Провалихме се на финалната права

Финалната шестица в Куритиба ще трябва да премине без българско участие. За съжаление въпреки отличното стечение на обстоятелствата и късмета, който споходи националите ни в последния ден, някак стана така, че битката за медалите на поредно голямо първенство ще бъде без родно присъствие. Преди двубоя с Аржентина първоначалните сметки бяха, че шансовете да влезем в Топ 6 са илюзорни. След победите на Франция над Белгия (3:0) и на САЩ над Полша (3:1), както и изпадането на Италия (1:3 от Канада) обаче нещата се подредиха изключително и само в полза на състава на Пламен Константинов. От него вече не се изискваше да спечели задължително за 3 точки, като дори успех с 3:2 щеше да ни изпрати в Куритиба. В същото време пък домакините няма за какво да се хвърлят на всяка цена, запазвайки при всички положения мястото си в елита на Световната лига.
 
Някак типично по нашенски обаче изиграхме един от най-слабите си мачове именно в момента, когато трябваше да бъдем на най-високо ниво. При все че трикольорите имаха да си връщат на същата тази Аржентина, която ги удари и в Казан в първата седмица от турнира. И вместо на шесто място, с реален шанс за атака на полуфинал в Бразилия след 2 седмици, сега трябва да се примирим с деветата позиция и да преглътнем поредната хапка с привкус ала „какво ли щеше да стане, ако…”.
 
До този развой на събитията се стигна, след като националният ни тим буквално подари победата с 3:1 гейма на Аржентина. 31 грешки, болшинството от които от начален удар, скромните 7 блокади и едва 3 аса. Това беляза бледото ни представяне срещу селекцията на Хулио Веласко. Тимът на Гибона изглеждаше така, все едно очаква съперникът му сам да се бие, а от негова страна да не се изискват и минимални усилия, за да направи нещо в тази посока. Рокадите и постоянното въртене на състава в опит да бъде променена ситуацията, пък не дадоха особен резултат. Единствено включването на Тодор Скримов успя до известна степен да съживи играта ни, но и той с течение на времето стана жертва на унилото поведение на останалите момчета на терена в „Орфео Супердомо”.
 
Най-добрият ни волейболист от началото на турнира – Николай Николов, бе неузнаваем, като завърши без нито една блокада и с едва 5 точки. Титулярният разпределител Георги Братоев се загуби още в първия гейм и така и не помириса терен, след като бе сменен от Георги Сеганов. Той от своя страна не се представи на висота и затрудняваше нападенията ни с недотам прецизни топки. От това пострада и вече видимо умореният Цветан Соколов. Звездата на трикольорите буквално отсъстваше в първата и втората част, а разиграването му в следващите два гейма, първият от които измъкнахме драматично с 25:23, не бе достатъчно, за да върне живота в нашето поле.

Другият, който заслужи позитиви с играта си, не само в тази среща, но и по време на целия турнир, отново бе Розалин Пенчев. 22-годишният посрещач вече спокойно може да претендира за титулярно място в селекцията на Гибона, като въпросът е дали това ще бъде за сметка на Скримов или на по-големия му брат Николай (25 г).
 
Така, вместо националите да се приберат тази вечер от Кордоба с мисъл за подготовка за Куритиба, те ще трябва да насочат вниманието си към следващата цел – европейското първенство в Полша, стартиращо на 25 август. И ще имат достатъчно време за анализиране на случилото се. За да могат сами да си дадат оценка – доволни ли са, че не са последни, за сметка на Италия, или пък разочаровани, че на фона на сериозно променените състави на Франция, Сърбия, Русия и Полша пропуснаха възможността да постигнат онова, което вече 20 сезона ни убягва – медал от Световната лига.
 
Хари Латифян, "Тема Спорт"