важните уроци, които той научи е: бъде верен на себе си. А това, което Рафа Бенитес е, е футболен мениджър.

Сид Лоу, "Гардиън"