)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Опитната волейболистка Радосвета Тенева говори пред „7 дни спорт” за емоциите във волейбола, любовта и маниите си. Състезателката на Марица (Пловдив) разказва за годините, прекарани в Гърция, и разкрива подробности около личния си живот.
За волейболa и личния живот
Волейболът само ми е дал. Покрай него съм имала страхотни преживявания. Посещавала съм страхотни места, не като турист, но съм видяла много. Не съм имала сериозни травми, така че плюсовете от спорта са много повече от минусите. Може би само това, че нямаме много свободно време, нямаме право на отпуска. Но на мен не ми пречи този начин на живот. Не мисля, че съм изпуснала кой знае какво, като не съм обикаляла всяка нощ дискотеките.
В даден момент волейболът ми е бил приоритет, затова го предпочетох пред любовта.
Когато нищо не ме боли, имам желание да играя още 10 години. Понякога обаче, като започнат болките, се чудя защо още съм в отбора и тренирам. Напоследък ме болят коленете, спестявам се на някои упражнения, но това е рискът на професията.
Покрай волейбола срещнах и бившия си вече съпруг в Турция. Тогава той беше мениджър на отбора, за който отидох да играя, покани ме на вечеря, която аз си мислех, че е служебна, но тя се оказа с продължение. Иначе това, че постоянно пътуваме, е минус при по-сериозните връзки.
След раздялата със съпруга ми не съм намерила друг мъж, но и не го търся. В момента съм си много добре така. Не мисля по този въпрос. Имам достатъчно занимания покрай дъщеря си и работата. Нямам планове за връзка.
Гърция и отборът на сърцето Олимпиакос
Най-хубавите ми спомени са от Гърция, където прекарах и най-много време. Като цяло славата на българките в Гърция не е много добра. Мислят ни за домашни помощници и да не казвам за какво... Но аз си извоювах правото да ме приемат като равноправна. Имам страшно много приятели там, които никога не са показвали негативно отношение.
Играх пет години в Олимпиакос и не мога да забравя емоциите с този отбор. Прекарала съм повече време в Олимпиакос, отколкото в родния ми клуб Марица. Самото име на отбора го свързвам с феновете и организацията. Всеки път, когато печелехме трофей, ни водеха на стадиона на Олимпиакос да представяме купите пред публика. Това са моменти, които никога няма да забравя. Иначе след мачове съм получавала кутии с шоколади и цветя.
Може би вече остарях, затова се разделих с Олимпиакос. Последната година не си паснахме с треньора. Постигнах много с Олимпиакос, изживях си годините в този отбор.
Три поколения в школата на Марица
Майка ми е първият ми треньор. Марица всъщност е единственият пловдивски клуб и майка ми Цеца Тенева от много години работи в него. Ходех в залата с нея и така започнах да тренирам. Не се запалих веднага по спорта. Бях на 9 години, едва ли съм мислила за професионално развитие. Майка ми много ми помогна. Тогава ми даваше за пример Анета Германова. И тя ми стана идеал. Дъщеря ми е доста висока, сега е 164 см, а няма навършени 10 години все още. Така че е хубаво да стане спортистка, за да не се потиска от ръста си. Аз я насочих към волейбола, но не държа да става волейболистка. Ако й стане интересно, ще се радвам за нея.
Успехите и мотивацията
Не мога да кажа, че се чувствам толкова успяла във волейбола. Играла съм в не толкова силни първенства – тези на Гърция и Турция. Наистина това, че съм спечелила титли, означава нещо. Но има много по-силни първенства, много по-силни състезателки. Можех да постигна и повече. От малка родителите ми винаги са ми казвали, че за да постигнеш успех, трябва да работиш допълнително. С Олимпиакос първите години постоянно ставахме втори и губехме финалите. Самата идея, че искам да победя, ме караше да давам максимума от себе си.
След края на кариерата
По принцип нито знам още колко ще тренирам, нито колко ще играя. Завършила съм магистратура физическо възпитание в Пловдивския университет, така че има какво да правя.
Всичко е възможно, може да стана и треньор.
Тук и там
Много е възможно да се върна в Гърция като треньор, ако някой ден дъщеря ми отиде да играе там волейбол.
Снегът и по-студеното време определено са голямата разлика между България и Гърция. Последната година бях на остров Санторини, преди това в Атина, все хубави места. Там имаш осигурено жилище, храна. Въобще не мислиш за битовизми, а тук са съществена част от живота. Животът е по-красив на слънце, на море. За съжаление в България всичко е по-трудно. Аз виждам, че на хората не им е лесно, и затова са по-изнервени, по-сприхави и по-злобни. Но това е следствие.
Извън игрището
Шоколадът е най-голямата ми мания след волейбола.
Иначе опитвам да се храня здравословно. Избягвам пържени храни и газирани напитки, но за сметка на това наблягам на шоколада.
Като човек съм спокойна и срамежлива. Допускам до себе си най-близките хора. От малка съм така. Искам да съм здрава, да имам възможност да мечтая и да се боря за мечтите си. А те са свързани с детето ми. По време на сезона нямам много свободно време. Имам ангажименти и с дъщеря ми, и с тренировките. Иначе много обичам да пътувам, когато имам възможност. Бях решила да гледам олимпиадата в Бразилия тази година. Дори се бях разбрала с една приятелка от Гърция, но се провалиха плановете.
Волейболът в България
Условията за работа в Марица са много добри. Имаме си хубава зала и страхотен треньорски щаб. Но за съжаление първенството не е толкова силно. Който има възможност, излиза да играе в чужбина. Защото тук в повечето клубове условията не са добри – момичетата тренират в студа, предполагам не се заплаща добре трудът им, нямат възможност дори да се хранят правилно.
Мая Димитрова, 7 дни спорт
За волейболa и личния живот
Волейболът само ми е дал. Покрай него съм имала страхотни преживявания. Посещавала съм страхотни места, не като турист, но съм видяла много. Не съм имала сериозни травми, така че плюсовете от спорта са много повече от минусите. Може би само това, че нямаме много свободно време, нямаме право на отпуска. Но на мен не ми пречи този начин на живот. Не мисля, че съм изпуснала кой знае какво, като не съм обикаляла всяка нощ дискотеките.
В даден момент волейболът ми е бил приоритет, затова го предпочетох пред любовта.
Когато нищо не ме боли, имам желание да играя още 10 години. Понякога обаче, като започнат болките, се чудя защо още съм в отбора и тренирам. Напоследък ме болят коленете, спестявам се на някои упражнения, но това е рискът на професията.
Покрай волейбола срещнах и бившия си вече съпруг в Турция. Тогава той беше мениджър на отбора, за който отидох да играя, покани ме на вечеря, която аз си мислех, че е служебна, но тя се оказа с продължение. Иначе това, че постоянно пътуваме, е минус при по-сериозните връзки.
След раздялата със съпруга ми не съм намерила друг мъж, но и не го търся. В момента съм си много добре така. Не мисля по този въпрос. Имам достатъчно занимания покрай дъщеря си и работата. Нямам планове за връзка.
Гърция и отборът на сърцето Олимпиакос
Най-хубавите ми спомени са от Гърция, където прекарах и най-много време. Като цяло славата на българките в Гърция не е много добра. Мислят ни за домашни помощници и да не казвам за какво... Но аз си извоювах правото да ме приемат като равноправна. Имам страшно много приятели там, които никога не са показвали негативно отношение.
Играх пет години в Олимпиакос и не мога да забравя емоциите с този отбор. Прекарала съм повече време в Олимпиакос, отколкото в родния ми клуб Марица. Самото име на отбора го свързвам с феновете и организацията. Всеки път, когато печелехме трофей, ни водеха на стадиона на Олимпиакос да представяме купите пред публика. Това са моменти, които никога няма да забравя. Иначе след мачове съм получавала кутии с шоколади и цветя.
Може би вече остарях, затова се разделих с Олимпиакос. Последната година не си паснахме с треньора. Постигнах много с Олимпиакос, изживях си годините в този отбор.
Три поколения в школата на Марица
Майка ми е първият ми треньор. Марица всъщност е единственият пловдивски клуб и майка ми Цеца Тенева от много години работи в него. Ходех в залата с нея и така започнах да тренирам. Не се запалих веднага по спорта. Бях на 9 години, едва ли съм мислила за професионално развитие. Майка ми много ми помогна. Тогава ми даваше за пример Анета Германова. И тя ми стана идеал. Дъщеря ми е доста висока, сега е 164 см, а няма навършени 10 години все още. Така че е хубаво да стане спортистка, за да не се потиска от ръста си. Аз я насочих към волейбола, но не държа да става волейболистка. Ако й стане интересно, ще се радвам за нея.
Успехите и мотивацията
Не мога да кажа, че се чувствам толкова успяла във волейбола. Играла съм в не толкова силни първенства – тези на Гърция и Турция. Наистина това, че съм спечелила титли, означава нещо. Но има много по-силни първенства, много по-силни състезателки. Можех да постигна и повече. От малка родителите ми винаги са ми казвали, че за да постигнеш успех, трябва да работиш допълнително. С Олимпиакос първите години постоянно ставахме втори и губехме финалите. Самата идея, че искам да победя, ме караше да давам максимума от себе си.
След края на кариерата
По принцип нито знам още колко ще тренирам, нито колко ще играя. Завършила съм магистратура физическо възпитание в Пловдивския университет, така че има какво да правя.
Всичко е възможно, може да стана и треньор.
Тук и там
Много е възможно да се върна в Гърция като треньор, ако някой ден дъщеря ми отиде да играе там волейбол.
Снегът и по-студеното време определено са голямата разлика между България и Гърция. Последната година бях на остров Санторини, преди това в Атина, все хубави места. Там имаш осигурено жилище, храна. Въобще не мислиш за битовизми, а тук са съществена част от живота. Животът е по-красив на слънце, на море. За съжаление в България всичко е по-трудно. Аз виждам, че на хората не им е лесно, и затова са по-изнервени, по-сприхави и по-злобни. Но това е следствие.
Извън игрището
Шоколадът е най-голямата ми мания след волейбола.
Иначе опитвам да се храня здравословно. Избягвам пържени храни и газирани напитки, но за сметка на това наблягам на шоколада.
Като човек съм спокойна и срамежлива. Допускам до себе си най-близките хора. От малка съм така. Искам да съм здрава, да имам възможност да мечтая и да се боря за мечтите си. А те са свързани с детето ми. По време на сезона нямам много свободно време. Имам ангажименти и с дъщеря ми, и с тренировките. Иначе много обичам да пътувам, когато имам възможност. Бях решила да гледам олимпиадата в Бразилия тази година. Дори се бях разбрала с една приятелка от Гърция, но се провалиха плановете.
Волейболът в България
Условията за работа в Марица са много добри. Имаме си хубава зала и страхотен треньорски щаб. Но за съжаление първенството не е толкова силно. Който има възможност, излиза да играе в чужбина. Защото тук в повечето клубове условията не са добри – момичетата тренират в студа, предполагам не се заплаща добре трудът им, нямат възможност дори да се хранят правилно.
Мая Димитрова, 7 дни спорт
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)