Любо Ганев: Пазя Кунео в сърцето си

Любо Ганев: Пазя Кунео в сърцето си

Новият президент на Българската федерация по волейбол Любо Ганев даде интервю за италианския вестник  La Stampa. В Италия с умиление си спомниха за добрите изяви на Любо Ганев с екипа на Алпитур (Кунео).

- Здравей Любо! Колко килограма тежиш сега?
- Когато играх при Вас в Кунео бях 115-120 кг. Сега съм 180 кг много добре разпределени по цялото тяло.

- Любо, къде се намираш сега и как си?
- Аз съм в София, столицата на България. Добре съм. Тук за момента ситуацията е по-малко тревожна, отколкото в Италия, позитивните за коронавируса са около 300. Аз съм вкъщи, където мога да работя заедно с 33-годишния си син Ефтим и 28-годишния си син Любо. И аз също съм дядото на великолепната внучка Любомира.

57 Общо събрание на БФВ

- Поздравления за това, че беше избран за №1 във волейболната федерация на твоята страна!

- Във федерацията съм вече 20 години. Първо бях съветник, след това вицепрезидент. На изборите получих 82 гласа от възможни 82. Преди малко направихме онлайн Управителен съвет, за да обсъдим как могат да се подобрят нещата. В България съм и вицепрезидент на Българския олимпийски комитет.

- Пазиш ли Кунео в сърцето си?

- Разбира се. Когато рекламирах “Асикс”, се връщах поне един-два пъти през месеца, за да се видя с Франко Аресте.

- Знаеш ли, че пицата „Любо“ все още се продава?

- Хубаво са направили. Първо, защото беше вкусна и второ, защото искам винаги да ям, когато дойда тук. Горгондзола и шпек.

- През 90-те колко пици поръчваше?

-    Ммм… Зависи от това дали съм играл преди това.

- Ще ни разкажеш ли за Силвано Пранди?

- Мога да говоря за него с часове. Преди всичко Силвано е страхотен треньор и познавач на волейбола. Уважавам го изключително много. Нямах съмнения дали трябва да поканя точно него в националния отбор.

На УС беше и той онлайн със своите ценни съвети.

Когато през 1993 година Силвано дойде от Падова в Кунео, както всеки треньор и той искаше да победи бившия си отбор. Когато победихме след трайбрек в реванша в Кунео, а последната точка беше моя от ас, вместо да отпразнувам по моя си начин, се затичах към Силвано и го вдигнах го във въздуха. Само че…

- Само че?

- В този момент Силвано държеше ръцете си в джобовете. Нараних му малко пръста. Искам да кажа, че когато преминах в гръцкия Арис (Солун), видях, че там не обръщат голямо внимание на тактиката. Когато противниците атакуваха, нашата блокада беше винаги преодоляна и топката падаше в полето. Същите тези точки Силвано Пранди ни ги показваше, по памет, с едни големи „X”, за да бъдем внимателни, когато атакуват. В Кунео се защитавахме благодарение на него. Разбрах го след това, но все пак го разбрах.


- Разкажи ни някоя шега с твой съотборник?

- В отбора беше руснакът Олег Шатунов. Много добро момче. Тъкмо беше дошъл в отбора. Казах му: „Олег, когато седнем на масата за обяд, на всяко едно носене – салата, първо, второ, пожелавай “добър апетит”. Силвано много държи на това. Знак да добри обноски е. Той го казваше. Всички знаехме, че за Силвано „добър апетит“ е табу. Бързо ме разобличаваха и всички се смееха“.

- Продължаваш ли да практикуваш така наречената „ананасова диета“?

- Да, много съм последователен. Ям по 5 пъти на ден. От всичко, с изключение на ананас.

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти