)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Когато Фабио Капело говори за футбол, всеки трябва да се заслуша, че дори и един треньор, който не цени друго мнение освен своето и смята (с право) себе си за един от най-великите във футболната история. Челси изживява много трудно начало на третия сезон от втория етап под ръководството на Жозе Моуриньо. Наистина ли Специалния изцежда до капка футболистите си от всеки нов свой отбор за период от година и половина до две, след което не им остава гориво за повече? Нека проследим миналото, за да изследваме тезата на Дон Фабио.
ПОРТО: януари 2002 – юни 2004
Идва начело на Порто в края на януари 2002 г. и изкачва отбора от 5-о до 3-то място в Примейра лига. В двата си пълни сезона пише история с две шампионски титли, Купа на Португалия, Купа на УЕФА и трофей в Шампионската лига.
Най-силният му сезон е вторият с дубъл от титла и купа в ШЛ. Третият пълен сезон след идването на Моуриньо е без него на пейката. „Драконите вземат Междуконтиненталната купа и завършват 2-ри без друг трофей във витрината си. Спадът е явен и все пак може да се намери оправдание заради напускането през лятото на 2004 г. на основни футболисти като Деко, Рикарду Карвалю и Паулу Ферейра – последните двама взети от Моу в Челси.
ЧЕЛСИ: юни 2004 – септември 2007
В първите си два пълни сезона печели две шампионски титли (включително първа за Челси след 50-годишна суша), Купа на лигата и Суперкупа на Англия. Във втория си сезон печели „само” титлата в Премиър Лийг.
Третият му сезон носи два трофея (Купа на Англия и Купа на лигата), а по едно време „сините” са в борбата за квадрупул. Напролет не издържат, като противоречията между Моуриньо и клубното ръководство, включително заради натресения му Шевченко, вече са започнали да отравят обстановката.
Не е случайно, че в началото на четвъртия сезон португалецът е уволнен, но отборът не се срива, а напротив – близо е до златен дубъл. Две точки го делят от титлата, а една дузпа на Джон Тери в Москва – от бленувания трофей в ШЛ. И двата пъти за сметка на Манчестър Юнайтед.
Тук също третият сезон е най-слабият за Моуриньо, макар все пак двете купи да измиват лицето му.
ИНТЕР: юни 2008 – юни 2010
И тук първите му два сезона вървят по ноти с общо две шампионски титли, Суперкупа и Купа на Италия и успех в Шампионската лига. И пак вторият сезон е най-силен: безпрецедентен за който и да било италиански отбор требъл от титла в Серия А, купа на страната и в ШЛ.
Третият е без Моуриньо, който е отишъл срещу рекордна компенсация в Реал Мадрид. 
Замества го старият му враг Рафаел Бенитес, комуто не водят обещаните нови попълнения за освежаване на изцедения отбор от ветерани. Да, спечелени са Суперкупата на Италия и световната клубна купа, а в групите на ШЛ нещата вървят, но в първенството силите не стигат, та „и нерадзури” се свличат в класирането. Бенитес е уволнен и чак тогава се атакува трансферния пазар: Ранокиа, Пацини, Нагатомо, Харджа и Кнасмюлер идват през януари и с тази прелята нова кръв Интер завършва 2-ри в Серия А на 6 точки от шампиона Милан.
РЕАЛ МАДРИД: юни 2010 – юни 2013
В първите си два сезона в Реал Мадрид Жозе Моуриньо печели първо Купата на краля, а после прекъсва хегемонията на Пептим и отнема шампионската титла от Барселона, като изцежда силите и ентусиазма на Джосеп Гуардиола. През 2012/13 обаче печели само Суперкупата на Испания и след определения от самия него за „най-слабия ми сезон в живота” напуска „Сантиаго Бернабеу”.
Отново най-силен е вторият му сезон: поставя рекорди в Ла Лига за най-много победи (32), най-много победи като гост (16), най-много точки в коя да е европейска водеща лига (100), най-много вкарани голове (121) и най-добра голова разлика (+89), за да остави на 9 точки зад себе си може би най-великия клубен тим в историята.
Веднага след него Карло Анчелоти завършва 3-ти в Примера, но пък носи най-сетне дълго лелеяната от мадридистите Десета (Европейска купа).
ЧЕЛСИ: юни 2013 – ?
При завръщането си на „Стамфорд Бридж” Моуриньо бърза да намали очакванията, като обявява, че предстои „сезон на преход”. Въпреки че до април „сините” са в борбата за титлата, накрая не издържат и завършват изобщо без трофей.
Вторият сезон отново бележи връх, като е спечелен дубъл от титла в Премиър Лийг и Купа на лигата, вдъхновен от привлечените предното лято Тибо Куртоа, Сеск Фабрегас и Диего Коща.
Началото на защитата на шампионската корона обаче е кошмарно и върна на дневен ред тезата за „синдрома на третия сезон” при Моуриньо. Дон Фабио изглежда прав, ако съдим от историята на Специалния досега: Моу гради постепенно отборите си до апотеоз в края на втория сезон работа, след което следва спад.
Въпросът е, че този път спадът е най-забележителният досега, повече дори от този в третия сезон в Мадрид. И нищо чудно Роман Абрамович да повтори стореното от първия етап на 
сътрудничеството между двамата, този път година по-рано, за да покаже, че си е научил урока.
Моуриньо едва ли ще тъгува дълго при подобно развитие на ситуацията, тъй като кандидати за неговите услуги не биха липсвали през лятото: Байерн (Мюнхен), Пари Сен Жермен, Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити е доста вероятно тогава да се оглеждат за нов треньор и биха могли да го намерят в лицето на Специалния. Поне за две години.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)