Трифон Железни

Помните ли онзи момент от мача с Германия през 1994 г., когато Трифон Иванов погна Руди Фьолер, а онзи буташе и ръгаше нашия. Накрая Туньо "пусна" един от своите шпагати и топката се търкулна към корнера. Разбира се, клетият Рудолф бе вече на земята и с ръка и тревожен лик сочеше ъгловия удар и гледаше към рефера. Той пък отсъди нарушение в полза на българина. В същия мач Трифон спаси със слабините си голов изстрел (ама бая силен) на Анди Мьолер. След минути американската публика аплодира връщащия се на терена железен българин.

Толкова много спомени и моменти изплуват… Вчера с колегата Александър Димитров си говорихме точно за Трифон и се питахме кога Христо Стоичков ще обяви и неговото име за своя юбилей. Защото без Туньо закъде. А ето че днес Туньо вече го няма…

Трифон олицетворява онова, с което нашият отбор от САЩ'94 се откроява от останалите. Нали помните какво се пееше в онова парче на "Каналето": "Трифон, Трифон, Трифон капитан на пиратски екипаж". Той е носител и на онзи романтичен трепет, който всеки от нас вероятно усеща, когато се сети за футбола от едно време. За американското лято. Защото днес нещата са много различни.

Туньо бе над нещата и не се плашеше от никой и нищо - Гулит, Папен, Батистута, Фьолер, Казираги, Кантона… за него бяха все едно и също. Поредният "клиент". Навремето имаше лаф, че преди мача с германците бил казал, че само като дъхне на Руди и ще го откаже. "Найн, мами! Найн Трифон Иванов". Има два цитата на Трифон, които много точно илюстрират нещата: "Когато играхме с Италия през 1991 г. Виали ме наплю по лицето. В следващия момент вече лежеше проснат на тревата" и "Петли ще ми пускат на терена! Бързо напусна терена петлето, а Папен го последва. Тръгнал да се бута в мен и да пада за дузпа. Къде отиваш бе, човек? Сядай на пейката и се дръж за главата".

През юли м.г. говорих с него по телефона. Бе денят на 50-годишния му юбилей. Помоли да се чуем малко по-късно, тъй като бил на яхта край Свети Влас. След 3-4 часа позвъних отново. Вдигна и поговорихме - за кариерата му, за САЩ'94, за сегашния национален отбор. Спомних си как в зората на демокрацията бе казал в едно интервю, че любимият му филм е "Завръщане в Рая". Малко по-големите и още по-големите от тях ще си спомнят, че това бе един сериал за една жена, хвърлена от мъжа си на крокодилите. Спомних си и други неща. Може би не знаете, но в началото на 90-те години Йохан Кройф иска Трифон в Барселона. Тогавашният президент на Бетис обаче не го пуска.



През 1997 г. бях в сектор "А" на мача с Русия. Видях тялото на Туньо наполовина заради скамейката откъм сектор "Б", която скриваше изцяло краката му. Който е бил, никога няма да забрави как се разтресе мрежата на руската врата и как стадионът изригна. И как след мача Венци Мартинов приканваше от пистата зрителите да изхвърлят руските си телевизори и да си купят нови, на които да гледат българите на световното във Франция. Тези времена няма да се върнат. А Трифон е засичал с глава пас на Стоичков и в друг прочут мач - при 5:0 за ЦСКА срещу Левски през 1989 г. Този гол му носи тогава и бутилка "Джони Уокър". Трифон Железни умееше и бомбите. На Евро'96 една топка профуча до вратата на Субисарета след шут от 30 и кусур метра. Срещу Швеция пък на "Васил Левски" Туньо почти прехвърли трибуните между секторите "В" и "Г". Беше им набрал нещо на шведите.

Трябва да кажем и че макар и една от големите звезди на златния отбор от САЩ, Трифон Иванов не се полакоми за власт. Остана си земен човек, вдигаше телефон, приказваше, шегуваше се. Сещам се за един момент на един от символичните мачлета по повод рождения ден на Данчо Лечков в Сливен. Емо Костадинов се закашля нещо, а Туньо взе да го майтапи: "Айде, Емчо, айде давай! Ех, тия цигарки! Айде кашляй още малко и цигарката ще излезе". А чели ли сте в "100 на 100 Стоичков" за това как Трифон и Камата обяснявали на Пената, че имат травми, а всъщност сами правили синините по краката си няколко минути преди да идат при Стратега. Силно, нали!

Ех, Туньо... Почивай в мир!