Битката зад кулисите между Моуриньо и Уудуърд „от кухнята”

Битката зад кулисите между Моуриньо и Уудуърд „от кухнята”

Никой да не казва, че Ед Уудуърд отказва да харчи парите на Манчестър Юнайтед! В петте години, след като бившият инвестиционен банкер от „ДжейПи Морган” бе повишен до ролята на изпълнителен вицепрезидент, най-оборотният футболен клуб на Англия чупи трансферен рекорд след трансферен рекорд. Най-високата трансферна сума за Премиър Лийг? Сторено дваж. Най-високата в света? Сторено веднъж. Най-скъпият трансфер на защитник, полузащитник, тийнейджър и (в Англия) централен нападател? Да, да, да и пак да.

В последния сезон на Дейвид Гил като изпълнителен директор на Юнайтед перото за заплати възлизаше на 181 млн. паунда. След първите четири години при съблюдавани от Уудърд харчове за договори, същото перо набъбна до 263 млн. паунда.

Докато подранилото затваряне на трансферния прозорец в Премиър Лийг се случваше в четвъртък, изпълнителният вицепрезидент сметна за нужно да отправи послание. Всички във футбола знаеха, че мениджърът на отбора Жозе Моуриньо беше оставен без още нови попълнения само три дни след като бе заявил, че „ако не подобрим състава, сезонът за нас ще е труден.” Уудуърд искаше да се разбере от публиката, че това неподобрение не се дължи на липса на пари.

Моуриньо търсеше централен защитник, който да е по-добър от петте налични в състава му. Шефът му, както бяха информирани от клуба медиите, бил готов да одобри разход и от над 100 млн. паунда за оногова, когото смятал за най-добрия вариант – Рафаел Варан. Та ето ти и заглавия от рода на „Проваленият за Юнайтед трансфер за 100 милиона на Варан”, както и публикувани детайли за това как Уудуърд бил на закуска с Флорентино Перес в Маями „преди малко повече от седмица” за искрен опит да привлече футболист, който съвсем наскоро прибави и световната купа към колекцията си от четири трофея в Шампионската лига.

Посланието бе: Юнайтед иска да вземе футболисти от световна класа и иска да влага много пари, но само в играчи на точната възраст. Като 25-годишния Варан. В съчетание с това изтичане на информация го имаше и обяснение защо куп други алтернативи не бяха в крайна сметка привлечени.

Лестър искаше рекордна в света сума за защитник за Хари Магуайър. В Юнайтед обаче сметнаха, че кандидат с година по-възрастен от Варан и при това без и един мач в ШЛ не си струва. (С което е трудно да не се съгласиш.)

Моуриньо предложи Жером Боатенг. В клуба обаче имаха сериозни резерви заради контузиите в миналото му и при 29-те му години бяха готови единствено да го вземат под наем от Байерн (Мюнхен), откъдето и преди са се парили с увредени ветерани.

Тоби Алдервейрелд беше наличен. Тотнъм обаче искаше Антони Марсиал или Хуан Мата като част от сделката. Диего Годин бе обект на силен интерес заради неустойката за разтрогването на договора си, записана в клауза срещу достъпните 20 млн. евро, ала накрая се споразумя за нов договор с Атлетико Мадрид.

Преговорите за Йери Мина от Барселона бяха приключени заради спорове около отчисленията за агентите и играчът накрая се озова в Евертън. Нашият вестник получи информация, че сделката е пропаднала не заради предложената от Юнайтед сума, а заради неразбирателство около структурирането на плащанията , както и заради недоволство от поведението на агента на колумбиеца и от желанието на Барса да включи клауза за обратно откупуване и пращане на Андре Гомеш в пакет.

В крайна сметка английският клуб реши да заложи на каквото има в наличност: Крис Смолинг, Фил Джоунс, Виктор Линдельоф, Ерик Байи и Маркос Рохо. Един източник от „Олд Трафърд” казва: „Накрая се озовахме в ситуация, при която ако бяхме направили сделката, щяхме на практика просто да заменим петия си най-добър централен защитник с друг централен защитник, който да е петият ни най-добър.”

Което предизвиква въпроса: защо въобще се стигна до това да попаднат в подобна ситуация?

Когато Моуриньо е изготвял списък с постове, на които усеща, че е задължително подобрение на персонала с цел подобряване на шансовете на отбора за спечелване на първата му шампионска титла след Алекс Фъргюсън, той със сигурност не е искал пети избор централен защитник. Списъкът бе направен месеци преди края на миналия сезон и на този пост португалецът искаше играч, който да е по-добър от всичките налични в състава му – с опит на върховото ниво във футбола и с лидерски умения.

Моуриньо би приветствал с отворени обятия Варан, комуто даде дебют в Реал Мадрид едва на 18 години, и все пак съзнава, че шансовете да купи един от най-добрите централни бранители, който тепърва ще навлиза в пика на кариерата си и е в също толкова богат и дори по-бляскав клуб от Юнайтед, не са големи. Подобен трансфер не се случва на разговор на кафе и кроасани само няколко дни преди затварянето на трансферния прозорец. След пет лета на тази си позиция и след като изпусна Гарет Бейл, не успя да измъкне него или Кристиано Роналдо от Мадрид и беше разиграван от Серхио Рамос с цел подобрен договор при „белите”, човек би помислил, че Уудуърд досега ще да разбрал това.

След като сте чули оправданите опасения около здравната картина на Боатенг, може да се запитате дали отсъствията от терена на самия Варан са били взети под внимание при оценяването му на над 100 млн. паунда. Все пак в последните четири сезона французинът е пропуснал почти 400 дни от тренировки и мачове заради контузии и още не е изигравал сезон с над 27 мача в Ла Лига.

Често се изразяват тревоги около възрастовия профил на попълненията на клуба при Моуриньо, а при все това неговите 10 попълнения за първия тим бяха на 19, 22, 22, 23, 24, 25, 27 29, 29 и 34 (в последния случай говорим за договор за един сезон на свободния агент Златан Ибрахимович). Може би причината той (все още) да иска готов централен защитник е това, че одобрените от клуба покупки на този пост – Байи и Линдельоф, бяха на незавършени 22-годишни играчи?

Уудуърд също така изглежда обвързан към свои решения от предишни прозорци. Люк Шоу – публично критикуван от всеки свой мениджър досега в кариерата си, започна общо 37 шампионатни мача в четирите си години на „Олд Трафърд”. Марсиал пък отказа нов договор, иска да си тръгне и пропусна по-голямата част от лятната подготовка. А това са дългосрочни активи според човека, който санкционира рекордните им покупки.

Очевидно Моуриньо и Уудуърд не мелят брашно заедно. Сезонът, който започна в петък вечерта, може да определи колко дълго ще си вземат заплатите от едно и също място.

Дънкан Касълс, „Дейли Рекърд”

Още от Футбол свят

Виж всички