Конфликтите между капризните и отстъпчивите все повече раздират Барса

Футболистите на Барселона си приписват заслугите за всяка една победа, откакто ръководството поема тези за всяка една загуба – негласен и все пак приет от всички страни пакт. Падението на „Анфийлд“ забърза хода на събитията и равносметките вече се правят не след края на даден сезон с прегледа на събраните трофеи, а направо след края на всеки мач, както се видя и в Хетафе.

Жерард Пике – един от капитаните и определено най-директният от тях – излезе пред пресата след победата (първа за новото първенство на чужд терен за шампионите) и посочи с пръст ръководения от президента на клуба Джосеп Мария Бартомеу борд, призовавайки за единение за втори път след визитата срещу Осасуна: „Трябва всички да сме едно, което включва публиката и управата, иначе ще си навредим сами. Знаем клуба, знаем близките му всекидневници, знаем какви материали излизат там и често и кой ги пише, ако ще и под друго име. Не искаме да създаваме смут, а да играем добре и да печелим. Дано никой не се опитва да причинява раздори!“.

Макар че не спомена направо имена, централният защитник със сигурност имаше предвид пуснатия миналата сряда текст в „Мундо Депортиво“ от журналиста Чавиер Бош – член №14 963 на Барса, със заглавие „Така съблекалнята завзе пълната власт“. В материала се разкриват купища отстъпки към играчите заради спечелването на „онова, което никога не се бе печелило“ в последното десетилетие – 8 титли и 3 купи в Шампионската лига (2009-2019).

Бош коментира обстоятелствата около смяната на Тито Виланова, преглъщането от Луис Енрике на желанието му да накаже неколцина след кризата на „Аноета“ през 2015 г., неприязънта на съблекалнята към мениджъра Пеп Сегура и радушния прием към Ерик Абидал, ветото на покупката на Иниго Мартинес и предпочитанието към Неймар пред Антоан Гризман.

„Съблекалнята така понякога иззема ролята на спортен директор“, пише в текста и после се споменават финансовите стимули за футболистите за приемането на приятелски мач в ЮАР, допълнителните премии за спечелването на шампионската титла със 100 точки или без загуба, повишените заплати за сметка на бюджетното здраве, помощите в плащанията към хазната. Дори се говори за различното отношение към контузените: Усман Дембеле постоянно е засипван със стрели (това е и част от политиката на тарторите с цел връщане на Неймар), а Самюел Юмтити и Луис Суарес винаги биват защитавани.

Цената би била непоносима за Бартомеу, ако не се печелят дори и обикновените мачове в Ла Лига. Клякането пред играчите вече доведе до смяната на Жоан Лапорта през 2008 г., а Флорентино Перес подаде оставка като президент на Реал Мадрид през 2006 г., след като разглези тотално своите футболисти. Разликата по отношение на Бартомеу е, че той е в раздор с хората на Меси.

Упадъкът в отношенията заплашва дори да сложи край на търпението на Ернесто Валверде – единствената допирна точка между състава и президента, който гласува доверие на старши треньора напук на вижданията на един връщащ си полека-лека влияние в спортната част борд в очакване на нов спортен директор (пост, отказан от Карлес Пуйол). В момента на „Камп Ноу“ медиатор няма.

Ръководството настоява за резултати на терена, след като задоволи претенциите на играчите, докато междувременно изисква от Валверде да обнови даващата признаци на изхабяване след Берлин 2015 съблекалня. Чрез медиите, също толкова разделени в позициите си в конфликта, играчите знаят, че са обвинявани в леност и лоши привички, че тренират лошо и капризничат, че даваното от тях не съответства на щедростта на един спортен клуб с бюджет от над 1 милиард евро.

Трудностите на финансовия отдел доведоха през лятото до отлагане на някои плащания към играчите, докато благодарение на кредит бяха вложени 120 млн. евро за Гризман. Някои в съблекалнята се почувстваха измамени и това само увеличи недоверието към управата, което се показа и в интервюто на Меси за вестник „Спорт“, където аржентинецът изрази съмнение в намеренията на шефовете наистина да върнат Неймар.

Самият той успя при последното подновяване на договора си да вкара клауза вътре, че може да напусне клуба през юни догодина. Също така се разбра, че Неймар е поискал писмена гаранция за трансфера си в Барса в замяна на оттеглянето на своя иск срещу клуба. А е и публична тайна, че футболистите използват спрямо Бартомеу тон, който не е съвсем реден по отношение на един президент на клуб.

И от едната, и от другата страна се хвърлят камъни поради липсата на авторитет у ръководството и завземането на власт от отбора, че се стига дори дотам Карлес Аленя да се оплаква от предаването на номера му на новото попълнение Френки де Йонг. Липсата на ясна йерархия улеснява съблекалнята да се самоуправлява със съгласието отчасти на една управа, която на моменти се чувства незачитана и дори шантажирана, роб на фирмени отношения. Да припомним, че Пике беше посредникът за привличането за спонсор на Rakuten, а също и продуцент на документалния филм „Решението“, в който Гризман информира света за подновяването на договора си с Атлетико Мадрид.

Днес френският нападател е вече в Барса и идването му само уголеми конфликта. Няма допирна точка между двете страни при липсата на лидерство, нито се вижда друго лекарство, освен печеленето на победа във всеки един мач – трудна задача след жертването на предсезонната подготовка заради двойно комерсиално турне. А през 2021 г. има избори и Бартомеу, след изхарчването на толкова много пари, иска да си отиде запомнен като победител и с наследник, комуто гарантирано ще е завещан оставащ Меси.

Рамон Беса, „Ел Паис“

Следвай ни: