Паузата за международните мачове в съчетание с повиквателната за националния отбор на Франция представляваше оазис за един футболист, който не изживява най-добрия момент в своята кариера. Началото на сезона му в никакъв случай не бе бедствено – вкара три гола, все в Ла Лига, в 9 мача във всички състезания, но Антоан Гризман продължава да не се приспособява към Барселона. Както, за да бъдем честни, и Барселона към него.
Неговият скъп трансфер – наполовина каприз на управителния съвет на клуба, наполовина по лично настояване на старши треньора Ернесто Валверде – дойде година след първоначално очакваното си случване, което предизвика подозрителност у публиката и злоба в съблекалнята. Междувременно предишният му отбор преживява невиждана голова криза в ерата на Диего Симеоне. Валверде не успява да извади най-доброто от Гризман, за Ел Чоло няма мач, в който да не си спомни за попаденията на своя бивш любимец, а самият нападател си спомня с неохота думите на своята съпруга Ерика. Реалността днес е, че никоя от страните не е щастлива.
Поставянето на пейката на френския голаджия в последния мач на Барса – срещу Севиля, говори много. Валверде реши да заложи на офанзивното трио, използвано най-често през миналия сезон: към физически още неготовия Лионел Меси бяха добавени несменяемият Луис Суарес и непостоянният Усман Дембеле. За изненада на всички, звездната лятна покупка остана на резервната скамейка.
В очакване Валверде да измисли тактическия ход за вадене на оптималното от Гризман, неговото типично умело движение между линиите от времето му в Атлетико Мадрид остава засега запазено за лидера на тима Меси. И позицията на лявото крило не е нова за французина – там Симеоне го поставяше в началото на етапа му на „Висенте Калдерон, ала също още не се връзва в офанзивните схеми на „лос кулес“. Наклонността да се премества постепенно към центъра води до война за пространства с другите нападатели на отбора. Валверде се мъчи да му намери най-точното място, но това не се оказва лесна задача.
Тревожното за Гризман е, че се свива в черупката си. Превърна се от лидер на глутницата в просто един от нейните членове, а и никоя от суперзвездите на новия му тим не му дава рамо. Намерил убежище сред франкофоните в съблекалнята, той опита да се сближи със Суарес на основата на любовта си към родината на уругваеца. За Луис обаче водещо си остава приятелството му с Меси над всеки жест на новодошлия.
А аржентинецът не забравя случилото се през лятото на миналата година. Тогава той и Суарес яростно натиснаха за трансфера на Гризман, като дори го бомбардираха със съобщения по телефона, създавайки задруга, която се разпадна моментално след шумното публично обявление на французина на решението му да остане още един сезон в Атлети. Нито Меси, нито Суарес, нито никой друг от замесените разбра причината. Докато ръководството отстъпи и реши да гласува втори шанс на обърналия палачинката, двамата лидери на съблекалнята не омекнаха.
Гризман не се скри в трудния момент и анализира пред медиите своите първи месеци в новия си дом, като призна и за слабите си лични отношения със суперзвездата на тима: „Меси и аз не сме от най-разговорливите, а така е трудно.“ Никой не изисква принудени приятелства в колектива, ала е любопитно как Лео и Луис сякаш сега му обръщат гръб, след като му бяха дали цялата си обич в първоначалната офанзива за привличането му, а и как не крият, че се чувстват по-уютно с Дембеле на терена. Това се видя и в мача със Севиля.
Любопитно е и че в същото време Атлети на Симеоне изживява огромна голова суша. Вече сме писали как аржентинският наставник на „лос рохибланкос“ още въздиша тежко при спомена за множеството попадения на французина, чиято липса сега го задължава да купува нов голаджия още този януари. Тази суша не е просто каприз на медиите и привържениците – според изследване на „Ел Паис“ столичани не стигат до 10 удара средно на мач и до 0,5 вкарани гола средно на мач. За сравнение, в шампионския сезон 2013/14 се отправяха по над 13 изстрела средно на двубой и се бележеха по два гола на всеки 90 минути.
Хладните статистики не крият царуващата на „Метрополитано“ тревога. Там вярваха напълно, че наличните нападатели ще спомогнат за забравянето на Гризман. Самият французин пък е разяждан подобно от тревога, че не ще успее да се приспособи към новия си клуб и неговия модел.
В някои моменти отекват думите на неговата съпруга Ерика от дръзкия документален филм „Решението“, която изказа на глас едно пророчество: „В Атлети можеш да влезеш в историята. В Барса ще бъдеш просто един от всички.“
В тези си първи три месеца обаче Антоан не успя дори и в това да стане просто един от всички. В сянката на Меси и Суарес, той е изправен пред задачата да се бори за титулярно място с Дембеле, а критиките се сипят към него за слабите му представяния в гостуванията на „блаугранас“.
Все още е твърде рано да се дават крайни оценки и има още много време, в което може да се случат доста обрати, ала стартът на Гризман посява семената на съмнението. Сигурното е едно: Диего Симеоне пази сърдечни спомени от него, докато Ернесто Валверде така и не може да му намери място в своята система. Ето пред какви кръстопътища е изправена една от големите звезди на световния футбол.
Антонио Санс, „Ел Конфиденсиал“