Звездата на Левски Спас Байрев, който е считан за един от големите таланти на родния волейбол в последните години, беше уличен в употреба на допинг - марихуана. 23-годишният пловдивчанин очаква до месец да научи наказанието си. Най-вероятно санкцията му ще бъде минималната - шест месеца. Пред "ШОУ" Байрев изложи своята гледна точка за случилото се, отчитайки грешката си, определяйки я като тъпашка постъпка. Волейболистът, който е роден на 28 май 1993 година, е категоричен - на никого няма да се моли за прошка и не смята, че един ден ще се върне отново в Левски, откъдето беше освободен. Вратата му посочи Владимир Николов, който само преди месеци го обяви за свой наследник.
- Спасе, какво ти е в момента и осъзнаваш ли грешката си?
- Сгреших, но какво да направя? Няма как да върна времето назад. Ако имах тази възможност... Но всъщност не казвам, че бих променил нещо, не знам как бих постъпил. Просто съм виновен. Пуших марихуана, нямах късмет и ме хванаха. Това е. Но пък на душата ми е много готино в момента. Излязоха много неща, които не очаквах. Успях да си направя точни изводи.
- Кога посегна към марихуаната и само веднъж ли си си позволявал да пушиш?
- Вече се разбра - преди дербито с ЦСКА. Случвало се е и друг път, но винаги е било в границите на нормалното и е било в момент, в който няма да навреди на никого. Наистина не съм искал да навредя, най-вече на Левски и Владо Николов.
- Беше изслушан от Антидопинговата комисия, призна ли вината си пред тях?
- Обясних им цялата ситуация, чакам решението за наказанието ми.
- Сигурно се надяваш да е минималното - шест месеца?
- Колкото решат да ме наказват. Осъзнавам грешката си, постъпих тъпашки. Ще си понеса наказанието.
- От Левски побързаха да те разкарат и вече не си част от клуба. Очакваше ли подобна развръзка?
- Предложиха ми нов договор, въпреки тъпотията, която сътворих. По този начин от Левски ми показаха, че виждат в мен талант, който имат желание да развиват. Но с тези хора нямаме бъдеще заедно, това е мнението ми.
- Отнесе доста силни думи от президента на Левски Владимир Николов. Кара ли ти се много?
- Нормално... Проведохме разговор на четири очи. Със сигурност не ме е поздравявал за това, което съм направил.
- Извини ли му се и не поиска ли втори шанс?
- Искам ясно да заявя, че на никого няма да се моля за нищо. И десет години да ме накажат, няма да се моля на никого. Ситуацията е такава, че нямам право на избор. Остава ми само да се съгласявам и да приема наказанието, което ще ми бъде наложено до месец. Тъпотията сам я направих.
- Ако получиш предложение от ЦСКА?
- Ако получа, тогава мога да коментирам.
- Въвлече ли съотборници? Някой от тях пуши ли с теб?
- Не съм забърквал никого, правил съм го на моя глава. Голям престъпник ме изкарвате обаче...
- А родителите?
- Сами видяха колко засрамен съм пред тях.
- Имаше ли скандал?
- Не беше необходимо да ми казват каквото и да било.
- Марихуаната попада в забранителния списък на Световната антидопингова агенция. С какво ти помага?
- Нищо не помага, не подобрява спортните постижения. Нито ме прави по-силен и по-отскоклив.
- Някога взимал ли си непозволени стимуланти?
- Не ми е необходим допинг. Имам огъня в сърцето си, който ми е достатъчен допинг. Никога не съм и имал желание да прибягвам към някакви неща, които ще ме направят по-силен. Сега ми се лепна това петно, но съм амбициран да го изчистя от името си. Ще направя така, че с изявите си на полето да се говори за постиженията ми във волейбола, а не за тази тъпашка случка. Със сигурност няма да се откажа от спорта.
- Искаш ли да кажеш нещо на Владо Николов, който на бенефиса си преди няколко месеца те обяви за свой наследник?
- Oгромно съжалявам. Аз нямам лоши отношения с Владо. На бенефиса му имаше страхотна еуфория. Адреналинът ми беше в повече. Цялото това нещо обаче се оказа грешка, съжалявам. Покрай всички неща, които Владо направи тогава за мен, а той наистина направи доста, се почувствах задължен към него.
- На феновете на Левски какво ще кажеш на раздяла?
- Благодаря на тези, които ме подкрепят. Осъзнавам, че сгреших и се получи доста тъпо. Никога няма да кажа лоша дума за Левски.
- За какво мечтаеш, освен може би да се разминеш с минимално наказание?
- Направих това, за което мечтаех - хората да се усмихват, докато ме гледат да играя волейбол. Сега мечтая и съм сигурен, че ще се завърна по-силен. И ще направя така, че още повече да се усмихват. Мотивиран съм, след като виждам, че има хора, които са твърдо зад мен. Видях обаче, че има и колеги - волейболисти, които реагират доста остро на сравнения, които се правят с мен. Не знам причината, защото тяхното име не може да бъде сравнено с нещо положително. Грешка като моята е правена и на доста високо ниво. Със сигурност и в бъдеще ще има подобни случаи...
- Как започна с волейбола?
- Тренирах карате, преди да се насоча към волейбола. Бях дълго време и в баскетболните зали, но не като състезател, а зрител, тъй като сестра ми беше баскетболистка. Имам и два професионални мача във футбола.
- Кой е идолът ти?
- Имах любим волейболист, но той вече не се състезава. Не е трудно да се досетите кой е - Владо Николов. С играта си ме запалваше още повече. Същото беше и когато гледах бразилеца Данте и поляка Мариуш Влазли. Бяха много добри. Тези трима състезатели ми служеха за пример и ми запалваха още повече желанието за волейбола.