Жозе Моуриньо неспирно търси отговори за лошия старт на сезона на Челси. Обвини съдиите и съзря заговор от Премиър Лийг; извади от състава своя капитан Джон Тери; смени Неманя Матич; уволни всеобщата любимка - доктор Ева Карнейру; подсказа, че защитникът за 20 млн. паунда Баба Рахман трябва да подобри играта си в… защита; гласува доверие на тийнейджъра Рубен Лофтъс-Чийк и му го отне след само 45 минути. Тъй че бе неизбежно в един момент да насочи внимание върху Еден Азар.
Белгиецът бе Играч на сезона на ПЛ 2013/14 и понякога бе единственият съзидателен играч на „сините”. Моуриньо иска от своите полузащитници, дори атакуващите, да се връщат в отбрана и да запазват формата на отбора, като в лицето на Уилян и Оскар имаше две работни пчелички в тази роля. Азар никога не е бил такъв и това не изглеждаше да е проблем, докато тимът побеждаваше. Този сезон обаче историята е различна: той вкара един и асистира за два гола в лигата.
Моуриньо го извади от състава през уикенда при победата над Астън Вила, ала всъщност че не всичко е наред помежду им, подсказаха думите му след мача: „Извадих го, защото допускаме много голове. Трябва да се защитаваме по-добре. Нуждаем се централните ни полузащитници да се тревожат за централната зона на терена, а не да компенсират вляво или вдясно… Това бе тактическо решение: да оставим супер качество на пейката, но да имаме тактическа дисциплина с надеждата отборът да е стабилен. Ще продължа така, освен ако Азар не се качи на влака в нашата посока и опита да копира работата на Уилян и Педро.”
Какво се случи след това? Белгиецът „лайкнал” пост в Инстаграм, свързващ го с Реал Мадрид. После си намери място обратно сред титулярите на Челси за нулевото равенство с Динамо Киев в Шампионската лига и, макар че уцели греда след солова акция първото полувреме, по никой начин не показа, че се е върнал към най-доброто си лице.
Последния път когато Моуриньо критикува така сурово Азар, бе след загубата от Атлетико на полуфиналите на ШЛ 2013/14 на „Стамфорд Бридж”, когато дваж зад гърба му избяга за голове левият бек на съперника Филипе Луиш. Белгиецът преглътна и отговори с най-добрия сезон в своята кариера досега, при все че впоследствие заяви, че не смята, че е играл лошо в гореспоменатия мач.
Разликата сега е, че статутът на Азар е променен. Челси спечели титлата, той взе приза за Играч на сезона, а треньорът му дори го сравни с Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Тъй че когато го критикува сега, отговорът може да не се окаже същият като преди.
Авторитетният френски спортен вестник „Екип” писа в сряда, че отношенията между двамата са „охладнели”, но по-тревожното за феновете на Челси е, че Азар вече има един определен клуб наум за следващия сезон. „Когато споделя бъдещите си планове в лични разговори, един клуб излиза на преден план: Реал Мадрид. Смята, че на Челси му липсва амбиция, а и хладните му отношения с Жозе Моуриньо очевидно натежават в настоящото му душевно състояние”, написа всекидневникът.
Това може и да е опит за удар от страна на „Екип”, който признава, че всяка възможна сделка минава само през напускане на Кристиано Роналдо идното лято. Публикацията обаче със сигурност ще налее вода в мелницата на мениджъра на Челси, който може да поиска да обърне плочата и да постави сам под въпрос амбицията на своя играч.
В интервю миналия месец за белгийското списание „Sport/Foot” Азар обясни, че му липсва убийственият инстинкт на Роналдо и Меси: „Често се питам какво мога да сторя, за да стана като тях и да вкарвам по 50-60 гола на сезон. Опитвам се, разбира се, но осъзнавам, че никога няма да стана истински реализатор. Това не е вътре у мен. Въпросът е главно психически, например при 2:0 да не мислиш, че това е достатъчно. Понякога след мой гол все още си мисля: „Стига толкова”. Не гоня рекорди като някои други…”
Каза и нещо подобно за „Екип” през лятото, когато бе запитан дали е дълбоко егоцентричен като двамата най-добри в света: „Може би не достатъчно, не. Дали ме тревожи? Не, въобще не. Каква е гадната ми страна? Никаква… никаква. Трябва да има, но никога няма да има нищо такова у мен.”
Азар призна, че други са му казвали да развие повече убийствения си инстинкт: „Трябва да искам да нараня вратаря, да го вкарам в мрежата заедно с топката, а не винаги да търся хубавото отиграване. Понякога правя тази грешка, но мисля, че няма да се променя.”
Бен Литълтън, oneworldsports.com