Нещо се счупи във вечерта на 7 май на „Анфийлд“ и, четири месеца и половина по-късно, започва да изглежда като да няма никаква възможност да се поправи.
Загубата на Барселона с 4:0 на гости на Ливърпул в полуфиналния реванш на Шампионската лига представляваше брутален нокаутиращ удар за всекиго в клуба от Каталуня. Преди мача „блаугранас“ бяха съвсем близо до исторически требъл, а вместо това сезонът им приключи точно там насред непоносим позор и унижение.
След 18 дни в Севиля Лионел Меси и Жерард Пике дадоха всичко от себе си да покажат сила и самочувствие преди финала за Купата на краля срещу Валенсия, като публично пред медиите демонстрираха обединение на колектива. Само че всъщност черното було на провала и крушението нямаше как да бъде вдигнато. И Барса падна.
В пресконференцията след финала старши треньорът Ернесто Валверде беше на ръба да се разплаче пред насъбралите се множество репортери, оператори и фотографи. Беше очевидно, че никой от журналистите в залата нямаше желание да е този, който ще ритне падналия на земята. Пред тях все пак стоеше един почтен мъж, който бе дал всичко от себе си. То просто не беше достатъчно добро.
И с това трябваше всичко да е приключило. Бордът на Барса бе свикал съвещание след позора на „Анфийлд“ с цел разискване на бъдещето на наставника на отбора и реши да му гласува доверие до финала за купата. После изненадващо хората от ръководството решиха да сторят същото и след неочакваното поражение от Валенсия, въпреки че немалко от тях мислеха, че Валверде трябва да бъде освободен.
Президентът на клуба Джосеп Мария Бартомеу бе главният съюзник на старши треньора, и то доста добър главен съюзник. Той застана зад своя човек, комуто бе дал нов договор през януари до края на сезон 2019/20 с опция за още един.
Това обаче беше грешка. В Испания често в пресата се говори за „sensaciones“. Усещания. Или чувства. А чувството след „Анфийлд“ – и още повече след загубата в Севиля – бе на нужда от промяна.
Двете последователни капитулации в Шампионската лига – срещу Рома и Ливърпул – повдигнаха сериозни въпросителни около тактическата готовност на Валверде на най-високото ниво във футбола, а и междувременно клубът се отдалечи от онзи предизвикал толкова възхита в предишните години стил на игра.
Започване начисто през лятото би било относително безболезнен ход и би дал предостатъчно време за подготвяне на новия сезон под ръководството на нов старши треньор. Май или юни месец щеше да е идеалното време за промяна.
Дори и Меси в свое скорошно интервю призна, че е останал изненадан от това, че Валверде не е бил освободен след края на миналия сезон, при все че после призна, че играчите се усещали главните отговорници за загубата на „Анфийлд“.
След поражението в Ливърпул последваха девет официални мача за „блаугранас“ и от тях бяха спечелени само три, и то все на собствен терен – 2:0 срещу Хетафе на 12 май и две победи поред с по 5:2 срещу Бетис и Валенсия този сезон. Загубата от „лос че“ във финала за купата на 25 май беше на неутрален терен – стадиона на Бетис „Бенито Вийямарин“ – и тимът на Валверде не успя да бие и веднъж в петте си визити след „Анфийлд“: 2:2 срещу Ейбар (19 май), 1:0 срещу Атлетик Билбао (16 август), 2:2 срещу Осасуна (31 август), 0:0 срещу Борусия (Дортмунд) (17 септември) и 2:0 срещу Гранада (тази събота).
След последното поражение Валверде каза, че се чувства отговорен за случилото се и че отборът му не е заслужавал да победи. Последното се превръща в лош навик, в тревожна тенденция. Срещу Гранада старши треньорът на шампионите пусна за второто полувреме Меси, но дори и вълшебният аржентинец не можа да вдигне ентусиазма на тима. Не успя и младокът Ансу Фати, който се появи от пейката в Памплона, за да изравни срещу Осасуна.
Валверде призна очевидната истина – че отборът му не играе добре като гост. В Гранада не бе създадено и едно чисто положение, при това срещу новак в елита. Антоан Гризман изглеждаше изолиран на крилото във всички досегашни визити, Луис Суарес към момента играе най-вече заради репутацията си, а Меси не е и близо до върховата си форма. В центъра лятното попълнение Френки де Йонг е бледа сянка на онзи диригент от Аякс, вечното пускане на Сержи Роберто буди недоумение, а в събота и Артур, и Серхио Бускетс липсваха.
А проблеми има, и то големи, и в защитата. С 9 допуснати гола отбраната на Барса сега е най-пропускливата в Ла Лига заедно с тази на Бетис. „Нямах тази статистика и тя не се вписва с правеното от нас в последните години – каза Валверде. – Съперниците ни се наслаждават на голям успех срещу нашата защита, значи не сме добре.“
Все още е твърде рано през сезона и други фаворити за титлата също изпускат точки. Освен това би трябвало Меси скоро да е в оптимална кондиция и една положителна серия от резултати може бързо да промени настоящата негативна динамика.
Този път обаче го има загнезденото усещане, че това е отбор в упадък, че „Анфийлд“ е бил арена на екзекуцията на Валвердевия отбор и че бордът на Барса не е действал в точния момент за промяна.
Пропускането на възможността за уволнение на старши треньора през лятото оставя клуба в особено положение. Смяната на наставник насред сезона е далеч по-трудна, а и намирането на подходящ наследник също не е никак лесно. Само няколко мача след началото на новия сезон в Кан Барса имат голям проблем, и то проблем, който можеше да бъде избегнат.
Както каза Луис Суарес пред телевизионните камери след загубата в Гранада, може би „блаугранас“ сега просто трябва да преглътнат това, че им предстои труден сезон.
Бен Хейуърд, „Ийвнинг Стандард“