Една мечта, която се изпепели. Един финал, който никога няма да се изиграе…

24 ноември 2016-а... Никому известният съвсем доскоро отбор на Чапекоензе току-що е завършил наравно 0:0 като домакин на аржентинския Сан Лоренцо и си е осигурил билет за финалния сблъсък за „Копа Судамерикана“, втория по сила клубен турнир в Южна Америка след „Копа Либертадорес“. На „Арена Кондо“ в бразилския град Чапеко, щата Санта Катарина футболистите на Кайо Жуниор пренаписаха историята на скромния клуб, след като отстраниха носителя на най-ценното отличие за 2014-а година и си спечелиха правото да се борят за трофея с колумбийския Атлетико Насионал.
Приказката продължаваше, а мечтата бе само една крачка по-близо благодарение най-вече на вратаря Маркос Данило Падия. 31-годишният страж направи вероятно спасяването на живота си в 94-ата минута, когато с крак успя да избие топката от голлинията. Спасяване, за което надали в мига на великия триумф е подозирал, че ще се окаже последното, което някога ще направи...
28 ноември 2016-а... Четири дни след историческото постижение, отново в последните минути, само че този път на полета към колумбийския град Меделин, на път към най-важния мач в живота си, съдбата, същата онази, която накара старши треньорът Кайо Жуниор и момчетата му да мечтаят без граници, бе повече от жестока към тима от Чапеко. За огромно съжаление, този път не само мечтата, но и животът изгасна заедно с нея.

71 души, голяма част от които футболисти и хора от спортно-техническия щаб и ръководството на Чапекоензе, се изпепелиха в местността Серо Гордо в близост до Меделин, където самолетът трябваше да кацне. Съдбата отново си поигра с Данило и макар да прати сблъсъка помежду им отново в продължения, този път той загуби битката – няколко часа по-късно в болницата. За да бъде трагедията пълна, вратарят намери сили за последен път да набере своята любима...
71 души, сред които и бившият защитник на ЦСКА – симпатичният Филипе Машадо, никога повече няма да усетят щастието от живота. 71 души никога повече няма да видят и прегърнат семейство, близки и приятели. Една част от тях никога повече няма да може да радва с победите си феновете, друга да води тренировъчния процес, трета – няма да отрази на живо мач на любимия отбор. Девет души пък никога повече няма да бъдат част от екипажа, на който и да е полет...

Само шестима, трима от които футболисти, оцеляха по чудо в бруталната катастрофа, но по-тежкото като че ли за тях тепърва предстои вследствие на ужасяващите физически травми. Но дори и да превъзмогнат физическата болка, шокът и споменът от преживяното завинаги ще бележат живота им.
Дано обаче с помощта не само на футболния, но и на целия свят, тези шестима човека превъзмогнат и физическата и душевна болка един ден и да продължат битката си тук долу, на земята, за да се запази жив споменът за подвига от 24 ноември и паметта на всички онези, за които светлината така и не дойде, след като падна мракът в късните часове на 28 ноември...

Мир на праха им!

ПС: В ранните часове на 1 декември българско време Чапекоензе и Атлетико Насионал трябваше да се изправят един срещу друг в първи финал за „Копа Судамерикана“. Финал обаче няма да има... Ръководството на колумбийския клуб официално пожела след трагедията трофеят да бъде връчен на бразилския отбор.