Реал Сосиедад осигурява днес забавата в испанския футбол
Шаби Прието се усмихна. “Всички знаехме какво предстои да направи”, каза капитанът на Реал Сосиедад. Ако са знаели, са били единствените. За всички останали бе изненада, особено за Диего Алвеш, а при все това, когато настъпи мигът, имаше нещо почти детински радостно в цялата работа, нещо, което се усещаше редно. Мачът бе Реал Сосиедад срещу Валенсия, 4-тия срещу 5-ия, директна битка за последното място в Шампионската лига, а халфът на баските Маркел Бергара го описа като най-важния мач за годината. Може дори да се спори дали да не се нарече “най-важният за десетилетието”. Победа на практика би осигурила завръщане в европейския елит след почти 10-годишно чакане за отбор, който след това бе изпаднал във Втора дивизия и бе на ръба от изчезването.
Валенсия точно бе върнала един гол и натискаше за нов, натискаше и натискаше. За “лос че”, превзети от финансова криза, класирането в Топ 4 бе задължително. Четири гола за малко повече от две минути предишния кръг бяха запазили живи надеждите им срещу друг претендент в тази борба – Малага.
Тук Валенсия изоставаше, ала изравняване би оставило разликата само две точки при пет агонизиращи кръга занапред, та надеждата я имаше. От 0:1 до 1:1, 2:1 и после 3:1, сега бе 3:2 с гола на Жонас с глава в 88-мата минута, а “Аноета” освиркваше в молитви за последния съдийски сигнал. Валенсия имаше ъглов удар и изпрати куп хора в атака. Минутата бе 90-а и всеки бе крайно изнервен. Всеки, освен нападателят на Реал Иманол Агирече.
Топката бе изритана напред, а той избяга в празното пространство. Игрището се отвори цяло пред него, Дани Парехо го следваше по петите. Някои му крещяха да се запъти към корнера; най-лошото нещо, което можеше да се случи сега, бе да загуби топката и да даде на Валенсия нов шанс.
Той продължи да бяга и да бяга. Докато не се изправи лице в лице с Алвеш, вратаря на Валенсия... замахна лъжливо и чукна топката нежно нагоре над главата на бразилеца и после надолу към мрежата. Толкова бавно, толкова плавно, толкова меко – сякаш играеше по чехли. Имаше достатъчно време да гледаш как топката пада нежно към мрежата, че дори и да прочетеш текста отстрани й.
Агирече застана с вдигнати нагоре ръце и усмивка. Е, какво ще кажете? На трибуните полудяха. По Канал Плюс коментаторът почти започна да се смее. “Поздравления, хлапе. Трябва да си много луд, за да опиташ подобно нещо – отбеляза един репортер край тъчлинията. – Много луд или много добър.”
Значи, много добър.
Това бе идеалният завършек на идеалното представяне; класа и хладнокръвие в еднакви размери. Прилягаше точно, бе олицетворението на Реал Сосиедад: един поставян под въпросителни и съмнения играч, неочаквано копващ топката. Играч от Субиета – академията на клуба, който едва се справяше в Сегунда, а сега на практика спечели мястото за Шампионската лига с гол, който превърна този сезон в неговия най-добър в първия ешалон. Пък и го стори със стил, с щипка забавление.
Когато топката се загнезди в мрежата, Реал се изкачи на 5 точки пред Валенсия, ала те на практика са 6 заради предимството от головата разлика 9:4 в преките двубои. Преднината пред Малага е също 5 точки плюс предимство в головата разлика в преките мачове (6:3). “Добре е да имаме такъв аванс, но знаем, че той все още не е решаващ”, каза треньорът на “чури урдин” Филип Монтание.
Вероятно обаче е. Пък и си е голямо постижение. Като се върнем назад към август, едно превю на сезона обобщи с две думи целите на Реал Сосиедад: “No sufrir”. Без страдания. Нищо повече, нищо по-малко. Най-доброто, на което можеха да се надяват, бе това, че нещата всъщност не бяха докрай безнадеждни; висините на тяхната амбиция за сезон 2012/13 бе той да не е твърде болезнен. “Не може – отбеляза превюто, - да има друга цел отвъд подплашването на призраците, които ги преследват, откак се завърнаха от Сегунда, и които все още продължават да кръжат около “Аноета”.
В началото на ноември тази прогноза не можеше да изглежда по-сбъркана, ала през април вече беше съвсем сбъркана. Сезонът започна с крушение на гости на Барселона (5:1) и Реал Сосиедад посрещна 10-ия кръг на 17-о място със само 3 победи. Изглеждаше, че наистина ще страдат.
Оттогава обаче имат само една загуба в 25 мача, а при това тя дойде на “Сантиаго Бернабеу” срещу Реал Мадрид (4:3), пък и там заслужаваха повече. Те бяха първият тим, нанесъл поражение на Барселона в лигата, първият, взел изобщо точки от Атлетико в Мадрид, и последният на Реал Сосиедад в историята с победа в дербито на “Сан Мамес” в Билбао. Забравете за страданията, какво ще кажете за наслаждение?
Сториха го с бюджет, наречен от техния президент “среден към нисък”. Когато Реал Сосиедад изпадна, фен базата им се запази в цифрово отношение: в третия им сезон в Сегунда все още имаха 19 000 притежатели на сезонни карти. Прилягащото им място си остава Примера по отношение на величина, история и социално значение. И все пак годишният им бюджет си остава по-малко от 40 млн. евро срещу над 500 милиона на Реал Мадрид. От тези 40 млн. почти 5 млн. отиват в академията Субиета и клубната централа, където дори готвачът е доста специален: той е шампионът на Испания по коктейли.
Изпадането се оказа отрезвяващо, не само защото донесе със себе си и финансова криза. Реал се обърна решително към младостта – отчасти заради финансови нужди, отчасти заради убеждения. Клубът заряза трансферната си политика да привлича само баски, когато купи Джон Олдридж, а после и тази да привлича само баски и чужденци, но без испанци, когато взе Борис от Овиедо през 2001 г.
Казват, че не биха били конкурентоспособни, без да го правят – Атлетик има повече финансови възможности, а при все това от настоящия първи състав 17 са продукт на школата и само за Чори Кастро, Клаудио Браво и Карлос Вела са платени някакви пари. Те са щипката от онова допълнително нещо, от което все още се нуждаят.
“Нашата философия беше: връщане към корените ни, ново начало, следване на идеалите ни, задълбаването в тях, да бъдем онези, които сме”, споделя президентът Жокин Аперибай. На сцената излизаше едно великолепно поколение играчи. Техническият секретар Лорен Хуаррос се пошегува: “Гледах Асиер Илараменди и с тази грива ми напомни на Шустер... без нея пак ми напомня на него.” За испанците малко могат да бъдат по-силните комплименти: Бернд Шустер не пада по-долу от никой централен полузащитник, виждан някога в Примера.
А и не е само Илараменди; там са също Рубен Пардо и Иниго Мартинес. И тримата ще бъдат испански национали до една-две години. Антоан Гризман, и той продукт на академията, при все че идва отвъд границата, също ще има главна роля в бъдещето на националния тим на Франция.
Имаше съмнения около треньора Монтание, ала той намери точната формула: преместването на Шаби Прието към центъра и подновената увереност в техническото качество на играчите бяха решаващите фактори, но той държа на ключовите си принципи дори когато някои искаха главата му. “Успехът – казва той – трябва да бъде следствие на онова, което правиш, а не единствената цел на онова, което правиш.” Това също съвпада с манталитета на Гипускоа, баската провинция, чиято столица е Сан Себастиан. Спокойна, разумна, подценявана.
Точно сега можете да спорите, че Реал Сосиедад е най-добрият отбор в Испания. Със сигурност е най-добрият за гледане. Те притежават смесица от Барса и Мадрид: могат да задържат топката и да я движат бързо и точно, забързвайки и забавяйки играта в опит да наложат контрол върху нея и да лишат съперника от топката; когато обаче контраатакуват, са смъртоносни, хлъзгави, вертикални и неуловими като Мадрид, а Вела, Кастро и Гризман са крайно бързи.
Има нещо у Реал Сосиедад, което събужда детето у зрителя: казано простичко, да ги гледаш е забава. Поглед към последните им резултати казва много: имат 4:2, 2:2, 4:1, 3:3 и 3:1 само в последните 8 мача. Победата над Барселона бе с 3:2. А предния път, когато срещнаха Валенсия, биха с 5:2.
Неделната победа над същия съперник, втора от два опита през сезона, бе поредният пример. Не само защото биха с 4:2, а и заради начина, по който го постигнаха. В един кръг, белязан от ужасяващо мадридско дерби и победа на Селта с 0:1 на гости на Леванте, обобщили какво до голяма степен е лошото в последните седмици на сезона; след седмица, в която вицепрезидентът на лигата призна, че се купуват мачове в Испания и че е чувал за конкретни случаи, ала нищо не е направено и не е имало отзвук, късният неделен мач бе по-добър начин за приключване на кръга. Блестящ мач, просто наистина голяма, голяма забава. Каквато дават така често двубоите на Реал.
“Не зная дали това е най-специалната ни вечер – каза Монтание. – Имаше доста такива.”
Това бе мач с положения и пред двете врати и със супер голове. Роберто Солдадо и Мартинес вкараха красиво за 1:1. Реал Сосиедад имаше късмет Браво да не бъде изгонен за игра с ръка извън наказателното поле, ала представянето бе великолепно и заслужаваше победата. “Дали футболът бе нечестен към Валенсия днес? – бе запитан Солдадо след последния сигнал. – Не.”
Вторият гол бе идеалният пример за уменията на баските на контра, като Кастро и Агирече комбинираха на скорост, но четвъртият бе черешката на тортата. Когато Агирече избяга сам зад защитата, играчите на Реал Сосиедад може и да са знаели какво предстои да направи, ала всички останали останаха със зейнала уста, докато нападателят сътворяваше неочаквано подобаващия на случая завършващ удар.
Сид Лоу, “Гардиън”