Поредната реконструкция от нула на Севиля и Мончи

1 авг 2016 | 13:59
3174
0

„Няма да е лесно, но ще си струва всяко усилие…”, „Ще има препятствия, ще има съмнения, ще има грешки, но пред усилния труд няма граници…”, „В последните 10 години имаме 9 купи и 16 финала… нима някой си мисли, че е било фасулска работа да се постигне това? Който си мисли така, няма и грам понятие за нещата. Беше тежко, много тежко. Страдахме, плачехме, кълняхме и се съмнявахме, ала накрая се наслаждавахме, смеехме и, преди всичко, побеждавахме! Всичко си струваше, защото, както се пее понякога на трибуната Гол Норте, „Всичко за теб, Севиля!” А аз добавям от себе си: „Всичко за теб, Севиля, струва си!”.

Всички тези послания са от спортния директор на Севиля и са от току-що изминалия месец юли. Мончи знае, че е изправен пред едно от най-сложните си лета, откакто застана начело на спортно-техническия щаб на клуба, спечелил Лига Европа в последните три сезона. Конструкцията, която започна през 2013 година с 14 входящи трансфера и залагане на оставане на заемащия треньорския пост само от няколко месеца Унай Емери и която впоследствие се оказа невъзможно да бъде по-здрава и успешна с толкова купи и финали, сега е срината доземи. Напускането на треньора и на основополагащи футболисти от онова, което във футбола бива наричано „гръбначен стълб”, са доказателство за завършека на един цикъл и началото на друг.

Севиля, като започнем от самия Мончи, който дори бе първият изявил желание да напусне с цел презареждане на батериите (може би предусещайки какво се задава на хоризонта), е свикнала с разделите със своите звезди година след година. Това е приетият от всички на Нервион модел и успехът му не подлежи на дискусии. Само чрез изгодни продажби може да се поддържа един от най-скъпите състави в испанския футбол. При все това, този сезон може би бе направена най-гигантската стъпка, след като бяха оставени да си тръгнат Гжегож Криховяк и Кевин Гамейро, при положение че преди тях реши да го стори и Евер Банега, без да поднови договора си.

ПРЕДИШНИ ПРОДАЖБИ

Защото от отбора, който в Торино вдигна първия от трите си поредни трофея в Лига Европа, остават малцина. Най-добрите (а и повечето) играчи си стегнаха куфарите, макар и никога това да не предизвикваше всеобща паника на Нервион. През 2014 година си отидоха Иван Ракитич и Федерико Фасио плюс Алберто Морено; през 2015-а го сториха Карлос Бака и Стефан Мбиа плюс Алейш Видал; това лято пък ги последваха към изхода трима от четиримата фундаментални при Емери футболисти (четвъртият е Адил Рами). Рискът е очевиден. Всяко решение на спортно-техническия екип трябва да бъде почти идеално точно, за да се излезе напред от сложното положение.

Първото от тях бе да бъде привлечен за старши треньор Хорхе Сампаоли. Неговият футболен подход е напълно противоположен на този на предшественика му Емери, поради което мнозина от членовете на настоящия състав не съвпадат с готвената нова игрова система. Изгражда се група с различен профил играчи, с повече индивидуални качества и с преобладаващо южноамерикански произход. Това е сбогуването с онази Севиля на колектива и дързостта с преход към Севиля на изкуството и изтънчеността. И двата стила са поравно изкусителни за футболния почитател, остава да видим и дали ще са поравно конкурентоспособни на терена.

Жребият е хвърлен. Пълното доверие на всички в Севиля към Мончи е залогът в игра, когато иде ред да се види как ще изглежда новият отбор на „бяло-червените”. И първите изпитания няма да закъснеят с идващите зад ъгъла две Суперкупи – на Испания и Европа. Трофеи, които именно заради този неоспоримо успешен модел на андалуския клуб, са силно застрашени по причина на постоянното движение на пристигащи и напускащи „Рамон Санчес Писхуан”.