Тайланд се гордее с Лестър Сити

Да извикаш "Манчестър Юнайтед" или "Ливърпул" е често срещан начин да завършеш разговор с британските туристи в Тайланд преди да бъдат прилъгани в магазините за сувенири. Със скока до елита на Висшата лига най-накрая местните могат да добавят "Лестър Сити" към речника си. В този случай обаче те го казват с гордост.

Тайландският магнат Вичай Шривадханапрабха купи клуба през 2010 г., когато той се бореше в Чемпиъншип. Билионерът искаше да използва Лестър, за да промотира тайландските марки и може би това е най-доброто бизнес решение, което е правил.

Улиците на Банкок не са изцяло сини, но фланелките на Лестър все по-често се виждат. Във футболните форуми на тайландските фенове прякорът на отбора е “сиамските лисици”. Компанията на Вичай "Кинг Пауър" притежава безмитни магазини на всяко голямо летище в Тайланд, а логото й, което може да се види на екипа на Джейми Варди, вече олицетворява световноизвестна марка. Но ако Вичай е причината в тима да има нещо тайландско, мнозина определят това като една от основите за големите успехи на отбора.

През септември 2014 г. собственикът покани будистки монаси да благословят стадиона и играчите в ранните дни след завръщането им във Висшата лига. След ритуала Лестър победи Манчестър Юнайтед с 5:3, въпреки че изоставаше с два гола. "Беше очарователно", споделя привърженичката на "червените дяволи" от Тайланд Тадсасорн Тагматикул за пътуването на монасите. Лестър е вторият й любим отбор, обяснява тя, "защото е тайландски клуб".

Триумфът на "лисиците" се възприема още по-добре от тайландците, тъй като те обичат приказки, в които аутсайдери надскачат очакванията. Една от любимите истории в Тайланд е за уличното куче Копър, което бе спасено от краля. Копър почина миналата година, но живя последните си години като кралска особа и вдъхнови създаването на анимационен филм и поредица от книги.

Синът на Вичай и вицепрезидент на Лестър Айяват Шривадханапрабха заяви миналия месец, че клубът е ръководен като тайландско семейство. "Това е тайландската култура. Отделяме време за персонала, играчите и мениджъра. Опитваме се да го ръководим като семейство, да слушаме проблемите на всеки един човек от екипа. Това е културата, която наложихме в отбора", сподели той.



Стартовият състав на Лестър не е толкова по-различен от този, който се бореше за оцеляване в първия сезон във Висшата лига. Това е доказателство за търпението и постоянството, което е виждано като риск от другите големи клубове, критикувани за това, че постоянно купуват играчи вместо да изграждат таланти.

Китинан Сангуансак, редактор в тайлайндския вестник "Дъ Нейшън" обяснява, че причина за това хладнокръвие е наложения управленски стил. "Има някои тайландски елементи в клуба, които имат ефект. Не е точно културата, а по-скоро навиците на тайландците. Те обикновено дават на хората повече възможности и време, отколкото това се прави на Запад”, обяснява той.

Въпреки това търпението на собственика бе изчерпано малко след края на миналия сезон. Тогава синът на мениджъра Джеймс Пиърсън бе заснет по време на пътуване до Банкок с двама други играчи в расистки секс запис, в който те оправят обидни реплики. Тримата футболисти бяха уволнени, а мениджърът Найджъл Пиърсън бе изгонен малко по-късно.

Скандалът бе унизителен за клуба и изнерви Тайланд, въпреки че в местните медии той не бе отразен както в Англия поради очаквания негативен отзвук. Докато секс индустрията в югоизточната азиатска страна е предпочитана от туристите, мнозинството в Тайланд предпочита репутацията на държавата по света да е различна.

Лестър се опитва да поддържа позитивен имидж в Тайланд, назначавайки националния селекционер и една от най-обичаните футболни фигури в страната като посланик на тима. Познат като треньор Зико, той има рекордните 131 мача и 70 гола за националния отбор.

Клубът дори направи канал в YouTube на тайландски, като видеа показват емблемата на "лисиците" с "Гордостта на тайландците" под нея. Портретът на краля е поставен в клубната база, а флагът на Тайланд се развява на стадиона. "Вичай ръководи клуба много сериозно. Той не го купи само за да се рекламира", обяснява Китинан.

Лестър успя да избегне резила на другия тайландски собственик на британски клуб - Таксин Шинаватра. Той купи Манчестър Сити през 2007 г., но според мнозина това бе трик с цел политическа подкрепа в Тайланд и по-късно дори Свен-Горан Ериксон призна, че собственикът не разбира от футбол. Когато Ериксон се премести в Лестър малко след като клубът бе купен от Вичай, той заяви: “Шинаватра беше в политика. Тези собственици не са”.

Според един от феновете на Манчестър Юнайтед в Тайланд привържениците на "лисиците" в страната подкрепят тима повече заради начина, по който постигат успехите, а не заради собствениците. "Ако техният стил не беше привлекателен или те бяха скучни, тайландците нямаше да ги подкрепят, казва Фай Жиренуват. - Ситуацията е различна от тази с Таксин и Манчестър Сити. Тогава много хора ги следяха, защото харесваха Таксин.”

Независимо от причините за успехите, тайландските основи и монасите, формулата очевидно е успешна, а Тайланд вече го приема като своя клуб.

Оливър Холмс, "Гардиън"