Интервюто с Криховяк: Забравих провала си в Бордо

Интервюто с Криховяк: Забравих провала си в Бордо

Точно преди да замине в заслужена ваканция след тежкия си сезон със Севиля, с който спечели за пореден път Лига Европа, и националния отбор на Полша – четвъртфиналист на Евро 2016, Гжегож Криховяк намери време да отговори на въпросите на списание „Франс Футбол”. В своето интервю може би най-добрият опорен халф в Европа днес обсъжда амбицията си в своя нов отбор Пари Сен Жермен, провала си в Бордо и виждането си за футбола и футболистите. След тази среща със сигурност ще познавате по-добре този иначе доста тих играч, бягащ от светлините на прожекторите.

ЗА УЧАСТИЕТО НА ПОЛША НА ЕВРО 2016

„Оставам си с угризенията, защото това ни постижение си е всъщност разочарование (б.и. – Полша бе елиминирана на четвъртфиналите от Португалия след 1:1 в редовното време и продълженията и 3:5 при дузпите). Трябваше да сторим повече, защото амбицията ни бе много голяма. Все пак походът ни ще си остане исторически.”

ЗА ПСЖ

„Това бе за мен възможността да направя стъпка нагоре. Зная, че голямата цел на ПСЖ е да спечели Шампионската лига. Това ми приляга добре, защото и моята лична цел е тази. Мога да допринеса с неща, които в момента отборът няма. Не мисля да се задоволявам с място на резервната скамейка – искам много повече! Точно тази мотивация ми позволява да раста и да напредвам. Просто да дойда в Париж не е достатъчно за мен, искам да постигна велики неща за клуба.”

ЗА ЕМЕРИ

„Ценя огромно Унай Емери. Ще видите! Той е тип, който живее футбола и не остава абсолютно нищо на случайността. Предава ти тази енергия, това желание да се докажеш, да работиш още и още. Мисля, че ще превземе на абордаж Лига 1”.

ЗА ПРОВАЛА СИ В БОРДО

„Не съм реваншист. Вечно ще съм признателен на Бордо за това, че ми даде възможността да дойда (б.и. – 16-годишен). В онези дни треньорът Франсис Жило трябваше да направи избора си. Не съм доволен от това, че той се провали, а от това, че аз успях. Какво мисля за нова среща с него ли? Не виждам смисъл от нея и не зная дали въобще е нужно да се виждаме. Не смятам да го разпитвам защо не ме е пускал в игра.”

ЗА ПРОФЕСИЯТА НА ФУТБОЛИСТА

„До такава степен съм се посветил на футбола и съответно на себе си, това е истина, че нямам особено много приятели в нашите среди, макар че винаги имам по двама-трима във всеки мой отбор досега, с които съм бил по-близък. Жена ми понякога се оплаква, че нямам много време за нея. Не пия въобще алкохол, обръщам огромно внимание на всичко, което ям, правя сиеста (б.р. – следобеден сън) всеки следобед. Кариерата на футболиста е толкова кратковременна, че искам да изживея всичко от нея до дъно, да използвам всяка предоставена ми възможност и да не трупам угризения.

Живея с футбола 24 часа всеки ден. Подхождам доста като тенисист – подготвям се за мач, сякаш целият му изход зависи само от мен. Повечето време не излизам от къщи. Тренирам, правя сиеста, прекарвам време в клуба, но не смятам нищо от това за саможертва. Да не пиеш алкохол не е саможертва, а просто навик. Да не ядеш в МакДоналдс също не е саможертва, а просто навик. Но не си мислете, че се лишавам от всяко удоволствие – от време на време си позволявам да хапна някой десерт (б.и. – смее се).

ЗА СВОИТЕ МОДЕЛИ НА ПОДРАЖАНИЕ

„Винаги в миналото съм ценял изключително високо Стивън Джерард. Към ден днешен нямам модел за подражание в живота, но чета например с голямо желание автобиографиите на успели хора като онази на Стийв Джобс. Впечатляващо е да се запознаеш с различните саможертви на тези хора, с причините за техния успех. Научавам ужасно много неща от тези книги.”

Тимоте Крепан, „Франс Футбол”

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти