Кике, трябва ти щипка „Юрген“

Кике, трябва ти щипка „Юрген“

Етапът „Сетиен“ в Барса не започна добре. Една победа и една загуба в Ла Лига, още един успех, ако броим пировия ин екстремис за Купата на краля срещу треторазрядния Ибиса. Три отбелязани гола, единият от които на „Камп Ноу“ срещу играещия с човек по-малко Гранада и другите два срещу съперник от Сегунда Б. Също три получени попадения. Две първи полувремена без отправен удар във вратата… За сметка на това хиляда подавания в първия мач, осемстотин и кусур на „Местайя“ срещу Валенсия… Пресмятащите пасовете направо полудяват от гледката, но броящите головете се отегчават така, както не са се отегчавали от години.

Трудно е да се определят причините за това Барса да върви от зле на по-зле. Беше сменен треньорът и беше променена, до степен направо на революция, и системата. Кике Сетиен е наясно, че или ще триумфира, налагайки своята кройфистска същност, или ще пропусне възможността на своя живот.

Проблемът на този треньор е, че дойде в средата на сезона и се озова при един състав от играчи, живуркащи си уютно в инерцията от миналото и в сянката на най-големия гений в историята на футбола – Лионел Меси. Системата и стилът на новия наставник се нравят, наистина, но за да бъдат приложени те на терена, трябва да имаш на разположение точните изпълнители с точната кондиция. Проблемът на Барса обаче е, че точните изпълнители – Чави, Андрес Иниеста, Дани Алвеш – вече ги няма тук и клубът така и не успя да ги замени адекватно. А оставащите вече не осигуряват точната кондиция, тъй като асовете сред тях са минали трийсетака и направо са се ояли с купи и награди.

Е, нямам си и най-малката представа дали Сетиен е имал време да се спре и да помисли по този въпрос. Разбира се, той заложи на основата: разиграване и пак разиграване. Дойде и пусна трима защитници, поставяйки Сержи Роберто (който не е нито централен, нито краен бранител) близо до Жерард Пике и Самюел Юмтити. Само че Сержи може и да разиграва далеч по-добре от Клеман Лангле, ала и, естествено, защитава далеч по-зле от него.

После иде ред и на центъра на терена. Всичко се струпва на раменете на Серхио Бускетс, който играе със страх в душата, тъй като отлично съзнава каква черна бездна има зад себе си. С вътрешните полузащитници до него не се получава, защото се изисква от тях да подават и пак да подават, но съперниците направо ги изяждат с преса. Валенсия например, с Жофри Кондогбия и Франсис Коклен, ги предъвка, погълна и изплю.

Напред пък, при тежката контузия и дългото отсъствие на Луис Суарес, се върна залогът с „фалшивата деветка“. Завръщане в миналото, по-конкретно пет години назад. Антоан Гризман не разбира какво точно се иска от него – за целта се иска да се премине процес на адаптация, а това е твърде голям риск насред сезона.

Отлично съзнавам, че не съм ви казал нещо, което вие сами не сте видели с очите си. Казвам го обаче, за да се заредя с причини, когато дойде моментът да се аргументирам, че не всичко е бяло, както и не всичко е черно.

Хубаво е, че се завръщаме към ДНК Барса, ала това ДНК Барса, най-вече в ерата на Джосеп Гуардиола, включваше в същността си преса и интензитет, които днес не виждам в никоя точка на терена. Спомнете си само как Самюел Ето’о гонеше като хрътка да върне топката в притежание на своя отбор в дъгата на противниковото наказателно поле! Спомнете си и Алвеш… Пресата започваше в съперниковата третина и беше същински спектакъл, като хващаше в крачка бранителите на отсрещния тим, даваше свободно пространство в дезорганизираната защита и всички офанзивни „блаугранас“ атакуваха рязко най-ранимите зони със светкавични бягове без топка.

Днешните играчи на отбора си подават и подават топката, ала малцина тръгват да бягат без топка. С това искам да кажа, че трябва да се търси еволюция и да се погледне към настоящите господари на Европа, за да се приспособи тяхната сила към собствения стил. Говоря за Ливърпул.

Тайната на Юрген Клоп всъщност не е никаква тайна – той самият определи стила си: „футбол на пълна газ“. Качество плюс интензитет. Разбира се, Барса дори само заради това, че разполага с Меси, има повече качество от европървенеца. Газ обаче… е, повече газ има дори в продавана на селски събор запалка.

Мъничко от философията на Клоп не би дошла зле на Барса. Няма и да е някакво предателство на стила, напротив – би го подсилила. Ако Сетиен включи щипка интензитет в своята рецепта за събуждането на отбора, положението ще се подобри, и то бързо. Пък и не е чак толкова трудно, карамба!

Жоан Батле, „Спорт“

Още от Футбол свят

Виж всички