Имаме ли вече битка за титлата в Англия?

Все още няма същински сигнал “старт” в надпреварата за титлата в Премиър Лийг, но е също толкова вярно, че точно преди година Манчестър Сити беше с шест точки зад Арсенал, пък накрая триумфира. А сега е с шест точки зад Челси, тъй че може да се запитате: защо не?!

Лесният отговор е, че Челси не е Арсенал. “Сините” са тренирани от Жозе Моуриньо и са тъпкани с хора, спечелили трофеи в последните години, сиреч имат този “манталитет на победител”, който ще им помогне да избегнат срив във втората половина на първенството.

(Емпирично погледнато, не съм съвсем наясно какво точно значи “манталитет на победител” и дали съществува като нещо повече от смесица между опит и самоувереност, ала достатъчно много футболни хора ми казват “има го”, тъй че приемам думата им.)

И все пак победата с 0:3 на гости на един Саутхамптън, който всъщност игра доста добре, е окуражаващ знак за Мануел Пелегрини, и не само като резултат. Обичайното високо техническо ниво бе изравнено от трудоспособност, каквато отборът му скоро не бе показвал. Победата бе трета поред във всички състезания, ала тази се усещаше различно. Сити бе очевидно надигран от Байерн в ШЛ, а срещу Суонзи трябваше да напъва ли, напъва за трите точки. Този път представянето бе далеч по-плавно и убедително.

Що се отнася до Челси, коментарите на Моуриньо след нулевото равенство на “Стейдиъм ъф Лайт” бяха твърде красноречиви: “Съндърланд влезе в срещата с едничка цел – да запази “чиста мрежа” – и постигна желаното. Мнозина обичат да критикуват дефанзивните отбори, но не и аз. За да си добър дефанзивен отбор, трябва да се защитаваш добре и те го сториха. Има футболни Айнщайновци, според които дефанзивните отбори не бива да бъдат хвалени.”

Този коментар донякъде напомня на пословичния му “паркиран автобус” отпреди години, само дето този път бе облечен като възхвала. Като се замислиш всъщност, може би и тогава е хвалил Тотнъм, просто медиите са извъртели нещата по свой начин. Или пък е било донякъде дар “под масата”.

При всяко положение това послужи да припомни колко трудно е да изкараш целия сезон непобеден. Нулево равенство вероятно бе справедливият резултат, при все че Съндърланд имаше две отлични положения чрез Сантиаго Верджини и Джоузи Алтидор.

Тъй че имаме ли пак надпреварата за титлата? Три фактора сочат към възможен положителен отговор, макар че ще имаме по-добра представа след пътуването на Сити до “Стадио Олимпико”.

Ако Сити падне от Рома на 9 декември, ще бъде изхвърлен не само от ШЛ, а и въобще от евротурнирите. При липсата на ангажимент и към Купата на лигата ще има повече време за почивка, възстановяване и, най-важното, подготовка за предстоящите мачове до края на сезона. Точно онова, което би липсвало на Челси, ако (както се очаква) стигне далеч в ШЛ и домашните турнири. Както каза Моуриньо след срещата в Съндърланд, “да можеш да се готвиш цяла седмица за мач прави огромна разлика”.

После иде ред на факта, че трио контузени ще се завърне за Сити: Един Джеко, Александър Коларов и Давид Силва. Джеко вкара 26 гола във всички състезания миналия сезон, все от игра, предлагайки същевременно важна алтернатива в атака. Коларов има напълно различен набор от умения от Гаел Клиши, с когото дели минути на левия бек, и завръщането му не само ще даде отдих на французина, а и ще предложи различна тактическа опция за Пелегрини. А, казано най-просто, Давид Силва е главната съзидателна заплаха от отбора.

При все това, титлата към момента може само Челси да изгуби. “Сините” нямат загуба от април. С изключение на Тотнъм и Арсенал, преките им сблъсъци с водещите съперници оттук насетне са все на “Стамфорд Бридж”. И, преди всичко друго, просто те изглеждат по-добри от останалите.

Габриеле Маркоти, ESPN