За първи път Моуриньо изглежда уязвим

Той получи публично вот на доверие. Видя своите звездни играчи да парадират пред медиите с хубави думи за него. Но Жозе Моуриньо за първи път този сезон изглежда истински уязвим. Неговият отбор няма стил, няма дисциплина, няма и извинения. И всичко води обратно към мениджъра.

На терена проблемите се трупат. Съботното поражение от Уест Хам (2:1) бе петото за „сините” от началото на първенството и ги оставя на 15-о място с допуснати 19 гола – колкото Съндърланд и с два повече от опашкаря Астън Вила. Тимът взе едва един от последните си шест мача във всички състезания.

Извън терена положението е същото. След последната си загуба в Премиър Лийг клубът е изправен пред две обвинения от Футболната асоциация: едното за натрупване на седем жълти картона на „Ъптън Парк” и второто за отказ за изпълняване на медийните си задължения, след като никой – Моуриньо или някой друг, не се появи на пресконференцията след двубоя.

Тези разследвания следват обвинението за лошо поведение към Моуриньо за коментарите му след загубата от Саутхамптън по-рано този месец и, разбира се, не бива да забравяме международния скандал след отношението на португалеца към собствения му медицински щаб. Този сезон е злощастен и нищо не подсказва, че скоро ще се промени към по-добро.

Моуриньо е блестящ стратег, човек толкова хитър и детайлен, че понякога се чудиш дали това, че футболът е спечелил с неговото присъствие, не значи, че военното дело е изгубило с неговата липса. Той е с буен темперамент и може да бъде рязък. Започва битки, които не е нужно да се водят, и прави врагове, които иначе, с по-внимателен подход, биха могли да се окажат полезни съюзници. А точно сега Моуриньо силно се нуждае от съюзници.

Въпреки че ще се наложи да отговаря пред ФА, бе мъдър ход от страна на Челси да „забрави” своите задължения пред пресата в събота вечер предвид поражението и изгонването на Моуриньо от съдията Джон Мос на почивката. Това позволи на мениджъра на „сините” да напусне „Ъптън Парк”, без да коментира случилото се.

От гледна точка на клуба, нищо добро не би могло да произлезе от допълнително осветяване под прожекторите на каквато и да е излязла от устата на португалеца дума. Каквито и да са евентуалните последствия от бойкота, ще да са далеч по-лесни за понасяне от онова, което можеше да се случи.

Моуриньо вече има едно висящо над главата му наказание за лишаване от право да стъпва на стадион. Не е нужно особено голямо въображение, за да заключиш, че ако бе проговорил в събота, това наказание нямаше да остане висящо още дълго. Всъщност, предвид казаното от него в петък („от мен не получавате добри и забавни заглавия”), вероятно трябваше да очакваме това.

Моуриньо не реагира добре след събития като съботното и лесно можеше да предизвика ефекта на супернова, ако си бе отворил устата след мача, сипейки гняв към всички – от ФА до собствените си играчи, за да опита да овладее трудното положение. Ако Премиър Лийг глоби клуба в понеделник, очаквайте чека да бъде подписан без колебание.

Но докато моментната опасност бе лесно овладяна, бъдещето е онова, което сега ще тревожи ръководството на Челси. А сега накъде? Дори най-лоялният моуринист не може вече да защитава тезите, че проблемите са временни или че медиите преувеличават. „Сините” са в безтегловност в лигата, страдат в Европа, играят лош футбол и губят хладнокръвие – и на терена, и извън него.

Могат ли управниците наистина да се простят с най-успешния мениджър в тяхната история? Нещата не сработиха добре последния път. Инерцията видя носещия се по течението отбор да достигне финала в Шампионската лига през 2008 година, преди Авраам Грант да бъде освободен след края на сезона.

Грант води тима в 54 мача, с 18 повече от злощастния си наследник Луиж Фелипе Сколари. Хуус Хидинк блесна в краткосрочната си роля, ала дори стилният дубъл на Карло Анчелоти от титла и купа през 2010 г. не го спаси от уволнение през 2011-а.

Никой измежду Андре Вилаш-Боаш, Роберто Ди Матео и Рафаел Бенитес не успя да натрупа 50 мача начело на „сините” и в крайна сметка през 2013 г. собственикът Роман Абрамович бе принуден да се върне към Моуриньо – човека, когото изпъди шест години по-рано. Никой от гореспоменатите обаче нямаше сезон като настоящия.

Странно, че най-вероятната смяна на Моуриньо при евентуална раздяла би бил Анчелоти. Той е наличен, доказан и при доста силните слухове, че играчите не са щастливи с авторитарния стил на португалеца, би бил идеалният лек за нараненото им его. Италианецът работи изключително с крехкия по душа съвременен футболист, както и с изискванията на очакващ много собственик.

Отвъд Карлето вариантите са проблематични. Договорът на Джосеп Гуардиола с Байерн (Мюнхен) изтича идното лято, но дори и той да реши да напусне Бавария, вече е отказвал на Челси в миналото. Други места с по-стабилна работна среда, като Манчестър Сити, може да го чакат.

Диего Симеоне би бил популярен избор. Буен и успешен, той обаче подписа нов петгодишен договор с Атлетико Мадрид през март и няма да излезе евтино.

А разходите, разбира се, са огромен фактор за решението на Абрамович, защото ако уволни Моуриньо, също ще му излезе солено. Нов четиригодишен контракт, говори се за обща стойност от цели 30 млн. паунда, бе подписан това лято.

Нещо повече: собственикът на Челси няма да иска да изглежда глупав. Вече се пише, че при поражение от Ливърпул следващия кръг португалецът ще бъде уволнен, но ние имаме информация, че собственикът иска мениджъра да обърне нещата и да избегне повторение на периода на нестабилност между 2007 и 2013 година. Колко дълго обаче може руснакът да запази търпението си?

Засега човек подозира, че Абрамович ще изчака да види развоя на събитията, ала не се чудете, ако някъде в сенките се готвят алтернативни планове. Настоящата криза е напълно истинска. И нещо ще трябва да се жертва.

Йън Макинтош, ESPN