Пробивният Ланус иска да удари славния Гремио

За първи път от 2012 г. насам финалът в две срещи за Копа Либертадорес е между отбори от вечните съперници Бразилия и Аржентина. И за да бъде добавена щипка допълнителна привлекателност, и Гремио, и Ланус са галещи окото тимове, които в повечето време показват отдаденост към атакуващия футбол.

Вероятно обаче бе неизбежно да има и малко скандалност в навечерието на първия сблъсък в сряда. Причина за това бе обвинението спрямо Гремио, че е наел специалист, който да шпионира с помощта на дронове тренировъчните сесии на Ланус. Бразилският клуб отрече да знае каквото и да било за случилото се, пък и дори това да е вярно, съперникът му е отбор, който пази много малко тайни.

Вече доста години Ланус предпочита да залага на тактическата система 1-4-3-3. В настоящото превъплъщение ветеранът централен нападател Хосе Санд е заобиколен по фланговете от уругуаеца Алехандро Силва, който обичайно действа отдясно, и аржентинския национал Лаутаро Акоста – труден за улавяне отляво и често търсещ влизане навътре в терена за шут с по-силния си десен крак. Котвата на полузащитното трио е Иван Марконе, докато Роман Мартинес организира играта отдясно на него, а Нико Паскуини осигурява динамизъм отляво му.

Именно тази формация служи толкова добре на тима в последните няколко години и под ръководството на старши треньора Хорхе Алмирон осигури титлата в аржентинското първенство през миналата. Произхождащ от южно предградие на Буенос Айрес, този клуб определено не е един от традиционните гиганти на страната. Това, разбира се, само послужи да увеличи грандиозността на постижението му в полуфинала на Копа Либертадорес, когато беше постигнат обрат от епически размери срещу могъщия Ривър Плейт.

След като загуби гостуването в първата среща с 1:0, Ланус изоставаше с още два гола в реванша пред своята публика и му оставаха само малко повече от 45 минути да опита да поправи нещата. Нуждаеше се от цели четири точни попадения, за да се класира на финала. И ги вкара, изпращайки силно послание към следващия си съперник: тимът може и да дебютира на финал на най-голямото континентално състезание, ала никой не бива да го подценява!

Гремио от своя страна се радва на много по-големи традиции. Клубът е печелил трофея два пъти – през 1983 и 1995 година, и играе първия си финал в турнира от десетилетие насам след поражението от друг аржентински противник – Бока Хуниорс.

С произход от Порто Алегре в южната част на Бразилия, има известна коравост в уругуайски стил в ДНК-то на клуба. Настоящият отбор, воден от бившата звезда Ренато Гаушо Порталупи, обаче опровергава този образ чрез плавна игра на пас, в която две млади дарования играят ключова роля.

Единият е дребничкият Артур – полузащитник от типа на Андрес Иниеста, който избуя в последните няколко месеца. Другият е Луан. Той играе като втори нападател и е вероятно най-добрият футболист в момента в бразилското първенство: висок и елегантен, майстор в намирането на свободни пространства между съперниковите линии и в създаването на опасности с умните си финтове и зверските си шутове. Опитният парагуайски централен нападател Лукас Бариос пък придава острота, макар че продажбата в Русия на партньора му Педро Роша очевидно отслаби атаката.

Зоната, където Гремио може да очаква да има значително предимство, е защитата. Тук е солидният тандем централни защитници, съставен от господстващия Педро Жеромел и коравия аржентинец Валтер Канеман – носител на Копа Либертадорес преди три години със Сан Лоренсо. Контрастът с Ланус е очевиден: там двойката от парагуаеца Роландо Гарсиа Герено и Диего Брагиери изглежда пробита отвсякъде. Пред тях Марконе ще трябва да следи много внимателно движенията на Луан.

Ще бъде интересно да видим до каква степен ще се съсредоточи Ланус върху стабилността си в защитен план в първия мач в сряда, който ще се играе на новия стадион на Гремио. Правилото за победа при повече отбелязани голове на чужд терен след равенство в общия резултат в двете срещи не важи в този финал, тъй че задачата да се гони гол навън (или да не се допуска у дома) няма да е от такова голямо значение като в предишните етапи.

В миналите си две гостувания в турнира Ланус не стигна до гол. На стадиона на Ривър Плейт бе много очевидно как и Силва, и Акоста бяха принудени да се върнат много назад, за да следят атаките на противниковите бекове. Ако и сега това се повтори, Санд, който не е от най-бързите, може лесно да остане изолиран напред и отборът да бъде натикан близо до наказателното си поле. Веднъж щом крилата полетят напред, атакуващата игра на Ланус ще започне да добива плавност, ала същевременно това и ще отвори за съперника пространства за атакуване зад защитата.

Така че това обещава да е един от ключовите елементи в първия мач в сряда вечерта: дали крилата на Ланус ще изберат да пасуват, или ще опитат да извият ръцете на пазачите си? Кой от двата отбора ще се наложи по фланговете?

Гремио влиза във финала като фаворит. Спечели повече мачове по пътя дотук, вкара повече и допусна по-малко голове от своя предстоящ съперник. Ланус обаче показа в полуфиналите, че няма как да бъде отписван чак до прозвучаването на последната съдийска свирка на неговия стадион в реванша след седмица.

Тим Викъри, ESPN

Следвай ни: